Огромните размери на плюшените животни и кукли са опасни за децата. Ако малкото е будно и си играе, пропорциите на тялото му и на играчките нямат значение. Но те стоят в някой ъгъл на стаята и в определени моменти, когато детето е изморено или болно, заемат в пространството доста повече място от самото него и тогава то започва да се чувства съвсем слабо. Всъщност детската играчка (плюшено мече, кукла и т.н.) не трябва да е по-дълга от разстоянието между върха на средния пръст и сгъвката на лакътя на детето. Това е най-подходящият размер, тъй като отговаря на съотношението между бебето и възрастния.
И пак по повод на играчките, едно малко плашещо писмо от майка с три дъщери — на пет, на три и на една година: „ Обикновено около коледните празници децата се разглезват много. Веднъж двете ми големи дъщери, след като бяха получили цяла дузина подаръци, се забавляваха да тъпчат едно току-що подарено сервизче, докато го изпочупиха. Тя сложила в боклука това сервизче и децата побързали да изхвърлят всички играчки, които вече не ги интересували. И жената продължава: „ Оттогава, щом дъщерите ми получат подарък, ги оставяме да го разгледат и го прибираме, като казваме: „Твой си е, но има кога да си играеш с него „. Освен това в семейството е изградена цяла система – на децата се отпуска само по една играчка. Трябва да я приберат грижливо в кутията й, преди да вземат друга. Те извикват майка си, за да й покажат, че са подредили всичко добре, преди да им се разреши да извадят поредната играчка. И писмото завършва със следното изречение: „Избягвам да им давам играчките, които обичат най-много, та да могат поне да мечтаят за нещо недостижимо.
Това е ужасно! И тази майка иска децата й да мечтаят за нещо… Всъщност става точно обратното. Те не могат да мечтаят – до такава степен са потопени в действителността. Освен това тя не разбира, че за децата празник – „празник“ в смисъл на отпускане, на радост – може да бъде и чупенето на играчки. И особено, че счупената играчка (ако парчетата не са опасни) трябва да се остави в кашона за играчки, тъй като понякога малчуганите се забавляват много повече с частите, отколкото със съвсем нова играчка. Държа да кажа, че такъв стил на възпитание предвещава сериозни смущения в поведението на тези деца в бъдеще. Играчките трябва абсолютно да принадлежат лично на детето и какво прави то с тях, въобще не засяга родителите. Даденото си е дадено и ако на малкото му е забавно – може да го кълца на кайма.
Родителите нямат повече никакви права върху играчките, така ли?
Не! Свършено е. И не бива никога да се отнема играчка на детето. Това е нещо садистично. А ако на майката и отнемат детето? Тогава? Играчките са децата на децата. Писмото е толкова неприемливо, че се питах дали не е шега. Но не е, изглежда истинско.
И освен това на пет, три и една година са още твърде малки, за да подреждат.
Не би могло да се подрежда преди четири години без опасност от отрицателно въздействие върху психиката. На детето може да му се помага да разтребва след тази възраст – то прибира една вещ от десет, докато майката се залавя с останалите. И както подчертах, това да става вечер, когато си ляга, защото и вещите му си лягат тогава. Иначе светът около детето трябва да живее. А неговият свят са разпръснатите наоколо играчки. Вечер ги прибират, което значи, че на следващия ден пак ще се живее! В противен случай децата са в някакъв… нечовешки свят.
Е, надявам се, че тази майка ще се замисли над всичко това.
Моят съвет към родителите е да дават на децата си играчките, които те желаят, и никога да не им ги крият или отнемат, след като са ги получили. Ако не ги искат, те ще ги сложат в някой ъгъл и ще си играят със старите. Онова което принадлежи на детето, му принадлежи. А дали да се дават на други деца неизползваните играчки? Да, трябва, но малкото само да избира какво ще даде. Нека родителите не смятат, че следва винаги да се отделят запазени играчки, тъй като децата в болниците или домовете, които нямат достатъчно играчки, често се радват повече на повредената, отколкото на нова. Нужни им са не само нови. Малчуганите обичат парчета от играчки.
Друг въпрос на същата тема. Писмото е от майка, която пита дали на близнаци, разнояйчни, момче и момиче на десет месеца, трябва да се дават еднакви играчки.
На десет месеца! Не, мисля, че на тази възраст е много по-хубаво да има разнообразие. Родителите да не се въздържат да купуват понякога по два екземпляра от една играчка, но да не се превръща в принцип. А когато малките пораснат и искат една и съща играчка, защо не? Препоръката ми е да се диференцират близнаците поне по отношение на дрехите, за да си ги разменят и да не са облечени винаги еднакво, най-вече за да могат приятелите им да ги различават – особено ако си приличат. Но тук случаят не е такъв и понеже са момче и момиче, е за предпочитане да имат различни дрехи и тетрадки. А колкото до играчките — както при всички деца — да им се дава онова, което желаят. Ако двама малчугани искат една и съща играчка, добре, нека я получат! Само да не става правило при близнаците и децата на близка възраст.
Текстът е откъс от книгата на Франсоаз Долто „Когато се появи детето“
Автор:
No Comments