Един задължителен текст на френския психоаналитик и педиатър Франсоаз Долто за всеки, който си задава въпроса дали трябва да има сексуално възпитание в училище.
ДЕТСКАТА СЕКСУАЛНОСТ: СТЕНА ОТ МЪЛЧАНИЕ
След Втората световна война един въпрос измъчва възпитателите, които заемат високи позиции: трябва или не трябва да се въвежда сексуално възпитание в рамките на учебната програма?
Присъствах на едно официално събрание в Сорбоната. Сексуалното възпитание беше ужасяваща перспектива за педагогическите инспектори, които виждаха само едно средство за уталожаване на страстите на предпубертетната възраст. Една- единствена мярка, която смятаха, че се налага от само себе си: да се смажат с умствен труд и физически упражнения всички тези млади хора, за да нямат нито силата, нито времето да мастурбират през нощта в спалните помещения. Умствената и физическата умора щяха да прогонят фантазиите, свързани с половите нагони, емоционалната и чувствената привързаност между децата или между деца и възрастни, хетеро- или хомосексуална. Последен триумф на Жул Фери, чиято възпитателна етика намираше тук своето продължение. (Жул Франсоа Камий Фери (1832-1893) – френски държавник, републиканец. Въвежда задължителното безплатно светско образование. В прочутото си “Писмо до учителя“ набляга на възпитанието в морални добродетели.)
В екстремния си вид това принудително „лечебно“ средство се вписва в логиката на концентрационните лагери: там намалявали хранителните дажби, за да се чувстват лагеристите толкова изгладнели, че да мислят само за храна, а не за междупсихичните си отношения. Хора, изтощени до краен предел и заплашвани със смъртно наказание, ако престанат да работят, нямат време за подобен обмен.
Човешкият труд се експлоатира, като се използва или отнеме енергията на човека.
Но да се върнем към гимназиите. Какво постигнахме с усилията си да коригираме жулфериевската педагогика, като въведем сексуалното възпитание в училищата? Включихме в програмата още едно упражнение по риторика със скучни и безлични разсъждения по темата. Но във възрастта, когато човек се чувства под натиск и е в плен на всякакви фантазии, не всичко може да се обясни с помоищта на биологични термини.
Така или иначе, този вид информация е твърде закъсняла, тъй като сексуалността е изключително важна още от появата ни на този свят. Тя непрестанно се проявява у детето, ден след ден, чрез речника на тялото. Половите нагони водят до междупсихично общуване, което се осъществява непрекъснато от самото раждане на човешките същества. Те се проектират в език, който съответства на степента на нашето развитие. През пубертета, когато за първи път се проявява чувството за отговорност, психичното, което е метафора за физичното, би трябвало да е узряло за отговорността за сексуалния контакт, който съдържа емоционални, социални и психологически елементи. Но за да се достигне този стадий, трябва още от детството да се гледа на сексуалността като на факт -нито добър, нито лош, – произтичащ от човешката физиология, а след това и като отношение, чиято цел е оплождането. Тази съзидателна игра се преобразява коренно, когато се появи взаимното чувство на отговорност на две полово определени същества… Но за целта е необходимо да са развили от ранна възраст чувство за отговорност за собствените постъпки… което не се е случило: няма нравствено възпитание в смисъла на стройно изградена етика на желанието; налице е единствено възпитание, маска за пред другите, а желанията остават неназовани, прикривани, ако бъдат изпитани. В какво се състои гражданското възпитание на децата? Да помогнат на сляп човек да пресече улицата, да отстъпят мястото си на възрастна жена, да знаят как да гласуват… ето това представлява т.нар. гражданско възпитание… Но никога не е имало възпитание, насочено към достойнството на тялото, към благородството на всички негови части, и затова, когато не знаем как да се грижим за собственото си тяло, за поддържането и растежа му, как да уважаваме неговите ритми, настъпва декомпенсация и оттам – отклоняване на човешките сили… По тези въпроси детето трябва да бъде информирано и възпитавано още в детската градина. Но това изобщо не се прави -има в човешките същества една недостатъчност, която се поддържа от системното избягване на разговорите на тази тема в училище, налице е пълно невежество и невъзможност да разбираме онова, което произлиза от собственото ни тяло… Никак не звучи утешително.
