Пишкането, акането, памперсите и гърнето

Въпрос:

Момчетата могат да пишкат както прави, така и седнали. Бях на посещение е ясла, където изискваха от момчетата да уринират седнали, защото са решили, че така ще могат едновременно да се изхождат. Както из­глежда, това не смущава децата.

 

Франсоаз Долто:

Напротив, познавам много, които са били увредени по този начин. Езикът служи за това момчето да може да направи разлика между нуждата от изхождане — голяма или малка, и своята ерекция, която представлява неговото мъжко желание. Вероятно не знаете, че момченцата урини­рат с ерекция почти до двегодишна възраст, и затова мно­го често пишкат извън гърнето. Когато спрат да пишкат с ерекция, вече могат напълно да усетят какво е да бъдеш момче, т.е. да отличат желанието за ерекция от нуждата за уриниране. При момичето разграничаването между пишкане и акане става на около годинка и половина – то казва „пиш“, ако иска да пишка, и „ако“ – ако иска да ака. При момчето това разпознаване идва много по-късно – на тази възраст то или иска да ака, когато всъщност пишка, или нарича и двете ту „акане“, ту „пишкане“. Не е добре, ако и в двата случая казва, че иска да ака, защото не може да се изходи другаде, освен седнало на гърнето, а би трябва­ло да уринира изправено от мига, в който започне да ги разграничава. Така започва да усеща какво става в тяло­то му. В действителност и при момчетата, и при момичета именно в началото на овладяване на отделителните функции усещанията лесно се разграничават, докато сексуалното желание няма нищо общо с изхождането, при момчето обаче двете са преплетени до двадесет и втория месец. Когато повече не може да уринира с ерекция, за него това представлява истински проблем, особено ако майката му казва, когато го види да си пипа пениса, за да облекчи проявяващото се желание: „Иди да пишкаш“, докато то не иска точно това! Някои момчета се увреждат физиологически в опит да се насилят да уринират по време на ерекция. Всъщност в нашето общество възпитанието за контролиране на сфинктера при децата се извършва прека­лено рано – тогава, когато трябва да бъдат по-скоро упраж­нявани ръцете и кракатa. (бел. ред.: Детето се ражда с нервна система, която е окончателно завършена на две-две и половина годишна възраст. Едва тогава то може да контро­лира сфинктера си доброволно. Долто винаги пояснява, че докато не съ­умее да изкачи самостоятелно и най-вече да слезе по петте стъпала на дървена стълба, неговата нервна система още не е завършена и следова­телно то не може доброволно да се въздържа.)

 

Въпрос:

Едно допитване на Ирен Лезин показва, че много майки слагат децата си на гърнето още през първия месец!

 

Франсоаз Долто:

Детето обърква своите нужди със желанието на май­ка си. Нейните думи командват нуждите, които всъщност би трябвало да бъдат контролирани самостоятелно от ця­лостното човешко същество. На тази възраст обаче то не е цялостно. Не може свободно да спре пишкането и акането, до завършване на своята нервна система, между двадесетия и тридесетия месец. На майките не им е приятно да перат, когато имат бебе, но трябва да знаем, че се налага да сменя­ме пелени до около двадесет и втория -двадесет и четвъртия месец. Това не е такъв проблем! По-важно е детето да може да говори, да бъде сръчно и пъргаво, да се храни, да отпива и да се облича само, с една дума – да бъде самостоятел­но. Сигурно е, че дете, чиято майка е командвала неговия сфинктер, няма никога да стане самостоятелно дълбоко в съзнанието си, освен ако за късмет, и това се случва, не започне отново да се изпуска, когато тръгне на училище. Тогава от срам и благодарение на тази регресия то става самостоятелно, а подмокрянето на гащите изчезва доста бързо, ако никой не му обръща внимание.

 

Текстът е откъс от книгата на големия френски психоаналитик и детски психолог, Франсоаз Долто –

„Основни етапи на детството“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment