Извънредно положение: свръхупотреба на компютри от децата- част 2

Това е втората част на статията за прекомерната употреба на компютри от децата по време на Извънредно положение. Ако желаете, можете да прочетете и първа част на текста.

Да опитаме да насочим вниманието си върху шест физиологични механизма, които обясняват склонността на електрониката да създава смущения в настроението:

1. Нарушен сън и десинхронизиране на биологичния часовник на тялото.

Тъй като светлината от електронните устройства имитира естествена дневна светлина, тя потиска мелатонина, който се осводождава в мозъка, когато се стъмва и дава сигнал за сън. Дори няколко минути екранна стимулация могат да забавят освобождаването на мелатонин с няколко часа и да десинхронизират часовника на тялото. След като биологичния часовник на тялото бъде нарушен, се появяват всевъзможни други нездравословни реакции, като хормонален дисбаланс и дори възпаление на мозъка. Плюс това, високата възбуда не позволява дълбок сън, а дълбокият сън е начинът, по който се лекуваме докато спим.

2. Разстройване и промяна на системата за „възнаграждение“ на мозъка.

Много деца са „закачени“ на електрониката, защото е доказано, че по време на компютърните игри се освобождава голямо количество допамин (хормонът, който ни кара да се чувстваме добре и който актовизира системата за възнаграждение). Изследвания са показали, че при мозъчен скан на деца играещи на компютърни игри, регистрираните количества допамин са сравними при мозъчни състояния при употребата на кокаин. Но когато тези мозъчни пътища за възнаграждение са прекалено използвани, те стават по-малко чувствителни и е необходимо все повече стимулация, за да се изпита удоволствие. Междувременно допаминът също е от решаващо значение за фокуса и мотивацията, така че е излишно да казваме, че дори и малки промени в чувствителността към допамин могат да предизвикат хаос върху това колко добре се чувства и функционира детето.

3. Времето на екрана произвежда „светлина през нощта“.

Светлината през нощта от електрониката е свързана с депресия и дори риск от самоубийство в многобройни проучвания. Същесвуват проучванията върху животни, които показват, че излагането на светлината от електронни устройства преди или по време на сън причинява депресия, дори когато животното не гледа екрана. Понякога родителите не са склонни да ограничат използването на електроника в детската стая, защото се притесняват, че детето или тинейджърът ще реагиарат бурно, но всъщност премахването на изкуствената светлина през нощта само може да ги защити.

4. Времето пред екрана въздейства върху способността да се регулират нивата на стрес.

Както острият ситуативен стрес (водещ до отреагиране чрез защитния механизъм борба–или–бягство), така и хроничният стрес предизвикват промени в мозъчната химия и хормони, което може да доведе до повишаване на раздразнителността. Кортизолът, хроничният хормон на стреса, е и причина за и ефект от депресия – което създава порочен цикъл. Освен това, както хипервъзбудимостта, така и стимулиращите пристрастряване мозъчни пътища при високи количества допамин, подтискат фронталните центрове на мозъка – зоната, където реално се регулира настроението.

5. Времето пред екрана води до претоварване на сетивната система, нарушава капацитета за фокусирано внимание и изчерпва психичните резерви.

Експертите казват, че това, което често стои зад експлозивното и агресивното поведение, е недостатъчно развит капацитет за устойчиво внимание. Когато вниманието е нарушено, способността да се обработва информацията, идваща от вътрешната и външната среда, също е засегната. Тогава дори минималните изисквания за себерефлекция и обмисляне на ситуацията стават прекомерно големи и може да се стигне до импулсивно отреагиране и агресия. Психичната умствена енергия бързо се изчерпва при приемането и обработка на визуални сигнали от електронен източник, заредени с много информация. По този начин, времето пред екрана допринася за изчерпване на резервите на психичната ни енерия. Един от начините за временно „увеличаване” на изчерпаните резерви е да се ядосате. В този смисъл, емоционалните изблици на гняв, всъщност се превръщат в механизъм за справяне със ситуацията.

6. Времето пред екрана намалява физическа активност и прекараното време навън и сред природата“.

Изследванията показват, че времето на открито, особено когато сме във взаимодействие с природата, може да възстанови капацитета за фокусирано внимание, да намали стреса и агресията. От друга страна, времето, прекарано с електронно устройство, намалява възможността за естествените“ подобрители“ на настроението.

В днешния свят може да изглежда лудост да се ограничи употребата на електронни устройства толкова драстично. Но когато децата изпитват психични затруднения и страдат от това, ние не им правим никакви услуга, когато оставяме в техни ръце да решат как да използват екраните в „умереност“. Просто не работи. За разлика от това, позволявайки на нервната система да се върне в по-естествено състояние със строг пост, можем да направим първата стъпка в това да помогнем на детето да стане по-спокойно, по-силно и по-щастливо.

*За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация с детски психолог, моля позвънете на телефон +359 876 515 134

**Преводът на материала е направен от публикацията в Psychology today

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.