От начина, по който е представено детето в природата, в пластичните изкуства… а също и в специализираната литература, става ясно, че до нашия век душата е била разделена от тялото. Всичко е било строго определено:„духът”се формира, в смисъл, че се формира мозъкът на детето, но тялото бива забравено (или пък бива натоварено с всички пороци, грехове… с всичко зловредно, отрицателно). Тялото е забравено, прикривано, освен в случаите, когато трябва да бъде нашибано с пръчка или с камшик. Естествените дейности на тялото се приемат за вулгарни, за обида към човешкия дух, за унижение, наложено на човешкия вид. А ние, французите, имаме в културата си един учител, за когото си струва да се замислим и който би могъл да послужи от най-ранна възраст за учител по слово: Рабле, който чрез езика сублимира всичко, отнасящо се до телесното, до храната, и в същото време до най- трансцендентното, тъй като Гаргантюа се ражда „от“ ухо-то на Гаргамела; обърнете внимание, „от“, а не „през“ майчиното ухо. Той се ражда от словото, което неговата майка чува. Той се ражда от езика… за човечеството. И от езика създава думи, създава радост за всички, които нямат нищо еротично за криене. Това е еротика, доставяща наслада на групата.
Няма по-добра подготовка за сексуалното възпитание от посвещаването от най-ранно детство в езика на живота, който чрез метафори обхваща всички телесни функции. Дори в един модерно обзаведен дом, снабден с всевъзможни бутони за управление на едно или друго, все още има остатъци от този метафоричен език -по този начин съчетаваме предметите, за да им придадем смисъл: „мъжкото“ на щепсела и “женското“ на розетката на електрическия контакт; прозорецът, който се отваря благодарение на езичето на бравата и се затваря благодарение на съответствието между предмета, който прониква, и този, в който е проникнато. Всичко това са метафори на сексуалността, която води до сцепление, а след това създава и удоволствие, носи щастие и дори гражданска полза.
Смятам, че в днешната образователна система са налице две изкривявания, които пречат на подрастващите да живеят в съ-гласие с тялото си: физическите упражнения са изцяло насочени към духа на надпреварата, а не към откриването на собственото тяло или удоволствието от играта. Онова, което липсва на детето, което бива обучавано и тестувано в спортните тренировки по същия начин, както го изпитват по другите училищни предмети, е да изпита удоволствие от игри, в които има победител, но победеният не търпи унижение заради своята загуба, ако партията е била спортсменска. Второто изкривяване в образователната система е пренебрегването на ръцете и обедняването на езика, свързан с тяхната интелигентност. Премахваме от речника всичко конкретно, всичко съответстващо или на телесните функции, или на предметите, с които боравим с помощта на ръцете. При това във все по-ранна възраст. Преди двайсетина години в началното училище в аритметиката се използваха реални обекти, които можеше да бъдат пипнати (везни, шишенца, легени, чешми…). Днес, включително и в математиката, отрано учат учениците да боравят (мисловно) с напълно абстрактни понятия, Но не практикуването на спортове с изцяло състезателен характер, нито абстрактният език, концептуализиран в много голяма степен от осемгодишна възраст нататък, ще помогнат на детето да живее в разбирателство с тялото си.
Облекчаваме съвестта си, казвайки: „Сега децата спортуват… Сега в езика има свобода, защото децата могат да използват груби думи по адрес на своите родители или в тяхно присъствие.“ Но това е напълно погрешно! Подобно мислене може да освободи някакъв вид агресия, но не и да възпитава. Такъв език не предразполага към творчество. Речникът на нашите деца е много беден. Тръгнали сме в посока, обратна на тази, която би била най-добра за равновесието на подрастващите.
*За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация с детски психолог, моля позвънете на телефон +359 876 515 134
Автор:
No Comments