През първата си година, детето се учи да различава речевите звуци(фонемите). До края на третата то овладява фонологичната система от правила на родния си език. Речевият слух не трябва да се свързва само със слуховата перцептивна система, макар че тя е базата, входа, през който преминава говорната реч.
Около края на първата година детето започва да произнася първите си думи, които са многозначни и обикновенно са съставени от две еднакви срички.
В този период интонацията на гласа и ритъма са носители на семантиката (значението). Фонетичното оформяне на думите е непълно и често се изговаря ударената сричка. Звуковата обвивка на първите думи е съставена обикновенно от две еднакви срички (мама, тата, баба), това са и едни от първите звукове, появяващи се в лепетната реч на детето.
Кое определя тази последователност – артикулаторните и акустични характеристики на звука, които разкриват лекотата, с която могат да бъдат имитирани или се раждаме с генетично детерминирана последователност на тяхната поява.
Подражанието, като форма на експлицитно учене играе наистина важна роля в овладяването на говорните звукове и се осъществява в процеса на социални взаимодействия и контакти. Колкото артикулаторните пози на звуковете са по-близки до вродените двигателни актове (като сучене, покашляне, гълтане), толкова по-лесно могат да се подражават от детето и да се усвояват. Първите звуци се появяват като надстройки на вродени моторни актове. Постепенно под действието на обучението, все по-точната координация на нервно-мускулните механизми на артикулаторния апарат и автоматизация на придобитите способности, детето овладява и звукове, които не са свързани пряко с вродените актове.
Мястото на учленение на първопоявилите се звуци се свързва с вродени двигателни актове, но то носи и разкрива и друг важен различителен признак, начина на учленение. Първопоявилите се задноезични съгласни /К, Г, Х/ по начин на учленение са преградни (изговарят се като се разрушава определена преграда в устната кухина), след тях се появяват и предните съгласни /Т, Д/, които също притежават различителния признак преградност.
С появата на съгласните, които се учленяват в предната част на устата се усвоява и различителния признак – назалност /Н, М/. Наречени са назални, защото част от издишната въздушна струя излиза през носа.
Артикулирането на преградните звукове „П“, „Б“, и назалният „М“ се подготвя вътреутробно, в този стадии от развитието на плода, през който се развива смукателен рефлекс. Затова те могат да се възприемат като център, около който се завърта появата на съгласните звукове в развитието на детето. Следва появата на П, В, Б, С, Ш, З, Ж, Ч, Ц, Л, Р, ДЖ, ДЗ.
Всички тези звукове се появяват на определен етап от развитието на малкото дете. Опитали сме да Ви дадем примерна схема на поява на звуковете, като условно се определят крайните граници за появата на даден звук в речта на детето. Това е примерна схема, която Вие можете да ползвате за ориентир, най-вече в крайните граници на появата на звуковете. Едни от най-трудните звукове са съскавите С, З, Ц, шушкавите Ш, Ж, Ч, и сонорите Р и Л. Освен това може да Ви направи впечатление, че детето ще произнася даден звук в една позиция вярно, например в началото на думата, а в края или в средата този звук ще се пропуска или заменя с друг.
Определянето на тези етапи и тяхното прецизиране идва от желанието да се постави възрастова граница между нарушеното и нормално произношение за отделните групи звукове. Поставянето на тази граница е необходима за навременната логопедична намеса.
С раждането си детето попада в света на говорещите. Тези звуци, които го заобикалят не са съвсем познати за него. То ги е чувало още в майчината утроба, но все още не означават нещата, които означават за възрастните. Появата на първите детски изказзвания се подготвя от цялостното довербално развитие на детето – когнитивно и комуникативно.
Цялата първа година е подготовка, нагласа към собственото речево развитие. В този период от живота на детето настъпват значителни промени, под разнообразното въздействие на на обкръжаващата го среда. Наблюдава се бързо физическо и психично развитие. Две съществени страни на едно цял, чийто регулиращ, контролиращ и управляващ материален субстрат е мозъкът. Децата чуват речта около себе си и се стремят да възпроизведат думите, но в началото от техните уста те звучат непълно, приблизително и с много условности. Думите са трудни, а на детето му липсва достатъчно опит в произнасянето и затова ставаме свидетели на пропуски на цели срички или само на отделни звукове, заменяне на трудните с по-лесни, разместване в самата дума. Понякога непроизнасянето на някои звукове се дължи на неразбиране значението на думата, а не защото те са трудни. Т.е ще има звукове, които в дадени думи ще произнася без да се затруднява, но ще има и думи в които същите звукове ще бъдат пропускани, защото те думите ще означават по-отвлечени понятия и отношения, като например място, време, цел, причина, условие, които децата все още не са усвоили.
В следващата статия ще разгледаме, как звучи детската реч в началните си етапи.
Текстът е от книгата „Ако детето ви има логопедичен проблем“, Сборник за родители, Държавен Логопедичен център.
Автор:
No Comments