Бащата най- вече е онзи, който успява да направи от няколко човека, свързани по биологични и социални принципи, хомогенна единица, наречена семейство. Като такъв, той има задачата да защитава цялото си семейство, както от външни, така и от вътрешни посегателства, като това се отнася с особена сила за майката: иначе казано, в началото той има за задача да опази съпругата си от агресивните пориви на наследника- тези разрушителни тенденции са типични и характерни за възрастта, но това не значи, че разбирайки ги, трябва да оставаме безмълвни или бездействени. След, като детето навлезе в пубертета, пък ролята на бащата е да го запази от прекомерната тревожност на майката, съумявайки да я успокои и предразположи.

Хранителните смущения при децата са нещо, което винаги е тревожело родителите: в по- голяма степен майките и доста рядко- бащите. Защо е така? Вероятно, защото асоциацията на родителите е, че отказвайки храната, детето, всъщност отказва любовта им… Ако се замислите, едва ли има дете, доброволно умряло от глад, но въпреки очевидността на този факт, опасенията да не се случи нещо с отрочето, продължават. Самият отказ от храна (или от определени видове храна) не е повод за притеснение, но тенденцията детето да налага желанията си по този начин, а родителят да не успява да понесе тази демонстрация, отстоявайки съответните правила е тревожен сигнал, който неминуемо би оставил отпечатък в цялото по- нататъшно развитие и възпитание, ако не му се обърне своевременно внимание.

Често, децата умишлено отказват да говорят на възрастните или на съучениците си, защото, това е един от лесните начини да подканят другия да бъде по- активен, спрямо тях: „…аз ще ти бъда сърдит и очаквам от теб да дойдеш и да ме молиш за вниманието и благоволението ми! Не очаквай да се съобразявам с никакви правила и ограничения, защото моите воля и желания са над всичко…“. По- късното проговаряне може да се дължи, също на липса на стимул да се вербална комуникация: „…защо ми е да говоря, след като мама/ баба/ тате ми дават всичко, дори без да съм си отворил устата…“.

Ако в представянето на детската ясла сте обяснили, че там е едно чудесно място, че е много весело, има деца, игри, интересни забавления и нови приятели, вероятно несъзнавано сте го подвели . Защото, всяка една социална група си има своите вътрешни правила, ограничения и позиции, които не са в желанието на детето. Замислете се: детето, вече не е абсолютния властелин на околното (домашно, например) внимание, трябва да дели любовта на учителките с много други деца, тези, други деца са в непрекъсната конкурентност по отношение на вниманието, йерархията и личното пространство- т.е. начина по, който е описана яслата или градината, може да е тотално противоречив на вътрешните усещания, породени от реалността. Твърде вероятно е, поради тези или подобни особености, детето Ви да не желае, да посещава заведението, да се държи като аутсайдер и да не може да се впише адекватно в средата извън дома.