Палатков лагер с младежки клуб „Аз мога“, 2016

 

Здравейте!

Ваканцията се изтъркули, докато се усетим, новата учебна година започна, останаха само спомените от чудесните преживявания, които искам да споделя с Вас.

Както предишните ваканции, тази също бе организирана като летен палатков лагер над село Говедарци, по поречието на река Черни Искър, община Самоков.

Датата и часа за тръгване бяха уточнени, участниците се бяха подготвили така, че започна голямото товарене 🙂 :

 

dsc04473

 

Поради факта, че щяхме да пътуваме само с личния ми автомобил, участниците бяхме ограничени до 6 човека, защото багажа беше мноооооооооооого. Палатки, дюшеци, храна за 4-ри дни, вода, личен багаж… Мони едвам се вмести на допълнителната седалка, между всичките провизии и принадлежности 🙂 :

 

dsc04474

 

Когато всички бяхме буквално натъпкани в колата, потеглихме. Веднага къмпингарския дух и младежкото настроение се разляха по лицата на всички:

 

dsc04478

 

Мястото тази година бе избрано да е от срещуположната страна на миналогодишния бивак, с оглед по- голямата сянка през деня и повечето „лично пространство“ за къмпингуващите младежи. Преди да опънем палатките мястото бе основно почистено , огнището- преподредено, а местата за всеки- избрани лично:

 

20160805_161939

 

Разбира се, добавихме и едно място, специално за мързелуване и следобедно търкаляне под сянката:

 

dsc04496

 

За съжаление, триместните палатки от миналата година вече ни бяха недостъпни, което наложи закупуването на нови двуместни, които се оказаха много сполучливи, въпреки, че не бяха толкова просторни, като предишните:

 

dsc04549

 

Последва бързо опъване на палатките, хапване на крак и понеже вече беше следобед, някои решиха да разпуснат в сладки приказки, с таблет в ръце:

 

dsc04520

 

В този момент, господин Стоилов установи, че в бързането и суматохата по приготовленията е забравил да вземе палатка за себе си… Решението ни намери само- с Теди щяхме да спим в джипа:

 

 

Време беше да разпределим отделните зони. Първостепенното място, разбира се беше на кухнята и мястото за приготвяне на храна, изобщо:

 

dsc04504

 

Картофите, както и всичката храна се закачаха по дърветата ( за да не ги изяде мечката 🙂 🙂 🙂 ), котлона се вкопава в земята, понеже препълнената тенджера с боб все я тегли към земята, а момчетата се заемат с дърводобив и осигуряване на светлина и топлина за вечерта.

При наличие на провизии за по- дълго къмпингуване се нуждаем у от хладилник разбира се. Няма проблем, речено- сторено:

 

20160804_182008

 

Във всеки нормален хладилник има и хладилна камера, която при нас също не отсъства 🙂 :

 

20160804_182122

 

А, удобният фотьойл от кабинета, г-н детски психолог замени за следващите четири дни, с тази полева „кухня“ 🙂 🙂 🙂 :

 

dsc04562

 

Хигиената е особено важно звено във всяко едно оцеляване така, че миенето на ръце и зъби трябва да се извършва доволно често поради, което създаваме необходимите условия:

 

dsc04489

 

Докато се усетим улисани в работата и то дошло време за вечеря.

Боже, за толкова много хора и то по три пъти на ден не съм готвил от, както бях в казармата 🙂 🙂 🙂 :

 

20160804_203722

 

Свари картофите, обели ги, нарежи ги, нарежи доматите, обели лук (не забравяй кой яде и кой- не) един не яде салата, друг пък е вегетарианец и всичко това се повтаря сутрин, обед вечер… А, бе зор- голям, ама резултата накрая си струваше:

 

20160804_203939

 

Разбира се, през това време другите не мързелуват, а се включват активно в приготвянето на масата.

Теди беше назначен, като щатен скараджия:

 

dsc04591

 

а, Дани и Мони отговаряха за измиването на всички продукти за салатката:

 

dsc04515

 

Следваше дружно похапване пред огъня, съпроводено от благи приказки, истории и много смях:

 

dsc04604

 

След вечеря едни се оттегляха в палатките за релакс:

 

20160804_181016

 

други предпочитаха да удължат удоволствието от храната с книга в ръка:

 

dsc04543

 

а, имаше и такива, дето оставаха до късна нощ да се занимават с огъня, разказвайки си страшни истории или смеейки се така, че да събудят другите 🙂 :

 

20160806_205637

 

На следващият ден, след задължителния сутрешен тоалет, се налага измиване на чиниите останали от вечерта. Екипът се състои от трима човека: Християн измива добре съдовете, дава ги насапунисани на Мони, тя ги носи на Дани, която ги изплаква малко по- настрани в реката, където водата е кристално чиста и отново ги връща на Мони, за да ги занесе в лагера:

 

dsc04597

 

След тази процедура, всички се скупчват хипнотизирани около господин Стоилов, гледайки го как приготвя закуската 🙂 :

 

20160806_090937

 

А, закуската си струва чакането 🙂 :

 

20160806_091002

 

Хапваме , почиваме от хапването един час и всеки се заема със задачите. Християн е натоварен със задачата да намери и донесе дърва. Приемайки отговорно поставената му задача, малко по- късно се завръща не с голям клон а с цяло дърво на гръб, със все корените 🙂 :

 

20160804_182622

 

През това време Божо го очаква удобно изтегнат в стола, вдигнал крака на специално подбрана за тази цел пръчка:

 

20160806_121025

 

Когато дървото е предадено на Божо, идва времето за почивка на Хриястиян, който ще се отдаде на любимите си занимания да лови и да изследва живота на жабите:

 

20160804_182945

 

Малко по- късно колелото на ежедневните дейности се завърта и господин Стоилов отново започва да готви манджичка, този път- за обяд:

 

20160805_121149

 

Обикновено, някъде по това време се запалваше и огънят, който беше поддържан от Теди и Божо да  гори, до късна нощ, а последният ден – и чак до сутринта:

 

20160804_194827

 

Следваше лежерен следобед, където някои се разхождаха, други си почиваха под дебела сянка, а Дани показваше майсторлъка на масажа си, върху плещите на Теди:

 

20160806_110830

 

После колелото правеше още един оборот и започвахме приготовленията за вечеря. С Боби готвехме картофите за салатата, като този път той вършеше основната работа, а аз просто седях и го напътствах в отделните дейности:

 

20160805_132838

 

за да може, накрая вечерята, отново да се превърне в това:

 

20160806_193429

 

Изкарахме едни чудесни дни сред чист въздух, кристална вода, дебела сянка, вкусно хапване, но най- вече сред приятни разговори и весел смях:

 

 

Не ни се тръгваше изобщо, но знаейки, че другата година ще се върнем отново, потеглихме една идея по- малко тъжни! 🙂 🙂 🙂

 

 

 

 

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment