Интервюто по Канал 3:
„Социална мрежа“ на 31.10.2019 г.: Детската престъпност – статистика и причини
По- долу помествам отговори на въпросите, които бяха поставени за дискутиране в предаването „Социална мрежа“ по Канал 3. Липсата на достатъчно време не позволи всичко важно да бъде изговорено, ето защо го публикувам тук:
- Какво стои зад детската престъпност – лична инициатива, лош пример/възпитание, бунт или престъпни групи?
Факторите, които стоят зад това, което наричаме детска престъпност (тук се включват кражба, деструктивно, разрушително поведение, насилие, хулиганство и др.) имат различен характер и са комплексни. Това означава, че трябва да са на лице вътрешни (психични) и външни (на средата) предпоставки за създаването и развиването на престъпни тенденции. Най-общо казано, когато вътрепсихични състояния и нагласи, като например естествените агресивни импулси, не успяват да се канализират и изразят в реалността в приемлива (сублимирана) форма, поради фактори обусловени от взаимодействието на психичното на детето със средата, се преминава в отреагиране на тези потиснати импулси, често чрез манифестирането им в провокиращи, опасни, агресивни, престъпни поведения.
По- коректно е да се говори за престъпни и антисоциални тенденции в развитието и до известна степен, те са част от процеса на развитие на всяко дете, с тази разлика, че симптоматиката при девиация е с различна тежест и честота, и поведението при нормалното развитие е сравнително социално приемливо. Пример за това е лъжата, „безобидните“ кражби на сладкиши или играчки. При всички случаи, подобни действия на детето целят да привлекат вниманието на околните върху него и чрез шока, който родителите преживяват, да въздействат така, че да ги подтикнат да търсят причината за тях. В този смисъл, престъпните действия у децата говорят за силната им нужда да получат нещо, което им липсва, да комуникират нещо, което не успява да бъде разбрано и назовано в отношенията им с родителите. Доналд Уиникът (британски психиатър, педиатър и психоаналитик) казва, че когато детето краде то се опитва да си върне нещо, което е имало, но чувства, че е загубило- усещането за любов, емоционална подкрепа и разбиране от страна на родителите си. Чрез повторяемия акт на кражбата, то търси този добър обект по един символичен начин. А когато детето извършва деструктивни/ разрушителни действия, то „комуникира“, че се чувства застрашено, че няма безопасни граници и рамка, в която да се развива, т.е чрез действията си то търси такива границици, които да му гарантират предвидимост, сигурност, в този смисъл-безопасност. Парадоксално, макар само на пръв е, че когато детето се чувства застаршено (психически и/или физически), то преминава към действие по начин, който да търси сигурни граници за съществуването си чрез антисоциални или престъпни действия.
- Провокират ли модерните технологии престъпни действия?
Не бих казал, че модерните технологии провокират такива действия, но някои особености на употребата им, разгледани през призмата на основни психични принципи и механизми, могат да наведат да разсъждаваме в тази посока. А именно- отличната възможност за характерното бързо осъществяване на желанието на субекта в дигиталното свързване и комуникиране –тук, сега и веднага– е феномен, който се свързва с функционирането на принципа на удоволствието в човека. Той се опитва всячески да избегне стоенето с чувстата на неудоволствие, фрустрация и безсилие от незнанието и неизвестното и бързото кликване на клавиша предоставя тази възможност. Второ, в съвременния век на високи технологии и дигитално общуване за децата е все по-трудно да израстнат естествения период на омнипотентно (магическо) мислене и да приемат реалността, крайността, ограниченията на възможностите си. Съществува и голямо улеснение на изкушението за бързо отреагиране, без обратната връзка, пространството и рефлективността, която комуникацията на живо ни предлага. Всичко това може да са условия, които в някои случаи да допринасят за засилване на (съществуващи вече) престъпни тенденции у подраставащите, които да намерят външно измерение. Границите на допустимото безопасно „поведение“ в мрежата все още са разтегливи понятия, те се определят от администраторите, които пък са едни дехуманизирани деперсонализирани обекти и така поставените размити граници трудно могат да се преживяват като безопасни за субекта.
- Хулиганство
Пак Уиникът казва, че проявите на хулиганство носят в себе си и надежда- надеждата на детето, че външният свят ще види, чуе и ще се опита да разбере вътрешнопсихичната битка за възвръщането на доверието му във възрастните, за намирането на сигурност и любов.
- Наркотици – увеличение на престъпленията, свързани със забранени вещества
Да, наркотичните вещества и алкохолът могат да улеснят процеса на преминаване към престъпни действия, но не те са причина за съществуването на такива тенденции. В този смисъл, приемането на забранени вещества не е само по себе си условие за детката престъпност , макар и употребата им да е символична провокация на закона и да говори за проблеми с намирането на авторитет, с когото младия човек да се идентифицира. В някои случаи, както е по време на тинейджърството, употребата на забранени субстанции е условие за приемането в групата, толкова важна за младия човек. Приятелската група по това време е гарант на юношата за възможността да се индивидуира и отдели от комуникации и отношения предимно в семейството и да премине към такива с по-широкия свят. Но тази група може да оказва сериозен натиск върху членовете си, да изисква антисоциални поведения, насилие и т.н.-тогава вече говорим за банда. Попадането в банда не е случайно, и отново е обусловено от съществуващи вече тенденции и идва да „каже“, че има нужда от интервенция – намеса на средата, за да се възстанови доверието и сигурността на младия човек в себе си и в света.
- Насилие – между непълнолетни и от деца срещу възрастни
Има разлика дали е между връстници- при тях понякога е конкуренция, съперничество, опит да се привлече вниманието, за да се излезе от една маргинална позиция, понякога по много краен начин. В други случаи може да изисква по-сериозна работа.
От деца срещу възрастни (най-често в семейството): когато се преминават границите на допустимото манифестиране на агресия срещу родителя, а именно когато агресията се изразява под формата на физическо насилие (особено след 4- 5 годишна възраст), е необходимо задължително да се потърси помощта на специалист- детски психолог/психотерапевт.
- Изнасилвания
Изнасилването е особен акт на насилие и може би изисква отделен разговор, но само ще спомена, че социално-културните нагласи в едно общество също имат значение за този вид престъпления на страстта, както често ги определят. Ако законът не наказва възрастните извършители адекватно, то това е сигнал към подрастващите, че това не е престъпление. Всъщност, изнасилването е ужасен престъпен акт, който е сравним с акта на убийството, защото макар и да оставя жертвата жива физически, убива достойнството, а често и психическия и интрегритет. При юношите изнасилванията са свързани с первезни фиксации, но най-вече с невъзможността да се види другия като субект или индивид, имащ правото на избор: невъзможност да се търпи отказ. Тази форма на престъпност в повечето случаи е е признак на психопатология и изисква интензивна психотерапевтична работа.
- Престъпленията – диагноза на децата от социално слаби семейства ли са?
Едно уточнение: детската престъпност не е диагноза, макар че силно изразените престъпни и антисоциални тенденции в поведението на едно дете, в съчетание с други психични характеристики, могат да са индикатор за патология в психичното развитие, която да се диагностицира на някакъв етап (психопатия).
А на въпроса дали престъпленията се извършват предимно от деца от социално- слаби семейства: не, по-скоро от деца, които живеят с усещането на депривация (неглижиране, липса на емоционална подкрепа, сигурност, любов). Тези липси са съществени фактори за потенциални престъпни деяния. А когато върху вътрешната, (емоционална и психична) депривация се насложи и външната дерпивация (бедност, мизерия, условия, които не позволяват на детето уважава себе си и света около него) опасността за преминаване към престъпно поведение е много голяма.
- Баланс между контрол и доверие в отношенията родители-деца
Трудна тема, защото все повече, водени от собствената си заливаща тревожност, родителите не успяват да осигурят безопасно пространство за комуникация между тях и децата си, те самите се чувстват застрашени, може би поради липсата на ясни правила и безопасни граници в обществото ни в момента. Недоверието в основните институции, които трябва да гарантират безопастност и спокойствие – изпълнителна, правосъдна и здравно- осигурителна системи, води до все по- засилваща се тревожност. В този обществен контекст родителите са параноично притеснени за сигурността на децата си, което пък води до опитите им да ги контролират 24/7. Така не се гради доверие, защото за едно дете, ако родителите му не му вярват, то също не може да развие доверие в себе си.
- Решение на проблема и превенция
Родителите са тези, които дават пример и имат отговорност да създадат сигурен и безопасен свят за децата си. Детските престъпни тенденции възникват първо в контекста на семейството и после се пренасят и извън него. Престъпните тенденции и поведения при децата са силно обусловени от средата, в която растат. В среда, която насилието е тема табу, единствената възможност, ако не се говори, е то да се манифестира в престъпни действия. Необходимо е повече да се говори за причините за насилието. Всеки е жертва в една връзка, в която има насилие. Да не се правим, че домашно насилие не съществува или по-лошо, че то е част от националния ни характер. Не, насилниците са били насилвани и пропуснатата възможност да получат адекватна помощ и разбиране е довело до това да приемат, че насилието е част от нормалното в едни отношения и да го повтарят. Мисля, че е важно да можем да говорим неосъждащо за проблема, т.е. да не търсим къде е вината, а да се опитаме да разберем и да търсим решение. От гледна точка на превенцията, помощта на специалистите в тази област (детски психолози, психотерапевти) в най-ранните фази на възникване на притеснително поведение е от излючителна важност.
*За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация с Валентин Стоилов или друг детски психолог от екипа, моля позвънете на телефон +359 876 515 134
Автор:
No Comments