Майчинството – трудности и предизвикателства, Част 2

Фантазии и реалност.

Още преди бебето да се появи майката вече е развила силни чувства към него или по-точно към очакванията си (фантазията) за него. С напредването на бременността всяка една жена създава специфична и много лична представа за своето очаквано дете, която е наситена с изключително много емоции. В голяма степен фантазиите на жената по време на бременността и майчинството се влияят от нейните наблюдения, спомени и преживявания (включително и неосъзнати такива) свързани със собствената й майка, други близки роднини и приятели, и са обосновани от социокултурната идентичност на семейството. Тези фантазии могат да бъдат толкова мощни, че реалността да разочарова, ако бебето, поради някаква причина не се вписва в изградената вече желана визия за него.

„Идеалната майка“ и вината.

Може да се каже, че идеалната майка съществува, но само в съзнанието на възрастните около бебето. Тя е винаги весела и щастлива и поставя нуждите на детето си на първо място, няма много собствени нужди и не взема решения, за които да съжалява, никога не греши. Повечето жени се стремят да са такава идеална майка, но в действителност никога не достигат „нейното ниво“ – разбира се, защото тя е само измислица. И за щастие, защото едва ли някое дете би искало да порасне и да се отдели от такава идеална, задоволяваща всички негови желания фигура. Някои жени смятат, че да не са идеална, а да са само „достатъчно добра майка” не е приемливо, защото звучи като компромис (достатъчно добра майка – от английски- good enough mother e фраза, която Британският педиатър и психоаналитик Доналд Уиникът използва за да обясни навлизането на реалността в грижата за бебето). Това ознаава, че ако не винаги, но достатъчно често майката отговаря на реалните нужди на бебето, то тя е „достатъчно добра майка“. В основата на тази идея стои разбирането, че неизбежните пропуски или липси в грижата за бебето са условие за неговото развитие, защото позволяват то да разширява способността си да толерира фрустрация и подпомагат процеса на адаптацията му към неидеалния външен свят.

Социалната свързаност и емоционална подкрепа.

Именно стремежът към съвършенство и перфекционизъм поставя майката в позицията да чувства срам и вина, когато се провали. Майчинството е невъзможно без изпитването на подобни чувства, защото често се налага да се правят трудни или невъзможни избори – понякога е необходимо собствените нужди да се поставят над тези на детето. Повечето жени не говорят за тези трудни чувства, защото обикновено не искат никой друг да знае за тях – може би много жени се срамуват да говорят открито за такива сложни и противоречиви преживявания поради страх да не бъдат „съдени“ и обявени за „недостатъчно“ добри или за неуспешни майки. Съществува опасност, особено в ранната фаза на майчинството, липсата на емоционална подкрепа и разбиране за комплексните преживявания на майката от страна на семейството и близките хора да доведе до нейното дистанциране и социална изолация, което може да бъде една от предпоставките за следродилна депресия.

Промяна в идентичността.

Често жените се чувстват объркани в представата си за това кои са били преди майчинството, кои мислят, че трябва да бъдат сега, и кои реално са. Тази трансформация в идентичността изисква време и сила за да се преживеят промените в образа за себе си, както и моментите на несигурност, често граничещи с безсилие пред незнанието за това, което предстои. В такива моменти нерядко възниква усещането, че чувствата, мислите и действията са погрешни или неадекватни, но в действителност този дискомфорт е валиден за всички хора преминаващи през период на значима житейска промяна. Познаването на възможните причини за емоционалните трудности или психични страдания по време на майчинството и усещането за подкрепа и разбране от страна на близките са от решаващо значение за това жената да се чувства достатъчно комфортно в ролята си на майка.

Ако статията Ви е харесала, можете да прочетете и Майчинството – трудности и предизвикателства, Част 1

*За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация с детски психолог, моля позвънете на телефон +359 897 050 800

Автор:

Надя Николова

Магистър по психодинамична психотерапия и консултиране на деца и юноши към Бъркбек, Лондонски Университет. През 2015 г. получава квалификация за психотерапия чрез движение и танц от колежа Голдсмитс. В периода между 2003г. и 2018г. работи и живее в Лондон. В практиката ѝ се включва клинична работа с деца и юноши в болнична среда (Great Ormond Street Hospital), където работи над 4 години. От 2015г. до 2018г. работи като психотерапевт към неправителствена огранизация, подкрепяща деца в училищна възраст в Англия и Уелс. От 2016 има частна практика с деца и възрастни в София. Редовен член е на Асоциация по Психотерапия на Бъркбек ( BCA), групов член на Британския Психоаналитичен Съвет (BPC) и асоцииран член на Българска асоциация по психоонкология (БАПО). За да се свържете с Надя Николова, моля позвънете на телефон 0897 050800.