Физическите изменения, които пубертетът носи, решително променят външността на юношата. Техните последици са от първостепенно значение. Те обясняват и някои от затрудненията на юношата.
Нещо повече: такива затруднения са представени при всички юноши (под формата, примерно, на простичка и бързо забравена мисъл). Ето защо (и такъв ще бъде лайтмотивът на моята книга) границата между норма и патология е винаги плаваща и винаги относителна. Наистина, всеки юноша е принуден да се изправи срещу определени проблеми, като пубертетът – и неговите физическите изменения – е един от най-значимите сред тях. Възможно е някой юноша да отложи разрешаването на този проблем настрани, но рано или късно ще му се наложи да се обърне към него. Друг пък ще се затруднява да намери изход в него; помощта, която в този момент може да му бъде оказана, е от решаващо значение. Но подобна помощ не може да се осъществи, без да се разбира в дълбочина въпросното явление.
За юношата казваме, че сменя кожата си, че е повече или по-малко комфортно в своята (нова) кожа. Всички тези образи отразяват една действителност. Но само я отразяват! Няма как да се ограничим до една действителност (която би била тази на външния вид). Ще трябва незабавно да се запитаме как тя е изживявана. И тъкмо тук, в момента на пубертета, се забелязват, понякога, значими различия: еди-кое си момче ще се гордее, че се бръсне, а друго няма да иска и да чуе, еди-кое си момиче нетърпеливо чака менструацията си, друго пък се крие и т.н. Всичко несъмнено зависи от начина, по който пубертетът е бил подготвен, въведен, обяснен. А този начин, от своя страна, зависи от връзките между родители и деца отпреди въпросното събитие! Така че поставянето на акцента върху юношеството е начин да се говори също за детството (даже и за онова, което го е предхождало в собствената история на родителите). Но също така – да се говори и какво представлява зрелостта, дотолкова, доколкото някои възрастни индивиди все още не са превъзмогнали собственото си юношество. Начинът, по който родителите изживяват пубертета на детето си, нещата които си мислят по повод обстоятелството, че синът им (дъщеря им) е в състояние да води полов живот, влизат в резонанс с онова, което юношата изживява, т.е. – с един образ за него самия, който е на път да се променя.
Наистина, бъдещият възрастен потенциално вече е присъствал в изградената у родителите представа за детето. Така че по същество не иде реч за промяна, а за обновяване. Освен това този образ не е съзнаван за родителите, не и преди момента на настъпване на пубертета. Тези именно факти обясняват защо образът на пубертетния юноша може да предизвика някакъв вид пукнатина във взаимоотношенията родители-деца. Но нека не избързваме.
Автор:
No Comments