Проблеми при прохождане, проговаряне и напишкване- къде грешим?

Кои са важните моменти, на които следва да обърнем внимание при развитието на детето до 4-годишна възраст?

Ключовите събития в развитието до четири годишна възраст са:

-отбиване и преминаване към солидна храна

-прохождане

-проговаряне 

-контрол на тазовите резервори 

-излизане от клетката на семейството (тръгване на детска ясла или градина)

За отбиването и тръгването на детска градина говорихме в предходните статии. Сега ще насочим вниманието си към прохождането, проговарянето и умението да се ползва тоалетна. За всеки от тези три процеса има характерни особености, които ще маркирам схематично.

Прохождането е особено важен постижение по пътя към независимостта. Фундаментално важна предпоставка за това да се случи, обаче е детето да е имало възможността достатъчно време спокойно и необезпокоявано да лази. За да може то да проходи, също така е важно да се чувства сигурно и уверено, че околният свят е незастрашаващ, безопасен, но най- вече интересен. Любопитството е ключов елемент в откривателската природа на малчуганите, докато прекомерната тревожност на родителя е нещото, което буквално спъва детето да прави крачки напред, в откриването на заобикалящия го свят. Без първо да се научи да пада, то няма реален шанс да се научи да ходи.

За да може детето да (про)говори, освен наличието на внимание, слово и допир до символния свят, е необходимо да има и съответните липси. Казано на по- разбираем език, за да има мотивация, трябва да има фрустрация. Ако този, който се грижи за него му предоставя в аванс всичко, за което се сети (понеже детето хленчи или просто търси с очи нещо), то не само, че не му помага да проговори, ами и значително затормозява изказа му. Помислете: за какво му е на някого да проговаря, ако може да получи всичко (че дори и повече!) само със завртане на глава, кимане или изразяване на негодувание.

Контролът на тазовите резервоари обикновено отнема немалко време, специфично за всяко дете, и не може да бъде овладян, когато родителите са с прекалено нахлуващо поведение. Без значение дали се касае за родител, който непрекъснато навлича с дрехи детето, „понеже му е студено“ , такъв, който го тъпче с храна „понеже не е яло достатъчно„, или пък имащ нереалистични амбиции, че отрочето трябва на година да тича, като лекоатлет, всичкото това интрузивно поведение се отразява пряко върху контрола на тазовите резервоари. В отговор на такъв вид нахлуващо отношение детето може да реагира с перманентно запичане или често разстройство.

Замислете се: ако цялата жизнедейност на детето е контролирана тотално от възрастните, то на него не му остава нищо друго, освен да се хване за това, върху което единствено има контрол: дали да се изходи и кога или как да го направи…

*За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация, моля позвънете на телефон +359 876 515 134

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.