Въпрос:
Момчетата могат да пишкат както прави, така и седнали. Бях на посещение е ясла, където изискваха от момчетата да уринират седнали, защото са решили, че така ще могат едновременно да се изхождат. Както изглежда, това не смущава децата.
Франсоаз Долто:
Напротив, познавам много, които са били увредени по този начин. Езикът служи за това момчето да може да направи разлика между нуждата от изхождане — голяма или малка, и своята ерекция, която представлява неговото мъжко желание. Вероятно не знаете, че момченцата уринират с ерекция почти до двегодишна възраст, и затова много често пишкат извън гърнето. Когато спрат да пишкат с ерекция, вече могат напълно да усетят какво е да бъдеш момче, т.е. да отличат желанието за ерекция от нуждата за уриниране. При момичето разграничаването между пишкане и акане става на около годинка и половина – то казва „пиш“, ако иска да пишка, и „ако“ – ако иска да ака. При момчето това разпознаване идва много по-късно – на тази възраст то или иска да ака, когато всъщност пишка, или нарича и двете ту „акане“, ту „пишкане“. Не е добре, ако и в двата случая казва, че иска да ака, защото не може да се изходи другаде, освен седнало на гърнето, а би трябвало да уринира изправено от мига, в който започне да ги разграничава. Така започва да усеща какво става в тялото му. В действителност и при момчетата, и при момичета именно в началото на овладяване на отделителните функции усещанията лесно се разграничават, докато сексуалното желание няма нищо общо с изхождането, при момчето обаче двете са преплетени до двадесет и втория месец. Когато повече не може да уринира с ерекция, за него това представлява истински проблем, особено ако майката му казва, когато го види да си пипа пениса, за да облекчи проявяващото се желание: „Иди да пишкаш“, докато то не иска точно това! Някои момчета се увреждат физиологически в опит да се насилят да уринират по време на ерекция. Всъщност в нашето общество възпитанието за контролиране на сфинктера при децата се извършва прекалено рано – тогава, когато трябва да бъдат по-скоро упражнявани ръцете и кракатa. (бел. ред.: Детето се ражда с нервна система, която е окончателно завършена на две-две и половина годишна възраст. Едва тогава то може да контролира сфинктера си доброволно. Долто винаги пояснява, че докато не съумее да изкачи самостоятелно и най-вече да слезе по петте стъпала на дървена стълба, неговата нервна система още не е завършена и следователно то не може доброволно да се въздържа.)
Въпрос:
Едно допитване на Ирен Лезин показва, че много майки слагат децата си на гърнето още през първия месец!
Франсоаз Долто:
Детето обърква своите нужди със желанието на майка си. Нейните думи командват нуждите, които всъщност би трябвало да бъдат контролирани самостоятелно от цялостното човешко същество. На тази възраст обаче то не е цялостно. Не може свободно да спре пишкането и акането, до завършване на своята нервна система, между двадесетия и тридесетия месец. На майките не им е приятно да перат, когато имат бебе, но трябва да знаем, че се налага да сменяме пелени до около двадесет и втория -двадесет и четвъртия месец. Това не е такъв проблем! По-важно е детето да може да говори, да бъде сръчно и пъргаво, да се храни, да отпива и да се облича само, с една дума – да бъде самостоятелно. Сигурно е, че дете, чиято майка е командвала неговия сфинктер, няма никога да стане самостоятелно дълбоко в съзнанието си, освен ако за късмет, и това се случва, не започне отново да се изпуска, когато тръгне на училище. Тогава от срам и благодарение на тази регресия то става самостоятелно, а подмокрянето на гащите изчезва доста бързо, ако никой не му обръща внимание.
Текстът е откъс от книгата на големия френски психоаналитик и детски психолог, Франсоаз Долто –
„Основни етапи на детството“
Автор:
No Comments