Нерядко се случва юношите да лъжат и разкритието понякога е драма за родителите. За тях това се превръща в загуба на доверие, което се разпростира навсякъде.
Юношата е принуден да добавя неверни доводи към своята лъжа, за да я обясни. Впрочем и тук отново повече си струва да се запитваме защо юношата е бил принуден да излъже, от- колкото да се търси истината – още повече че въпросната истина често ще се окаже без особена важност.
И в този случай юношата търси да се защити и неговата нужда да излъже е знак, че личното му пространство е накърнено.
Примерите са толкова разнообразни, колкото могат да бъдат и основанията за конфликти. Затова е невъзможно да се представи изчерпателен списък. Надявам се обаче, че ще бъдат достатъчно изразителни, за да дадат на родителите, които не биха искали да се консултират за дребни подробности, идеята, че повторението на конфликтите, въпреки Всичките им усилия, е може би знак за страдание.
Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Трябва ли да се отстъпва пред юношите?“, издадена от Център за психосоциална подкрепа и Българско пространство за психоанализа.
No Comments