Не е възможно, когато се интересуваме от бебето, да не споменем и съня. Плодът спи много и постепенно възприема ритъма сън/будуване. Противно на едно дълготрайно вкоренило се разбиране, освен да пие и яде бебето прави и много други неща. Дори когато спи, то не се задоволява само с това, а изгражда своите невронни връзки. Много дълго време се опитвахме да го дресираме, налагахме му разписание кога да спи и кога да яде. Така рефлексите му за спане се объркваха, мозъкът му не развиваше саморегулирането, което иначе би се установило спонтанно. Ето как произведохме поколения страдащи от безсъние или обратното, от сънливост.
При раждането си бебето не следва същия ритъм на сън като родителите си, то ще го овладее, когато му стане възможно и по свой начин. Една от неговите фази на сън е по-дълга и понякога се случва през деня. Малко по малко то ще се нагоди към различни параметри: светлина, звуци, живота на близките си… Като възпрепятстваме това първо адаптиране на бебето и отказваме да се вслушаме в него, нанасяме сериозни поражения както върху апетита, така и върху съня му. Преди да навърши три месеца бебето не бива да бъде възпитавано, а само обгрижвано, за да му се даде време да си създаде ориентири. Днес натискът малко отслабна, препоръчва се кърменето при поискване, както и да не се буди спящото бебе. Само дето в реалността всички поводи са добри, за да се наложи храненето на три часа – майка диабетичка, малко по-ниско или малко по-високо тегло. Следват ги часът за къпане, за преглед, за посещение при педиатър… Бебе, което следва свой ритъм, може да губи тегло в продължение на седмица и да започне да си го възстановява през следващата. Разбира се, това не устройва педиатъра, който е длъжен да подпише документ за изписване след три дни… Да си бебе в тези условия е доста травмиращо.
Всеки биологичен вид има свой начин на спане. Птиците имат фаза на парадоксален сън, костенурките редуват бързи и бавни фази, при морските бозайници спи едната хемисфера на мозъка, после другата, кокошките имат кратки периоди на бърз сън… В живия свят колкото си по-голям хищник, тожова по-спокойно спиш, и то където ти падне, като например котката в клоните на дърво. Затова пък животните плячки, като заека и антилопата, заспиват само в успокояващата среда на леговището, инак будуват. На човека са необходими няколко месеца, за да изгради трайната структура на своя сън. Бебето е в своята бърлога, матката на майката, след това в защитената семейна среда, където ще са му нужни между три и шест месеца да организира съня си спокойно и с лекота. Ако обаче го караме да бърза, ще забавим процеса. Когато сетивната му среда се промени, бебето е като заека извън дупката си — винаги нащрек. Бавните фази, които подготвят парадоксалния сън, не могат да се появят. А те са решаващи от неврологична гледна точка; през бавните фази бебето отделя хормоните на растежа, които увеличават мускулната маса и му позволяват да възстанови силите си, отделя и половите хормони, които участват в изграждането на морфологията му. Сам по себе си сънят е най- добрият адвокат на системното мислене, а не на линейното.
Връзката между генетиката, епигенетиката, емоционалната и културната заобикаляща среда е тази, която ще предопределя съня на детето. Ако майката е ведра и спокойна, то структурира съня си по задоволителен начин. И обратното, ако живее в ситуация на сетивен недоимък, то дава предимство на парадоксалния сън, който променя отделянето на хормоните на растежа и на половите хормони, а следователно и неговите тегло и ръст. Емоционалният контекст променя структурата на съня на детето и дори неговата морфология. Така може да стигне до психологически нанизъм.
Строгата среда пречи на бебето да структурира съня си. Според някои културни стереотипи се смята за препоръчително новороденото да се остави да плаче, за да не стане капризно и за да си изгради „здрав“ сън. Бебе, което вече не плаче, е отчаяно бебе, което изпитва чувството, че е само на света, защото никой не откликва на неговите призиви. Това, което бебето научава в първите моменти от живота си, е решаващо. Ако се разстрои начинът, по който то функционира, наученото ще бъде объркано и по-късно ще трябва да се коригира. Франсоаз Долто разви разбирането на Фройд, според което успешното възпитаване на детето съпровожда физиологичното му развитие, без да го възпрепятства. Детето ще е чисто, когато мускулите на сфинктера му съзреят и станат способни да осигуряват задържането (когато детето започне да се качва и да слиза по стълби, без да се държи), ще проговори, когато ларинксът му се развие достатъчно. Приучването към чистота засяга генитално-уритарно-аналните зони. Под въздействието на това приучване могат да се появят непредвидими връзки между зоните и по-късно те да дадат отражение върху сексуалността (някои хомосексуалност, полова немощ, преждевременна еякулация…). Органичният часовник засяга също и началото на въздушния живот: големите етапи на развитието – орално, анално, генитално, прохождането, проговарянето… също могат да оставят следи, които да се проявят по-късно.
Текстът е откъс от книгата на Мириам Сежер „Ако бебетата можеха да говорят“
Автор:
No Comments