Затрудненията, свързани с репродукцията, се откриват при огромна част (варираща около 10% ) от двойките в световен мащаб. Световната здравна организация определя жената като имаща репродуктивни трудности, когато среща невъзможност да зачене след дванайсет (или повече) месеца продължителни и непредпазни сексуални взаимоотношения с нейния партньор, целящи забременяване. Това е житейска криза с огромно и критично влияние върху психиката на жените, свидетелстващи за травматични преживявания като вина, малоценност, ненормалност (сбърканост), неразбраност, проваленост и не-женственост. Стресът, причинен от това, отпраща субекта към нов начин да мисли взаимоотношенията си и ролите в живота си (като тази на партньор, на дете на родителите си, на приятел, на работещ и пр.)
В терапевтичната си практика се срещам с много жени с репродуктивни проблеми, опитвайки се да слушам техните болезнени разкази за всичко това, през което желанието им да имат деца, сякаш ги принуждава да преминат. Нямам възможност тук да се спра на всичко или да бъда изчерпателен, но имам желание да хвърля малко светлина върху един аспект – пострадалата интимност и поразена способност за емоционална близост и сближаване с другия. Какво ще рече това?
Фиксацията да се зачене изражда сексуалната близост до свеждането й до конкретната цел с различни последици: практикуване на секс в моменти, в които не им се прави, но сякаш трябва; заместването на удоволствието с усещането за пореден провал; превръщане на секса в механична задача; насилие над тялото и пр. Това отключва множество разнопосочни чувства и фантазии: мъчителна вина, че лишават партньора от нещо екзистенциално важно; болезнена завист и омраза от това, че всичките усилия и процедури ги поема жената, а не мъжът; усещане, че липсата на желание за секс и стресът водят до неотпускане и оттам до незабременяване; религиозни обяснения за това, че са наказани и не заслужават да им се даде дете; преживяване за крах на женствеността и оттам чувството, че си желан; чувството, че трябва да се принесеш в жертва в моменти, в които не желаеш да бъдеш пипан от никого; страхът, че всички роднини и приятели очакват от теб да забременееш, но ти пак ще ги разочароваш; ужасът от това да не бъдеш изоставен, ако не се случи съответното зачеване и др. Детето се преживява от една страна като искано и мечтаното добро, но от друга идеята за него преследва и унищожава спокойствието.
Завърта се травматичен цикъл, в който жената преживява мъка с идването на всеки следващ цикъл, който е като доказателство за нейния личен провал. Тя е предизвикана едновременно да го желае и да се бори за това дете, но и да съхранява чувствата си, защото всеки месец е в риск да е в поредния „малък траур“, както се изрази една моя пациентка. Жената е разпъната между надеждата и защитата срещу нея, изживявайки палитра от конфликтни емоции, за които, в случай на липса на достатъчно сигурна привързаност и възможност за откритост с партньора си, тя е възпрепятствана да говори.
Огромна част от жените с такъв тип проблеми споделят за тягостните си страхове, че в тях има толкова мощни и интензивни емоции, че ако им се даде звучност, то разрушителната им сила има риск да погуби и без това вече натоварените им отношения с партньора им. Много жени се капсулират в себе си и изпитват самота, защото трудно могат да изразят пред някого какво се крие в тяхната душа, без да бъдат осъждани и заклеймени. Споделянията им, че животът е несправедлив към тях и само човек, който има сходен проблем, може да ги разбере и да бъде допуснат от тях, също се прибавя към картината на техния разказ – те се изолират не само от партньора си, от роднините си, но и от приятелите си, които често имат или им предстои да имат деца и това е нещо, което трудно бива преработено. Да са сред чуждите деца може да ги потисне, разговорите по темата с отглеждането на децата да ги натъжава, притеснението, че могат да ги питат за пореден път за това те кога ще имат свои – напряга.
Изследванията с областта потвърждават личните ми наблюдения, че жените с репродуктивни трудности, имат много по-високи нива на тревожност и депресия в сравнение с останалите. Емоционалната картина е много сложна и по някакъв начин и уникална, и специфична, но поразената интимност и затруднената способност за емоционална близост се явява свързваща нишка тук. Вярвам, че един от пътищата към свързване с тези жени е адекватното посрещане и приемане на тяхното страдание. Това би значело да бъдат смирено слушани и насърчавани да изразяват всичко непоносимо и конфликтно, което носят в себе си. Свидетел съм, че едно добронамерено и емоционално подкрепящо съпровождане, а не преднамерено съветване или даването на готови формули за нещата, понякога може да снеме поне малка част от „товара“ им и да помогне да съхранят по по-качествен начин взаимоотношенията си с близките.
За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация с Константин Милчев, можете да позвъните на телефон +359 89 864 4542
Автор:
No Comments