Нека правим разлика между нуждите и желанията на детето!

Въпрос:

В книгата вие говорите още и за това, което на пръв поглед може да изглежда парадоксално: че детето добива усещане за сигурност, ако го оставим на свобода.

 

Франсоаз Долто:

Да. Детето добива усещане за сигурност, ако го оставим свободно, и без да му пречим, постепенно да поема рискове, които са по силите му, като внимаваме да не бъдат травмиращи, а винаги да го поставят пред някакво препят­ствие, което тържествено ще преодолее и действително ще заслужи поздравления.

 

Въпрос:

Например не трябва да казваме „Внимавай, не ходи там“, а просто трябва да кажем: „Ако отидеш там, ще ти се случи еди-какво си.“

 

Франсоаз Долто: Точно така. Например: „Виждаш ли, можеш лесно да отидеш дотам, но после е малко трудно. Ако се случи нещо, извикай ме.“ Или да му кажем: „С право си решил да опиташ“ вместо: „Аз ти го забраних!“

 

Въпрос: (през смях):

„Нали ти казах!“

 

Франсоаз Долто:

Именно: „Нали ти казах!“ Важното е, ако е нарушило някаква забрана и си признае, да му кажем:,,А, така ли, не мислех, че го можеш, и затова ти го бях забранила, но след като си успял – моите поздравления!“

 

Въпрос:

Тази свобода означава ли позволяват на всичко, или не?

 

Франсоаз Долто:

Да, означава позволяване на всичко, което не е вредно.

 

Въпрос:

Все пак в определени моменти трябва да има някакви правила.

 

Франсоаз Долто:

Свободата на единия свършва там, където започва свободата на другия. Мисля, че много възрастни попадат в капана на своето обожание и прехласване по детето, която ги кара да забравят собствените си желания спрямо хората от тяхното поколение. Виждаме как детето успява да хване в клопка майка си или баща си, те започват да се въртят като пумпали около него и престават да се отнасят помежду си като възрастни. Когато в къщата се роди дете, всички се вторачват в неговите нужди – прословутите нужди на детето. Нищо подобно – то изобщо няма чак толкова много нужди!

 

Въпрос:

Да, трябва да правим разлика между нуждите и желанията.

 

Франсоаз Долто:

Разбира се. Ние мислим, че детето не бива да остава недоволно. Нищо подобно! Трябва обаче да му кажем от какво е недоволно. То недоволства от неизпълнението на нещо, което не му е от съществена необходимост. Следова­телно можем да го оставим недоволно.

 

Въпрос:

Това означава да назоваваме нещата с думи.

 

Франсоаз Долто:

Да ги назоваваме, именно. Детето има нужда всичко да бъде изречено и ако пожелае нещо, което не можем да му дадем, не трябва да казваме, че греши, а просто че не мо­жем да му го дадем. Например в случая с дете, което иска някаква играчка, а майка му казва: „Тази вечер нямам пари, трябва да купя нещо за вечеря вместо играчка.“ А детето казва: „Все ми е едно дали ще вечерям.“ Тя отговаря: „Да, но не си само ти, всички останали също трябва да вечеря­ме.“ Исках да ви обясня именно възможността да дадем на детето усещане за свобода и следователно за откритост към живота; способността да използва заложеното в себе си и своите желания, но същевременно да го предпазим и да въведем ред. А законът е само един – първичният закон за забрана на инцеста и преди всичко за ограничаване на свободата там, където цари желанието на другия. Мисля, че ако отрано разбере, че е част от останалите, а не е цен­търът на семейството, можем много лесно да се справим, но за целта то трябва да има свои приятели връстници. Ако има приятели само сред възрастните, не става. Родителите са като деца и то властва над тях. Бебето е много могъщо.

Текстът е откъс от книгата на големия френски психоаналитик и детски психолог, Франсоаз Долто –

„Основни етапи на детството“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment