Детето отказва да се храни

Въпрос № 29

Публикувано на 22.11.2011, 19:21:31 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте доктор Стоилов!

Синът ми е на 4 години и имаме проблеми с храненето.Първоначално смятах,че проблемът е злоядо дете, но някои негови реакции ме навеждат на друга мисъл.Началото беше,когато отказваше да се храни самостоятелно и все още се борим с това.Сега когато седне на масата и види храната започва да се потриса гнусливо,без значение какво е сервирано.Често докато яде започва да му се гади, дори от неща ,които по принцип обича.Имам усещането,че самият акт на хранене е наказание за него.През цялото време прави всичко възможно да го отложи във времето.Пробвах да го оставя да яде каквото и когато поиска,но нямаше особен ефект.Притеснява ме и факта,че получи анемия независимо от всички сиропи за апетит,които пробвах.

Моля, дайте ми съвет, като детски психолог. Предварително благодаря!

Отговор:

Здравейте,

Сложна е ситуацията, която описвате, особено пък щом има наличие и на анемия. Тук, от първостепенно значение е мнението на специалистите, преглеждали детето Ви- т.е. трябва да знаем касае ли се органика, или по- скоро става дума за психосоматика?

Най- добре е да поговорим лично, но ако нямате възможност да дойдете, разкажете по- подробно Вашата и историята на сина си, като започнете още преди раждането, раждане, захранване, отбиване, проговаряне, прохождане, тонус, интереси, отношения в семейството, и изобщо всичко, което смятате , че би повлияло съществено или не.

Всъщност, проблемът с липса на апетит и съмнения за анемия при децата, е доста по- широко разпространен, от предполагаемото и, колкото и абсурдно да Ви звучи корените доста често се намират в „имаме проблеми с храненето“, както самата Вие сте написала: кой, всъщност има проблем- детето или родителя? 🙂

Ще си позволя да цитирам и мнението на моята колега, г-жа Влъчкова, която активно работи с подобна симптоматика:

Здравейте,

Пиша Ви от позицията на родител, въпреки че съм и специалист в областта на въпросът, който поставяте. Ще ви отговоря на поставения въпрос, като се опитам да разкажа накратко моят опит с храненето на 4 годишният ми син.

Опитът ми за контрол над неговото хранене, доведе до ситуацията в която се намирате вие. Синът ми не желаеше да се храни сам и се втрисаше при видът на доста храни. Реших, че е крайно време да го оставя сам да решава – дали да се храни или не, изхождайки от идеята, че когато човек е гладен – яде. Да обаче, когато сме фокусирани върху храненето на нашето дете – то забравя какво е сам да поискаш и желанието да е само твое. И така сложих чинията с ядене пред него и отправих поглед към телевизора, а не както обикновенно към него. Храната е пред теб, ако искаш, яж. Той започна да говори за това, че не може сам да държи лъжицата, за това че вече се е нахранил и т.н. За детето е много лесно да играе с тревожността на майка си. Постоянно ме следеше с поглед и беше видимо учуден, че аз не показвам интерес към неговото нехранене. Естествено е че нещата не стават от първият път и се изисква постоянство от ваша страна. Освен това, трябва вътрешно да сте убедена, че храненето е един естествен процес, който трябва да бъде оставен да се прояви в детето по естествен път. Ако нямате тази убеденост, детето интуитивно ще долови това.

Отказът на детето да яде тогава, когато изискват родителите, е една от първите прояви на неговото независимо „аз“. Принужденията в мека форма като уговаряне, убеждаване, настойчиви повторни предложения са израз на неуважение към неговите желания.

Храната не е средство за постигане на послушание и не е средство за наслада; храната е средство за живот.

Инстинктът на детето винаги точно и своевременно ще му покаже какво, кога и колко, в какво съчетание да изяде или да изпие. Бъдете уверени – неговият организъм знае това по-добре от вас и от който и да е било лекар.

Реплика към Стоилов

Публикувано на  23.12.2011, 19:48:22 ч.

Здравейте д-р Стоилов!

Благодаря за отделеното внимание.Тъй като живея далече ми е невъзможно да се срещнем лично.Ще се опитам да ви разкажа цялата история за мен и синът ми.Имах нормална бременност и раждане по естествен път.Бебе – напълно здраво.Проблемите с яденето започнаха още в родилното, когато малкия ревеше гладен и въпреки това отказваше да засуче/без да има конкретна причина/.Както и да е, със сестрите успяхме да го излъжем и всичко тръгна добре, до 40 ден.Бебето категорично отказа да суче и се наложи да минем на адаптирано мляко.За съжаление и то бързо започна да му омръзва.Педиатърът ни посъветва да сменим марката.В същото време на 4-5 месеца започнах захранването.Точно тогава го почна едно разстройство и докато разберем,че причината е в адаптираното мляко мина доста време.Миро беше почти на 9 месеца /2008 г./ когато го записах на детската кухня.И тази храна не му харесваше особено и започнах да му готвя в къщи.Личеше си ,че ще е злояд и вървеше слабичък,но не съм се тревожила особено.Миро е изключително живо дете, непрекъснато е в движение и рядко можеш да го задържиш на едно място, дори когато е болен.Чак му се чудя откъде идва тази енергия.

Когато стана на две и половина започнахме да го учим да яде самостоятелно, но той нямаше никакво желание за това. и сега е така.Прави всичко възможно ние да му даваме повечето неща под предлог,че се затруднява.Но го виждам да се справя доста добре с вилицата и лъжицата.Просто го мързи.Същото важи и за самият акт на ядене.Отказва да консумира всичко, което изисква по интензивно дъвкане питки ,свинско месо и др.Така започна всичко.Сега нещата се влошават още повече защото все повече неща отказва да яде/под различен предлог/.На моменти дори се чудя какво да му предложа.Не зная какво обича да яде синът ми, защото такова нещо няма.За него храненето е едно досадно задължение, а не въпрос на оцеляване.Какво ли не опитахме с баща му, за да му го обясним.

Първите признаци на отвращение към храната и прословутото гадене, започнаха след като тръгна на ясла.Категорично отказваше да яде супа.Предполагам, че са го карали насила и това е останало от там.Сега съм предупредила в градината да не настояват по отношение на супата.Последните няколко месеца подобно отношение вече има и към други храни и техният брой се увеличава.Все ще открие нещо от което да се погнуси.Рядко се случва да яде нещо с охота.Обикновено когато е много щастлив или доволен от себе си, борбата с нуждата от храна отпада.

По отношение на характера му:много нетърпелив, чести пристъпи на бунтарство,които трудно успяваме да овладеем.Понякога изпада в състояния при които „изключва“ напълно и категорично отказва да те чуе.Само плаче и повтаря едно и също.Много е емоционален и изключително любвеобилен.Външно е спокоен и не можем да разберем,че нещо го тревожи, докато не дойде ноща.Ако е имал силни преживявания през деня, винаги има неспокоен сън.

Доста е срамежлив и му трябва време да се отпусне, дори и с най-близките ни роднини.Силно е привързан към мен.Дори ревнува от баща си.Смятах,че появата на братчето му ще е проблем,но той опроверга опасенията ми.Много е привързан към него.

По отношение на интересите:бързо се учи ,но трудно може да се привлече вниманието му.Не обича да седи но едно място.Обича да ремонтира разни неща , да кара колело, да се катери.Детските филмчета ги гледа в движение.

Писмото стана доста дълго, но се опитах да отговоря на всичко, което ви интересува.Надявам се да ми помогнете със съвет.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.