Част 1
0- 3 месеца
Всяко малко човешко същество се ражда в специфичен социален, фамилен и емоционален контекст, който допринася за уникалното му по-нататъшно развитие. Пристигането на едно бебе в света на възрастните е съпроводено не само с интензивни позитивни чувства от страна на родителите и близките, но често поражда немалко тревоги и страхове у тях. Радостта на родителите, щастието или гордостта от очаквания наследник се сблъскват с трудностите по отглеждането на бебето от първият ден и често е необходимо критично количество време за родителите, за да започнат да се чувстват достатъчно уверени в родителските си грижи.
При нормално развитие, непосредствено преди раждането и по време на първите 2-3 месеца, интересът и вниманието на майката са изцяло насочени към бебето, тя се намира в специфично състояние, което английският педиатър и психоаналитик Доналд Уиникът нарича „първична майчина загриженост“ (preoccupation има сложно значение- превежда се като главна грижа, главно занимание, но също така и като замисленост, разсеяност). В това състояние майката е свърхчувствителна и рецептивна към всеки сигнал идващ от страна на малкото същество, и понякога погледната отстрани тя изглежда сякаш не забелязва нищо и никого другиго, сякаш е в един друг свят, който е екслузивен само за бебето и за нея. Разбира се това състояние изисква много енергия и усилия и служи за да осигури възможно най-добрата „настройка“ на майката към бебето.
От изключителна важност тук е разбирането и помощта от страна на бащата или подкрепящия майката човек, които по това време са връзката на майката с външния свят. Тяхната функция в този момент ( първите 3 месеца) е най-вече подкрепяща, но също така и отменяща. Адекватните майчини и бащини грижи по осигуряването на задоволяване на физиологичните и емоционалните нужди на новороденото, както и добрата емоционалната среда в семейството са базовите условия за оптималното развитие на новороденото.
Под адекватна грижа и добра емоционална среда се разбират такава грижа и такава среда, които са достатъчни за това бебето и родителите да се чувстват свързани, общуващи, и взаимно преодоляващи трудностите, а не идеална грижа или идеална емоционална среда, които са не само нереалистични, но могат да бъдат дори опасни за развитието на бебето. Желанието за „идеални“ грижи често цели да задоволи неосъзнати чувства на безпомощност или неувереност у родителя, и не позволяват на бебето времето и пространството, в което да може да усети нуждите си и да „поиска“ задоволяването им. Още повече, чувствата на неувереност и безпомощност не бива да бъдат осъждани и отхвърляни, тъй като са важна част от сместта от интензивни чувства в комуникативния афективния обмен родител-дете и са изпитвани, както от родителите, така и от техните бебета. Ако всичко върви добре, около третия месец бебето е изградило доста широко развит диапазон от средства за изразяване и общуване, а родителите са все по- добре разбиращи детето си.
Кои са най- важните „постижения“ на бебето около третия месец?
Описаните по-долу „постижения“ са групирани в няколко категории и биха могли да служат за ориентири за оптимално развитие, но разбира се, са специфични по време и начин на достигане за всяко едно дете. Нека да не забравяме, че вътрешните и външните фактори на влияние върху развитието на едно бебе могат да бъдат количествено и качествено различни от тези които ще упражняват влияние върху друго бебе.
По отношение на развитието на движение и моторика бебето:
– прави опити да повдига главата си, когато е в легнало по корем положение
– поддържа горната част на тялото си повдигната, ако е поставено по корем със сгънати под тялото ръце
– разтяга крачета и рита в легнало положение
– бута с крачета, когато е поставанено върху твърда повърхност
– може да отваря и затваря дланите си
– поставя ръчички в устата си
– замахва с ръце по висящи в близост играчки
– хваща здраво и разклаща играчки
По отношение на развитието на зрението:
– заглежда се в лица продължително
– проследява с поглед движещи се предмети
– разпознава познати предмети и хора от дистанция
– започва да използва ръцете и очите си в координация
По отношение на развитието на слуха и речта:
– усмихва се, когато чуе гласа на майка си/баща си
– започва да се опитва да гука
– започва да имитира някои звуци
– обръща главата си по посока на звука
По отношение на емоционалното и социалното си развитие:
– започва да се усмихва на родителите си
– харесва му да си играят с него не само с родителите му, но и други хора, а когато играта спре се разплаква
– става по- комуникативно както чрез движениията си, така и чрез изразителни лицеви изражения
– имитира някои движения и лицеви гримаси
Въпреки, че всяко бебе се развива по собствения си уникален начин и с индивидуално темпо, неуспехът да се овладеят някои особено значими умения до около 3-4 месец, би могъл да е сигнал за патологични нарушения в развитието, които изискват специално внимание.
Би било добре да се обърнете към специалист- педиатър или детски психолог, ако забележите някои от следните признаци:
– не изглежда да реагира на силни шумове
– не изглежда да забелязва ръцете си
– никога не се усмихва, не изразява радост в отговор на гласа на майката (грижещия се за него)
– не проследява с поглед движещи се предмети
– не може да хваща и държи предмети с ръцете си
– не поддържа главата си изправена без помощ
– не се усмихва при близък контакт с хора
– не посяга и не хваща играчките
– не гука
– не приближава ръцете си и предметите до устата си
– не се опитва да имитира различни шумове и звуци
– не се избутва с крачета ако е поставено да стъпи върху твърда повърхност
– има затруднения да движи едното или двете си очи в някоя от посоките
– кръстосва погледа си през по-голямата част от времето (кръстосването на очите от време на време е нормално през тези първи месеци)
– не показва интерес към нови лица, или показва силен страх от нови лица, предмети или нова среда
– проявява внезапен и продължителен, упорит отказ да суче
– непрестанен плач, който не може да бъде успокоен
Този ориентировъчни показатели за нормално или излизащо извън нормата развитие на бебето до 3- месечна възраст съвсем не претендират да са изчерпателни. Те биха могли да дадат добра представа за нивото на адаптация на бебето към външния свят и за постигнатите му умения да се свързва емоциално и социално към заобикалящата го (човешка) среда, както и за изграденото качеството на привързаност към грижещите се за него, и разбира се, за психичното му развитие.
В следващата част ще продължим да проследяваме развитието на малкото дете и ще посочим кои са уменията които са развиват на 7- месечна вързраст. Нашият фокус ще бъде върху бебето, но ще се опитаме да покажем как неговото развитие е в пряка и непосредствена зависимост с това което се случва с родителите му и около него.
***В статията са използвани онлайн източници от Американска Асосиация по Педиатрия
No Comments