Продължителното време пред екрана кара децата да пощуряват, да променят настроението си рязко и да стават мързеливи.
Електронните устройства могат да влияят върху децата и да ги правят силно подтиснати, немотивирани и раздразнителни.
Броят на децата и тийнейджърите, които са предразположени към гневни изблици, или обратното, които са депресивни и апатични, все повече се увеличава през последните години. Хронично раздразнителните деца често са в състояние на необичайно висока тревожност и отстрани могат да изглеждат „кълбо от нерви“- в повечето ситуации лесно се превъзбуждат и в следствие на това, бързо се преуморяват. Знаем, че високите нива на възбуда въздействат върху паметта и способността за общуване, затова не е изненада, че свръхтревожните деца изпитват сериозни обучителни проблеми и имат затруднена социална адаптация.
Тенденцията е, рано или късно, на дете с подобни симптоми да бъде поставена диагноза като депресия, биполярно разстройство или хиперактивност и дефицит на вниманието и да предложат съответни лечения, включващи терапия и медикаменти. Много често обаче, лечението не работи много добре и проблемите продължават.
Къде е проблемът?
Възможно ли е родителите и детските психолози да търсят причините може би не там, от където тръгват ? Да се опитват да лекуват симптомите, чието наличие ги насочва към поставяне на диагноза, описана в справочниците за психични разстройства, но да не успяват да вникнат във въздействието на една от най-видимите причини за симптомите – ежедневната прекомерна употреба на електронни устойства? Все повече се убеждавам, че без значение дали едно дете вече има поставена диагноза като хиперактивност или афективна дисфунция, успешното лечение изисква методично постепенно прекъсване на употреба на всякакви електронни устройства в продължение на няколко седмици – „своеобразно въздържание“ – за да се позволи на нервната система да се „рестартира“.
Ако се извърши правилно, тази интервенция може да доведе до много ползи, като например: по-дълбок сън, по-добро и устойчиво настроение, по-добро внимание и увеличаване на физическата активност. Способността за понасяне на стреса се подобрява, така че сривовете и кризите намаляват, както по честота, така и по тежест. Детето започва да се наслаждава на неща, които не са свързани със стоене пред екран, и които харесва да прави, насочва се към прекарване на време сред природата и креативността му се засилва. При тийнейджърите се наблюдава увеличение на себеутвърждаващо и самостоятелно активно поведение – точно обратното на апатията и безнадеждността.
В същото време „електронното въздържание“ намалява или премахва нуждата от лекарства, като същевременно прави съпътстващото лечение по-ефективно (психотерапия). Подобреният сън, повечето упражнения и увеличените социални контакти лице в лице с други деца, от своя страна дават все по-добри резултати и симптоматиката рязко намалява! В последствие, след като мозъкът е „рестартиран“, родителят може внимателно да определи, колко електронно време може да понася детето, за да не се завръщат симптомите.
Ограничаването на времето пред екрана може да не е ултимативното решение, но често може да е силно въздействащ фактор вурху лечението, когато другите интервенции (медикаменти и др. ) буксуват.
Но защо електронното въздържание като интервенция е толкова ефективно? Защото то намалява и променя в голяма степен ефекта върху физиологичната дисфункция, възникнала от ежедневното продължително екранно време.
Детските мозъци са много по-чувствителни към използването на електроника, отколкото повечето от нас осъзнават. Всъщност, противно на общоприетото схващане, не е необходимо много продължително електронно стимулиране, за да се стигне до дисфункция в чувствителния и все още развиващ се детски мозък. Освен това много родители погрешно смятат, че времето за интерактивен екран – използване на интернет или социални медии, текстови съобщения, и-мейл и игри – не е вредно, (защото има социална полза), сравнявайки това време с „пасивното“ време пред телевизионния екран. Всъщност първото е по-вероятно да причини проблеми със съня, настроението и когнитивните проблеми, тъй като е по-вероятно да предизвика хипервъзбудимост и обсесивна, прекомерна употреба.
В следващата част на тази статия, ще се опитаме да насочим вниманието си върху шест физиологични механизма, които обясняват склонността на електрониката да създава смущения в настроението.
*За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация с детски психолог, моля позвънете на телефон +359 876 515 134
**Преводът на материала е направен от публикацията в Psychology today
Автор:
No Comments