Задачата ни на родители е да застанем до децата в трудностите, но и да не им позволим да разпръснат талантите си
Преходът от детската градина към училище обикновено е труден за децата. Това е една напълно нова обстановка, с нови изисквания, преподаватели, нови деца, изобщо за детето всичко е ново и въпреки че е било в предучилищна група, това не означава, че е напълно подготвено за този по-различен свят. Има много неща, с които то се сблъсква за пръв път и ние като родители трябва да си даваме сметка за тези особености.
На първо място, стъпването в училище е още една крачка за детето към света на възрастните и съзряването. Ако в детската градина акцентът е бил основно върху игрите, въпреки че заниманията там имат обучителен характер, то в училището нещата постепенно преминават към различен тип на преподаване. Детето прави един голям скок и той е труден за него, защото трябва да премине към абстрактното мислене – в училище децата започват да боравят предимно със символи – учат букви, числа, пишат, смятат – и това е относително ново за тях. Да, те са правили такива неща вкъщи или в детската градина, но в училище всичко това се случва на един качествено нов етап.
Скок, стрес и „захаросана“ представа
И тъй като този скок не преминава гладко, ние като родители трябва да подготвим децата за него. За детето свикването с училището е стрес, за който или не е било подготвено, или ние като родители откровено сме го обърквали. Обикновено училището се представя като нещо, което е много приятно, там ще е весело, детето ще има нови приятели, ще има игри, ще учи интересни неща и т.н. А всъщност детето се сблъсква с нещо съвсем различно. Това е едно място, в което има много нови хора, изисквания и правила, но най-вече има много други деца, с които то ще трябва да се конкурира. Сблъсъкът с новите порядки в училище може да бъде нещо доста травматично за детето, особено, ако ние сме му представили училището по един „захаросан“ начин.
Коректното в този случай не е да плашим детето за това колко ще му е трудно, но да представим това, което му предстои по адекватен начин – там ще намери много нови приятели, вероятно ще му е интересно, но е хубаво да го предупредим, че в началото вероятно ще му бъде трудно, че ще има домашни, които не винаги ще му се пишат, че в часовете ще трябва да седи, дори и когато много му се иска да излезе и да играе на двора, че ще има неща, които ще бъдат трудни, но въпреки това ще трябва да усвои тези знания…Изобщо реалността трябва да бъде представена такава, каквато е, отколкото да изградим в детето една „захаросана“ представа, която после то ще трябва да разрушава и да заменя с реалността.
Неизбежните трудности
Рано или късно детето ще се сблъска със затруднението да се справи с някоя задача. И когато това се случи, е важно ние, като родители да признаваме трудностите, а не да ги завоалираме. Родителят не трябва да неглижира затрудненията, като например: „Е, какво толкова трудно има, да, изречението е по-дълго, но пък какво толкова, няма нищо трудно…“, или да реши вместо него задачата. Напротив, трябва да се даде адекватна оценка на реалността: „Да, задачата е трудна, но хайде да видим заедно какво има в условието, какво се иска да направим…“. Детето трябва да бъде подкрепено, като същевременно му бъде признато затруднението. Когато ние признаваме, че нещо е трудно и детето се справи с това трудно нещо, то ще има удовлетворението, че е успяло, защото справяйки се с нещо за, което ние твърдим, че е лесно- съответно удовлетворението от свършената работа ще липсва.
Когато говорим за трудностите, може би трябва да отбележим и неадекватността на самата образователна система, където очакванията не винаги съответстват на възможностите на децата: ако да речем едно дете е много добро по математика, но има пропуски по български, системата е така устроена, че започва да подкрепя детето да наваксва пропуските по български език. А на математиката, която така или иначе върви, не се обръща особено внимание. В дългосрочен план това лишава детето, както от възможността да стане лингвист, така и от възможността да стане математик.
Развийте талантите
Адекватната реакция на родителите не е да се фиксираме върху затрудненията на децата с даден материал или дейност, а да отделим особено внимание върху техните заложби. Основното ни внимание трябва да е върху това, къде са интересите и възможностите на децата ни. Не е ясно дали детето ще стане задължително спортист и дали това ще се развива, но ако към този момент от неговото развитие движението има особено място в неговите желания, е по-добре да ги подкрепяме. В същото време някое дете, което обича да седи, да решава задачи, да пише ченгелчета и т.н., да го натискаме насила да се занимава с различни двигателни активности е също толкова неадекватно.
Има деца, които не са увлечени нито от интелектуалните занимания, нито от спорта, те пък вероятно имат някакви сръчности, които е хубаво да виждаме и да развиваме.
За 20 години практика като детски психолог, не съм видял дете, което да няма никакви интереси- всяко дете има някакви възможности и нашата работа като родители е да ги видим и подкрепим.
Но ако детето има няколко таланта, е добре да изберем един, върху който да се съсредоточи- то няма ресурс да разпредели адекватно вниманието си върху няколко различни дейности. Затова родителите трябва да вземат решение върху какво от тези неща ще акцентират. Повече от една дейност ще затрудни детето и то няма да може да се отдаде напълно в усвояването и.
Нека не забравяме, че децата са като водата – върви на някъде, после среща камък и завива в друга посока. Ние, като родители трябва да разберем накъде вървят техните интереси и да ги следваме. Но е наша и задачата да ги подкрепяме, като не ги оставим да се разпръскват и разпиляват в способностите си.
Текстът е подготвен за Streetwatch.bg : http://streetwatch.bg/Street-of-Hope/roditeli/kak-da-podkrepim-decata-v-prehoda-kym-uchilishte
Автор:
No Comments