Самонараняването чрез порязвания е поведение, което понякога се среща при прехода от детство към юношество или в по-късен етап на съзряването. Добре знаем, че този преход от дете към възрастен е изключително турболентен и понякога трудностите, свързани с физиологичното и емоционално съзряване се преживяват по-тежко.
По това време могат да се отключат непреработени травми от по-раннен етап на развитието, като например от ранното детство. От друга страна, изискванията на външната реалност (в училище, както и в семейството) към растящия юноша се увеличават значително. Всичко това може да допринесе за засилването на травматизиращите фактори, които да подтикнат младежа да предприеме самодеструктивно поведение като самонараняването чрез порязвания. В повечето случай това посегателство над собственото тяло няма за цел отнемането на живота, а е по-скоро неосъзнат опит за комуникиране на трудни или невъзможни за вербализиране състояния.
По време на половото съзряване резките промените с тялото на юношата, хормоналните и физиологични изменения, могат до станат причина за това младият човек да се почувства отчужден от собственото си тяло. Възможно е тялото да бъде приемано като обект, различен от собствената личност. В такива случаи, самонараняването би могло да се изживява като наказание насочено срещу тялото за фантазии и желания, които са забранени и опасни в психичното на младежа. Така тялото се превръща в мишена и в приемник на трудни за контролиране чувства и импулси. От друга страна, липсата на всякъкъв контрол върху израстването на тялото, с други думи, загубата на познатото тяло, и на детството, неминуемо носи страх и тревожност в юношата. И понякога в безпомощността си, растящият млад човек се самонаранява, за да получи усещането за принадлежност към собственото си тяло, или пък в знак на протест срещу извършващите се въпреки него промени с тялото.
От изключителна важност е да се отнесем с разбиране при срещата със самонараняващ се млад човек, да не се опитваме просто да наложим забрана за това поведение, тъй като това само може да засили опитите му за самонараняване, и дори да се приеме от него като емоционално насилие. Задължително е да се обърнем към психолог, който да помогне за възстановяването на способността на юношата да устои преминаването към действие (самонараняване), и за интегрирането на трудните чувства чрез тяхното вербализиране и символизиране.
Понякога терапията засяга цялото семейство, тъй като много често първоначалната невъзможност на тийнейджъра да говори и мисли за чувствата си се корени в недостатъчно добре развита среда за емоционална комуникация в семейството. В други случаи, добрата емоционална връзка и разбиране между растящото дете и родителите бива засегната драстично с навлизането в пубертета. Често това е така поради неспособността на родителите и възрастните да предоговорят успешно отношенията си с него, и да позволят представата за тяхното дете да се промени с нова адекватна на реалността такава.
Какво се случва в психиката на младия човек, когато посяга върху собственото си тяло? Бихме могли да поставим въпроса и по друг начин: какво изпитваме при гледката на многото порязвания и рани върху ръката на един млад човек? Трябва да знаем, че тези актове на самонараняване са често толкова шокиращи и травматизиращи за извършителя им, колкото и за тези около него. Шокът, чувствата на ужас и страх, ментална болка, а понякога погнуса и отвръщение, както и състраданието и желанието да помогнем, се преживяват от всички, които са в контакт със самонараняващия се. Но в голяма степен това са и чувствата, които той изпитва. Трудността тук идва от факта, че често тези състояния са толкова внезапни, а афектите, свързани с тях толкова силни, че младежът преминава към действие поради невъзможността да вербализира преживяваното в момента.
Самонарязванията по повърхността на кожата сами по себе си също могат да бъдат разбрани и като неосъзнато желание да се „изреже“ някакво емоционално преживяване. В известен смисъл, това поведение променя ситуацията от преживяваната в този момент силна емоциална болка към физическа такава. По този начин нетърпимите чувства и афекти се изместват и донякъде облекчават от почувстваната физическата болка. Опасността се крие в това, че юношата може да започне да използва регулярно това поведение на самонараняване като механичен отговор на емоционалните си проблеми. Важно е да се разграничат първоначалните и импулсивни опити за самонараняване чрез порязвания при юношите като ясен вик за помощ от вече утвърдено и превърнало се в регулярно такова поведение. Последното може да придобие формата на ритуално самонараняване, което вече не е точно неосъзнат опит да се комуникират чувства, а по-скоро алтернативен начин за справяне с тях.
Юношата, в голяма степен, учи чрез действията си. Взаимоотношението със собственото му тяло е сложно и променящо се, и е свързано с търсенето на нова идентичност. Тези търсения са видими в понякога провокативните и променливи начини на обличане, походка и поведение на тялото. Юношата комуникира със света извън себе си, а често и със себе си, предимно чрез тялото си. Когато емоционалната комуникация е нарушена, тялото изразява това, за което думите все още липсват. Самонараняването е поведение, причините за което трудно могат да се разберат без да се изследва внимателно и в дълбочина значението, което то носи за самонараняващия.
Статията е подготвена за Puls.bg от Надя Николова, психоаналитик, практикуващ в Лондон и София към „Детско развитие“ ЕООД: http://www.puls.bg/health/relationships/news_27257.html
Автор:
No Comments