Като не забравяме какво обясних за корените на любовта, нека разгледаме определени взаимоотношения при възрастните, като започнем със стабилната и изпълваща любовна връзка между мъж и жена, каквато можем да открием в щастлив брак. Това предполага дълбока привързаност, способност за взаимни жертви, споделеност както в мъката, така и в радостта, в интересите и сексуалните наслади. Връзка с подобен характер дава най-голяма свобода за проявлението на широк спектър от различните аспекти на любовта. Ако жената има майчинско отношение към мъжа, тя задоволява (доколкото това е възможно) най-ранните му желания за удовлетворение, каквото той е очаквал да получи от собствената си майка. В миналото тези желания не са били никога изпълнени в цялост, нито пък са били напълно загърбени. Сякаш сега мъжът има свой собствен вид майка с относително малко чувство за вина. (Ще изложа подборно причините за това по-късно.) Ако жената е с богато развит емоционален живот, освен тези майчински чувства тя е запазила в себе си нещо от детското отношение към баща и, и някои от характеристиките на тази стара връзка се прехвърлят върху отношенията със съпруга и – тя вярва и се възхищава на съпруга си и го възприема като закриляща и услужлива фигура, какъвто е бил за нея баща й. Тези чувства са основата на връзка, в която желанията и нуждите на зрялата жена могат да открият своето пълно удовлетворение. Това отношение от страна на съпругата му позволява на мъжа да се държи покровителствено и да и помага по най-различни начини, т. е. в несъзнаваното си да играе ролята на добър съпруг на майка си.
Ако жената е способна на силни чувства на любов към съпруга си и децата си, можем да заключим, че най-вероятно е имала в детството си добри взаимоотношения с двамата си родители, братята и сестрите си, т. е. че тя е успяла да се справи успешно с ранните си чувства на омраза и желание за отмъщение. Споменавала съм и преди значимостта на несъзнаваното желание у момиченцето да има дете от баща си и сексуалните желания към него, породени в тази връзка, фрустрирането на гениталните желания от страна на бащата поражда в момичето наситени агресивни фантазии, които оказват силно влияние върху способността за сексуално удоволствие в зрелия живот. Сексуалните фантазии на момиченцето са свързани с омраза, магнетично насочена към пениса на баща му, защото то усеща, че му се отказва удоволствието, щедро предоставяно на майка му. В ревността си и омразата си то иска пенисът да бъде страшно и зловещо нещо, каквото не би могло да задоволи дори и майка му. Във фантазиите му пенисът придобива разрушителни качества. Поради тези несъзнавани желания, насочени към сексуалното удоволствие на родителите му в известна част от фантазиите си, момиченцето възприема половите органи и сексуалното удоволствие като лоши и опасни. Тези агресивни фантазии са последвани в ума на детето от желанието да прави добро – по-точно от фантазии, в които то излекува гениталиите на баща си, които само е наранило или увредило, фантазиите за излекуване са свързани със сексуалните чувства и желания. Всички тези несъзнавани фантазии влияят силно върху чувствата на жената към съпруга и. Ако той я обича и я задоволява сексуално, нейните несъзнавани садистични фантазии губят силата си. Макар и отслабени, те не могат да бъдат напълно заличени (макар че при нормално развита жена те не са разгънати в степен да пречат на тенденцията за смесване с по-позитивни и приятелски еротични импулси), те водят до стимулирането на фантазии за възстановяване. Така се задейства подтикът да се правят репарации. Сексуалното и удоволствие и носи не само наслада, но и увереност и сила срещу страховете и чувството за вина, произтичащи от ранните и садистични желания. Увереността на свой ред засилва сексуалното удоволствие и поражда у жената чувства на благодарност, нежност и още по-силна любов. Просто защото някъде в дълбините на нейния ум се таи усещането, че гениталии й са опасни и могат да увредят тези на съпруга й производни на агресивните фантазии спрямо баща и, – тя изпитва огромно удоволствие от факта, че е способна да дари съпруга си с удоволствие и щастие и да си докаже, че гениталиите и са добри.
Фантазиите относно страховития характер на гениталиите на бащата оказват влияние и върху съзнаваното на жената. Но ако има щастлива и сексуално удовлетворяваща връзка със съпруга си, тя възприема гениталиите му като добри, като по този начин се омаловажават страховете и от лошите гениталии. Сексуалното удоволствие води до двояка увереност: в собствената й доброта и в тази на съпруга й. Придобитото по този начин чувство за сигурност се наслагва над реалното сексуално удоволствие. Така още повече се разширява кръгът на действие на сигурността. Ревността и омразата, която жената изпитва към майка си като нейна съперница за любовта на баща й, играят важна роля в агресивните и фантазии. Взаимното щастие, доставяно чрез сексуално удоволствие и чрез връзка, основаваща се на обич със съпруга и, се възприемат като факт, доказващ, че садистичните желания спрямо майка и не са се осъществили и че е настъпило успешно възстановяване.
Разбира се, емоционалното отношение и сексуалната нагласа на мъжа към съпругата му са повлияни от миналото му. Фрустрирането на гениталните му желания по отношение на майка му несъмнено са породили в неговото детство фантазии, според които пенисът му е инструмент, способен да причини болка на майка му и да я нарани. Същевременно омразата и ревността към баща му като негов съперник за любовта на майка му са причинили садистични фантазии, насочени срещу бащата. В сексуалните отношения на мъжа с партньорката му в любовта ранните му агресивни фантазии, довели до страха от разрушителния характер на пениса, се задействат в определена степен и чрез сложна трансформация, като при жената садистичният импулс, наличен в управляеми граници, стимулира фантазии за възстановяване. Пенисът започва да се възприема като добър и лековит орган, който доставя удоволствие на жената, лекува наранените й гениталии и създава бебета. Щастлива и сексуално успешна връзка с жена му дава доказателства за добротата на пениса му и несъзнавано му внушава, че желанията му да я компенсира са се осъществили.
Това не само увеличава сексуалното му удоволствие и засилва любовта му и нежността му към жената, но и подхранва у него чувства на благодарност и сигурност. На свой ред тези чувства повишават творческите му способности и влияят на способността му за работа и други видове дейности. Ако съпругата му споделя неговите интереси (не само любовта и сексуалното доволство), тя му предоставя доказателства за стойността на работата му. По тези разнообразни начини във връзката му със съпругата му се осъществяват ранните му желания да е способен да прави това, което баща му прави за майка му в сексуален план и в други аспекти и да получава от майка си всичко, което тя дарява на баща му. Щастливата връзка на мъжа със съпругата му намалява агресивните подбуди срещу баща му, породени от невъзможността да има за жена майка си, и му доказва, че дълготрайните му садистични тенденции към баща му всъщност никога не са се реализирали. Тъй като недоволствата и омразата срещу баща му оказват влияние върху чувствата му към всички мъже, които символно са заемали неговото място, а мъката от отношенията му с майката са засегнали връзките му с жените, които сякаш я заместват, една пълноценна любовна връзка коренно променя виждането му за живота, отношението му към хората и всякакъв вид активност въобще. Любовта на жена му и нейната висока оценка му дават усещането, че е напълно зрял и равен на баща си. Враждебното и агресивно съперничество с баща му намалява и преминава в далеч по-приятелско съревнование – по-скоро с достойната за уважение бащина фигура – във всички продуктивни функции и достижения. Всичко това може да увеличи и подобри неговата продуктивност.
По подобен начин, при изживяването на щастлива любовна връзка с мъж, жената несъзнавано усеща, че един вид може да заеме мястото на майка си по отношение на нейния съпруг и да: изпита удоволствието, на което майка и се е наслаждавала, а на нея, като дете, й е било отказвано. Така тя може да се чувства равна на майка си, да се наслаждава на щастие, подобно на нейното, да се възползва от всички права и привилегии, давани на майка и, при това без да я наранява и ограбва. Влиянието върху цялостното й развитие и светогледа и е подобно на промените, които настъпват у мъжа, когато благодарение на щастлив семеен живот се чувства равен на баща си.
И двамата партньори възприемат щастливата си сексуална и любовна връзка, основана на взаимност, като пресъздаване на ранния им живот в техните семейства. Много от желанията и фантазиите на детството не могат да бъдат осъществени не само защото са неизпълними, но и поради факта, че несъзнаваните желания често са противоречиви и дори взаимно отричащи се. Изглежда парадоксално в известен смисъл, че голяма част от детските фантазии могат да се реализират едва когато индивидът е пораснал. В щастливата връзка на зрели хора ранното желание да разполагат изцяло с майка си или баща си все още действа в нсъзнаваното с пълна сила. Разбира се, действителността не позволява някой да бъде съпруг на майка си или съпруга на баща си, но дори това да бе възможно, чувството на вина към другите би попречило на задоволството. Само когато някой е успял да развие такива отношения с родителите си в несъзнаваните си фантазии и е успял да преодолее донякъде чувството си за вина, свързано с подобни фантазии, и постепенно да се откъсне от родителите си, без да губи връзка с тях, той е способен да прехвърли желанията си върху други хора, които символно заместват желаните обекти от миналото, без да са идентични с тях. С други думи, единствено ако индивидът е пораснал в истинския смисъл на понятието, могат да се осъществят детските му фантазии в зрялата възраст. Още повече чувството за вина, свързано с тези детски желания, се уталожва просто защото фантазираните в детството ситуации вече са възможни по разрешен начин, което доказва, че многобройните наранявания, въобразявани във фантазиите, всъщност никога не са били нанесени. Щастлива връзка на възрастни, каквато вече описах, може, както вече обясних, да представлява пресъздаване на ранната семейна ситуация. Тя ще бъде още по-пълна и ще затвори кръга на увереност и сигурност чрез връзката на мъжа и жената с техните деца. Това ни довежда до въпpoca за родителството.
Текстът е откъс от книгата на Мелани Клайн: „Любов, завист, благодарност“
Автор:
No Comments