Хапане, враждебност и кокетство в половата идентификация при децата

Въпрос:

В книгата си „Психоанализа и педиатрия“ Вие каз­вате: при „нормалната“ сексуалност е характерно момиченцето да бъде кокетно, а момченцето -завоевателно. Вродени или социокултурни са тези черти? Какво знаем по въпроса?

 

Франсоаз Долто:

Това се дължи именно на първичния интерес на мом­чето към неговия видим, а на момичето – към нейния неви­дим, но осезаем полов орган. Момичето изпитва желание да привлече вниманието на мъжките обекти наоколо, но ако разкрие своя пол, няма какво да покаже, докато забе­лязва, че момченцето винаги показва нещо, когато отиде в тоалетната. Момченцата могат да посочат обекта на своето желание, а момиченцата — не. По напълно несъзнаван начин девойката се стреми да привлече обекта на своето желание и се представя като малък съблазнителен части­чен обект, за да насочи вниманието върху себе си. Иска да стане забележима, докато момченцето вече е само по себе си видимо поради конкретната локализация на своето желание.

 

Въпрос:

Не може ли също и момчето да бъде кокетно?

 

 Франсоаз Долто:

Неговото кокетство се изразява в това да се иденти­фицира с големите. Още от раждането си знае, че му предстои да стане възрастен. Ключовите думи за детето, дори да не ги изговаря, е „да стана голям“. Това означава да запри­лича на възрастен – на мама и татко. Естествено, този вид кокетство съществува и при момичето – мама-татко е вещо като двуглаво същество, до което детето усеща сигурност. Момче, отглеждано изцяло от жени, дълго време не може да си представи, че има право да израсне като мъж, защото за него да се изменяш и да бъдеш партньор на майката оз­начава да станеш жена. Следователно при момчето кокетството не означава ,да привличаш“ както при момичето, а да бъдеш“.

 

Въпрос:

Не е ли нормално и момиченцето също да бъде враждебно?

 

Франсоаз Долто:

Да, ако не е враждебно, значи емоционално то остава на възраст две години и половина, т.е. изостава. То обаче не е нападателно по същия начин, както момчетата. Моми­ченцето дере, щипе, дърпа към себе си, но не замеря с пред­мети или това става много по-късно, ако на възраст между две-две и половина-три години не е било подкрепено в сво­ето превръщане в жена.

 

Въпрос:

Но децата и от двата пола хапят?

 

Франсоаз Долто:

Бебетата хапят в опит да разкъсат, защото усвояват, разкъсвайки. Следователно имат нужда да хапят и изяждат, за да изградят тялото си. След проговаряне установяват, че получават много повече внимание от майка си, говорейки, и вече не се налага да се изразяват чрез хапане. Но децата и от двата пола обичат да хапят, защото това кара майка им да реагира. Всичко е заложено още в най-ранното междучовешко общуване.

 

Въпрос:

А какво може да се каже за деца, които се хапят взаимно?

 

Франсоаз Долто:

Правят го, защото не разполагат с думи, или на четиринадесет-петнадесетмесечна възраст майката не им е позво­лявала да нападат с ръце, с длани или с предмети. Това е знак за емоционално изоставане и връщане към отминал период.

 

Въпрос:

Дете от мъжки пол на три-четиригодишна въз­раст може доброволно да пожелае в играта: „Аз ще бъда учителката.“

 

Франсоаз Долто:

Това е игра на роли. Но да си учителката не означава да бъдеш момиче. Макар и в женски образ, това е фалическа мъжка фигура, защото налага забрани. Учителката е силната страна спрямо слабата и следователно има пенис по отношение на онзи, който го няма.

 

Текстът е откъс от книгата на големия френски психоаналитик и детски психолог, Франсоаз Долто –

„Основни етапи на детството“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment