Select Your Style

Choose your layout

Color scheme

За разликата между нуждите и желанията на детето и тези на родителите му

„Детето не знае, че е дете. Възрастният го учи, че това, което вижда, когато се гледа в огледалото, е неговият образ. Този образ обаче е различен от образа, който самото то си е изградило въз основа на отношението на другите. За да израсне психически, детето има нужда от нещо повече от ехо на думите си и от отражение на образа си. То има нужда от среща с друг човек, който го уважава, но и демонстрира различието си. Затова е толкова важно да казваме точно какво чувстваме, когато говорим и с бебето, и с по-голямото дете. Чутите дори при раждането му думи, изречени от авторитетни за детето хора, могат да повлияят върху бъдещото му поведение.“ Франсоаз Долто*.

*По-долу е публикуван откъс от книгата на Франсоаз Долто, „Всичко е език“ (Tout est langage, 1994)

 

ВЪПРОС: Може ли да обясните, като дадете пример, какво означава да удовлетворяваш нуждите на детето, но не всички негови желания?

Ф. Д.: Например да вземем дете, което не иска да се храни. То не иска да се храни в никакъв случай; защото ако изпитваше такава потребност, щеше да яде. След като не иска да се храни, следователно то няма нужда от храна, а става дума за вашето собствено желание. Кажете му: „Добре, щом не си гладно, ще ядеш, когато огладнееш.“ Майките не знаят кога децата са гладни. Добавете: „Ако си гладно, твоята ръка ще ти даде да ядеш, не моята, не ръката на мама, като че ли не можеш да се храниш само.“

Да се помогне на детето да стане автономно по отношение на себе си, това, което наричам да се грижи само за себе си от ранна възраст, е постепенен процес. Грижата за себе си започва много рано за детето, още преди то да проходи. Започва се с това, че слага в устата си онова, от което има нужда, било защото е гладно, било за да опознае дадения предмет, което е свързано едновременно с потребността и с желанието.

Нашата роля не е, както си мислим, да определяме ритъма на нуждите на детето, а да се поставим в услуга на собствения му ритъм, например да му даваме да яде, когато е гладно. То взема каквото иска от това, което му предлагаме, и ако не иска, трябва да му се каже: „Добре, щом така искаш.“ Ужасно е, ако трябва да се храним, а не сме гладни: не осъзнаваме какво правим. В краен случай можем да кажем, че да се храним, без да сме гладни, е перверзно. Когато се втълпява на дете, че трябва да яде, дори и да не е гладно, е все едно да му се втълпява перверзията да се харесва на възрастния.

Същото се отнася и до „задържането“, това, което наричаме да научим детето да не се „напишква и нааква“. Да си представим например момиченце на 15 месеца, което вече е с естествено задържащ сфинктер. Това е преждевременно, но не е необичайно за момиченце, като се има предвид, че не съществува никаква връзка между удоволствието да удовлетворяваш нуждите си (да ходиш по малка и голяма нужда) и удоволствието от сексуалните нагони; такава връзка съществува обаче при мъжкия пол: ето защо момчетата се научават да удържат сфинктера си по-късно от момичетата.

Момченцето има средно по седем ерекции през нощта и по време на тези ерекции може да се наложи да се изпишка, което се случва, докато не навърши най-малко тридесет месеца. Защото на две години и половина пенисът в ерекция вече не е свързан с пикочния мехур, а със семенните мехурчета. Между двадесет и един и тридесет и един месеца момченцата развиват физиологичен орган, който става причина да не могат повече да уринират, докато са в ерекция, както са го правили от момента на раждането си. Един ден те ще изпуснат сперма, но докато това се случи, те не изпускат повече нищо. Преди този момент, всеки път, когато са имали ерекция, те са имали възможност да изпитат удоволствието да уринират свободно.

Мъжката способност да се изхвърля струя с пениса в ерекция е нещо абсолютно основно; така че колкото повече момченцето бива хвалено, че пишка, когато майката иска това от него — а не когато то иска, — толкова по-дълго време то ще се напишква през нощта в леглото, защото през нощта не е отговорно за своите ерекции. Тъй като не трябва да мокри чаршафите в леглото, а освен това мама казва също, че не е хубаво и не трябва да пипа пениса си, т.е. да предизвиква ерекция, то е длъжно да уринира, спирайки по този начин ерекцията наполовина, за да не изпита удоволствието от цялостна, пълна ерекция. Свръхазът бди в съня му. Ако получи пълна и бърза ерекция, детето не може да уринира. Но в полуерекция то може да уринира още известно време, въпреки че малко притеснява физиологично органа си, който наричаме veru montanum. Така както ларинксът се развива по-късно (тогава гласът мутира), veru montanum се развива между двадесет и осмия и тридесетия месец. От този момент нататък пенисът в ерекция не може повече да уринира; за да уринира, пенисът трябва да е мек.

Следователно при момичето и момчето нещата са различни. И двамата стават „задържащи“ през нощта обикновено три месеца след като са се научили да бъдат „задържащи“ през деня. Така е, когато не се обръща внимание на това. Прекалено ранният контрол може да е симптом на прекалено смесено с нужди желание или симптом на полова недоразвитост на детето.

 

*Франсоаз Долто (1908 — 1988) е една от големите фигури на френската и на световната психоаналитична наука. Тя е детски психоаналитик и психотерапевт, чийто трудовете са класически, а нейният принос към познанието за дълбинното у човека е вън от съмнение. Долто завършва медицина и специализира детска психиатрия. Подлага се на психоанализа още преди да се омъжи и да роди трите си деца, след което посвещава живота и кариерата си на всичко, свързано с лечението, профилактиката и възпитанието на децата, като едновременно практикува, пише и активно поддържа „детската кауза“.„Всичко е език“ съдържа една лекция, изнесена от Франсоаз Долто в Гренобъл пред психолози, лекари и социални работници в отговор на зададените от присъстващите въпроси. 

 

Автор:

Надя Николова

Магистър по психодинамична психотерапия и консултиране на деца и юноши към Бъркбек, Лондонски Университет. През 2015 г. получава квалификация за психотерапия чрез движение и танц от колежа Голдсмитс. В периода между 2003г. и 2018г. работи и живее в Лондон. В практиката ѝ се включва клинична работа с деца и юноши в болнична среда (Great Ormond Street Hospital), където работи над 4 години. От 2015г. до 2018г. работи като психотерапевт към неправителствена огранизация, подкрепяща деца в училищна възраст в Англия и Уелс. От 2016 има частна практика с деца и възрастни в София. Редовен член е на Асоциация по Психотерапия на Бъркбек ( BCA), групов член на Британския Психоаналитичен Съвет (BPC) и асоцииран член на Българска асоциация по психоонкология (БАПО). За да се свържете с Надя Николова, моля позвънете на телефон 0897 050800.

No Comments

Post a Comment