Франсоаз Долто:
Вие говорите за социокултурния аспект на свръхпредопределяне в себеусещането на децата като полови същества, по подражание на бащата при момчето и на майката – при момичето. Знаете ли обаче, че езикът не се възприема по еднакъв начин от двата пола? Желанието на детето изцяло се скланя в мъжки или в женски род още от вътреутробния живот. Не твърдя, че трябва да задължаваме момчето да играе с така наречените момчешки играчки, а момичето – с момичешки, но дете, което смята себе си или по-скоро се чувства като момче, защото все още не го осъзнава, отявлено предпочита играчките, свързани с движение, пред всички останали, а момичето – по- статичните. Момчето хвърля много по-често от момичето. Мъжката природа е изхвърляща и разпръскваща – то хвърля, когато е обладано от желание; докато женската е приемаща и привличаща – задържа при себе си. Със сигурност в игрите и момчетата, и момичетата се нуждаят от представители на животински и човешки фигури като плюшените играчки и куклите, но те не играят с тях по еднакъв начин.
Въпрос:
Приемливо ли е да се дава кукла на момчето?
Франсоаз Долто:
На момичетата им омръзва да се забавляват е колички, за разлика от момчетата, които пък много бързо се изморяват от куклите. За момичетата куклата е заместител на пениса – малък, забравен частичен обект, желанието към който се възобновява. Следователно куклата представлява за момичето заместител на видимия полов член, докато момчето разполага с този появяващ се и изчезващ орган, който за него не съществува без ерекцията, т.е. без присъщото му желание е напълно неясен обект. Това желание го подтиква да играе с обекта, като се втурва бързо към него. То го кара да отива към обектите. При момичето е същото, но то желае по-скоро обектът да дойде при нея. На момичето обектът е бащата, а на момчето – майката. Желанието е въплътено още в първите клетки на ембриона, а предсимволните връзки с майката и бащата съществуват във вътре-утробния живот.
С оглед на репродуктивността, момчето е „устремено“ към обекта, когото напуска след срещата, а момичето е „устремено“ привличане на обекта. Лечението на най-малките показва, че тази разлика съществува от съвсем рано и тя впрочем много бързо се проявява в езика. Езикът е не само словесен, но присъства в жестовете и тялото – той всъщност е израз на невидимото желание, доловено от този, у когото се проявява и призовава.
Въпрос:
Питам се дали в поведението на родителите към децата, в зависимост от техния пол, няма някакво преждевременно преувеличаване, което затваря всяко от тях в неговата роля, вместо да го остави да се разгърне свободно.
Франсоаз Долто:
Със сигурност имате право.
Въпрос:
Имам две деца, които обичат майка си, идентифицират се с нея и затова обожават да готвят.
Франсоаз Долто:
Защото я смятат за фалическа Наистина, когато готви, майката е фалическа, т.е. отдаваща, но тя дава храната за постепенното изграждане на тялото. Децата и от двата пола са много привързани към майките си поради тази причина – тя поддържа в тях живота, който ще ги превърне във възрастни. Деца от двата пола могат „да правят като“ майката или бащата, но не могат да се почувстват като същество от другия пол. Момичето може отлично да имитира мъжко поведение и това впрочем се наблюдава в семейства, където първородните са момчета, израснали преди момиченцето. Следователно „да бъдеш голяма“ за нея означава да стане момче. Тя си обяснява половата разлика с това, че братята не пишкат като нея. Всички деца вярват, че разликата се дължи на начина на уриниране! За тях става много сложно, ако мъжът има женско поведение, макар да е женен, или обратното.
Текстът е откъс от книгата на големия френски психоаналитик и детски психолог, Франсоаз Долто –
„Основни етапи на детството“
No Comments