За повечето жени бременността и майчинство са повод за радост – поне за по-голямата част от времето. Но много бъдещи майки също така изпитват трудни за споделяне чувства като тревога, вина, разочарование и дори гняв или страх от предстоящото. Това е така, защото създаването или „раждането“ на една нова идентичност – да бъдеш майка – може да е също толкова предизвикателно, колкото и повата на самото бебе в семейството. Често този процес на трансформация в идентичността на жената е съпроводен с противоречиви чувства и идеи за предстоящите физически и психични промени преди, по време на бремеността, и особено след раждането. Разбира се, този преход е изключително важен и за бащите и партньорите, и изисква да бъде адресиран в отделен материал, но за жените, които преминават през хормоналните промени на бременността, този преживелищен опит е не само силно емоционален, но и специфично невробиологичен.
От психологическа гледна точка превръщането в майка е най-вече свързано с трансформация на идеята за това как жената вижда себе си в момента на забременяването. Често се налага този образ да бъде драстично променен, в буквалния и метафоричен смисъл, за да се освободи пространство за една нова представа, която също да търпи „ревизия“ в процеса на майчинството. Разбира се, това означава в различна степен изоставянето на валидни части от изградената идентичност на жената до момента на превръщането и в майка. Знаейки това, не е изненадващо, че преживяванията на загуба на стари и значими (и все още желани себепредстави) могат да бъдат разтърсващи и наситени със силни афекти. Всяка промяна изисква да се откажем от нещо, да загубим нещо, за да получим нещо друго; да преживяваме амбивалетни чувства на тъга, траур, гняв и разочарование от загубата на нещо значимо до този момент, от една страна, и радостта, вълнението от очакването да получим нови и непознати преживявания, от друга.
Като правило тази промяна е субективно вътрешнопсихично преживяване, което остава в голяма степен незабелязано от околните. Интересен е фактът, че психологическата литература изследваща трансформациите на идентичността при бъдещата майка е в много по-малък обем от изследванията фокусирани върху това как се развива бебето. Историята на жената, в допълнение към това как нейното детство и личен преживелищен опит могат да оказват влияние върху нейното родителство, са не по-малко важни за разбирането на връзката между майката и бебето. А именно тази емоционална връзка, или интерсубективните отношения в диадата майка-бебе са в основата на формирането на психичното у детето. Но дори когато фокусът остава върху детето, разбирането на психологията на бременността и следродовата вътрешнопсихична ситуация на майката и бащата може да помогне на новите родители да развиват себерефлективност и по-добра чуваемост към автентичните нужди на бебето, разграничавайки техните собствени емоционални нужди от тези на детето. По този начин майките с по-голяма осведоменост за собствената си психология могат да бъдат по-съпричастни към емоциите на децата си.
*За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация с детски психолог, моля позвънете на телефон +359 897 050 800
No Comments