Как се изгражда половата идентичност на детето?

 

Франсоаз Долто:

Вие говорите за социокултурния аспект на свръхпредопределяне в себеусещането на деца­та като полови същества, по подражание на бащата при момчето и на майката – при момичето. Знаете ли обаче, че езикът не се възприема по еднакъв начин от двата пола? Желанието на детето изцяло се скланя в мъжки или в жен­ски род още от вътреутробния живот. Не твърдя, че трябва да задължаваме момчето да играе с така наречените мом­чешки играчки, а момичето – с момичешки, но дете, което смята себе си или по-скоро се чувства като момче, защото все още не го осъзнава, отявлено предпочита играчките, свързани с движение, пред всички останали, а момичето –           по- статичните. Момчето хвърля много по-често от моми­чето. Мъжката природа е изхвърляща и разпръскваща – то хвърля, когато е обладано от желание; докато женската е приемаща и привличаща – задържа при себе си. Със си­гурност в игрите и момчетата, и момичетата се нуждаят от представители на животински и човешки фигури като плюшените играчки и куклите, но те не играят с тях по еднакъв начин.

 

Въпрос:

Приемливо ли е да се дава кукла на момчето?

 

 Франсоаз Долто:

На момичетата им омръзва да се забавляват е колич­ки, за разлика от момчетата, които пък много бързо се изморяват от куклите. За момичетата куклата е заместител на пениса – малък, забравен частичен обект, желанието към който се възобновява. Следователно куклата представля­ва за момичето заместител на видимия полов член, докато момчето разполага с този появяващ се и изчезващ орган, който за него не съществува без ерекцията, т.е. без присъ­щото му желание е напълно неясен обект. Това желание го подтиква да играе с обекта, като се втурва бързо към него. То го кара да отива към обектите. При момичето е същото, но то желае по-скоро обектът да дойде при нея. На моми­чето обектът е бащата, а на момчето – майката. Желанието е въплътено още в първите клетки на ембриона, а предсимволните връзки с майката и бащата съществуват във вътре-утробния живот.

С оглед на репродуктивността, момчето е „устремено“ към обекта, когото напуска след срещата, а момичето е „устремено“ привличане на обекта. Лечението на най-мал­ките показва, че тази разлика съществува от съвсем рано и тя впрочем много бързо се проявява в езика. Езикът е не само словесен, но присъства в жестовете и тялото – той всъщност е израз на невидимото желание, доловено от този, у когото се проявява и призовава.

 

Въпрос:

Питам се дали в поведението на родителите към децата, в зависимост от техния пол, няма някакво преж­девременно преувеличаване, което затваря всяко от тях в неговата роля, вместо да го остави да се разгърне сво­бодно.

 

Франсоаз Долто:

Със сигурност имате право.

 

Въпрос:

Имам две деца, които обичат майка си, идентифи­цират се с нея и затова обожават да готвят.

 

Франсоаз Долто:

Защото я смятат за фалическа Наистина, когато гот­ви, майката е фалическа, т.е. отдаваща, но тя дава храната за постепенното изграждане на тялото. Децата и от двата пола са много привързани към майките си поради тази причина – тя поддържа в тях живота, който ще ги превърне във възрастни. Деца от двата пола могат „да правят като“ майката или бащата, но не могат да се почувстват като съ­щество от другия пол. Момичето може отлично да имитира мъжко поведение и това впрочем се наблюдава в семей­ства, където първородните са момчета, израснали преди момиченцето. Следователно „да бъдеш голяма“ за нея оз­начава да стане момче. Тя си обяснява половата разлика с това, че братята не пишкат като нея. Всички деца вярват, че разликата се дължи на начина на уриниране! За тях става много сложно, ако мъжът има женско поведение, макар да е женен, или обратното.

 

Текстът е откъс от книгата на големия френски психоаналитик и детски психолог, Франсоаз Долто –

„Основни етапи на детството“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment