Как да се реагира спрямо „забранените игри“?

Желанието на детето да се заиграва със собст­вените си полови органи и тези на другите е нор­мално. Но тези игри са от порядъка на прекрачване на разрешеното. И децата имат интуиция за това, защото се укриват. Родителите не следва да ги то­лерират, още по-малкото – окуражават.

Ако едно дете говори за тези неща, значи е раз­тревожено. Няма място за мъмрене или наказания, защото това би имало за последица само да възпре­пятства по-сетнешното общуване, докато то не­пременно трябва да се съхрани.

Но на детето трябва да се каже че:

– Половите му органи принадлежат единствено и само на него. Никой – било то дете или възрастен, няма правото да ги докосва или даже да ги гледа, ако то не желае. Поради тази именно причина хората не се излагат на показ напълно голи.

– Децата желаят да подражават на възрастни­те, „да правят като големите“. Но тялото им не е готово за това и трябва да почакат да достигнат възрастта и да получат тялото на възрастен. По-рано от този момент това не им доставя удоволст­вие както при възрастните и даже наопаки, може да ги притесни и разтревожи.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Родители, осмелете се да кажете НЕ“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.