Седми клас – кошмарът

 

 

От години насам седми клас причинява огромен стрес както на учениците, така и на родителите, пък да не забравяме, че и учителите попадат във всеобщата истерия. Причината за всичики е известна – външното оценяване, от което зависи и приемът в елитно училище. И в крайна сметка нека погледнем как се отразява това напрежение върху децата!

Най-често учениците се амбицират, че трябва на всяка цена да се справят, ако не отлично, то поне много добре. „Еми, как!? Боже, та това е най-важната година в живота им!“ И  тогава започва едно лудо учене, но нека бъдем коректни – започва не лудо учене, а лудо зубрене. По този начин се настройва и мозъкът. Той е наясно, че ще трябва да запомни голямо количество информация, нужна му само за матурата. И колкото може, го прави.

Всъщност  през тази учебна година той не получава  трайни знания, които ще му служат цял живот, а такива, които са му необходими само за прословутия изпит. А до какво води тази нагласа? Води до там, че в осми клас вече нищо не се знае и помни. На мозъка повече не му трябват тези знания, защото си е свършил работата на изпита, и сега вече се е освободил от тях. Е! Чудесен резултат, нали!? Важното е, че матурата я „взехме“ с отличен или много добър.

Колегите в осми клас започват да се чудят какво се случва, толкова ли много „връзкарчета“ има. Пък учениците се опитват да ги убедят, че всичко са си знаели, ама са забравили. И е вярно, ама не съвсем! Проблемът е, че не са го знаели, а само зазубрили.

Kато учител по български език бих искала да напомня, че именно в пети, шести и седми клас се преподава цялата граматика. Тези три години поставят основата, която в последствие ще бъде малко надградена и много използвана в преобладаващите часове по литература. Именно затова изпитната част по български език включва материала от тези три години. Сега е моментът учениците да се научат да пишат правописно, пунктуационно и граматично грамотно на своя роден език.

Та,  паниката, свързана с външното оценяване, е наистина излишна. Далеч по-продуктивно би било, ако децата са наясно, че всъщност получените през тази година знания са откроени като най-съществени за тяхната бъдеща грамотност. Да учат, за да се развиват, за да бъдат образовани и интелигентни! А на изпита отиват, за да покажат знанията и уменията, които са  придобили. Тази нагласа предполага по-ниско ниво на стрес, по-високи резултати и най-същественото – трайни знания, полагащи здравата основа, върху която да стъпят вече тръгналите по пътя на личностното си развитие тийнейджъри.

 

Текстът е авторски, подготвен от нашата колега

Ива Стаменова– учител по български език и литература, редактор на статии и книги. Бакалавър по българска филология, в процес на дипломиране като магистър по лингвистика. Работи с ученици от 2011 година. Майка на една дъщеря.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment