Трябва ли да уважаваме детето и да зачитаме неговите желания?

Въпрос:

Един от основните моменти във вашата защита на детската кауза е да се говори, да се знае, да се разбира и наистина да се осъществява това зачитане на децата — уважението към детето като субект.

 

Франсоаз Долто:

Вижте, аз смятам, че много хора се занимават с пси­хотерапия на деца, защото смятат, че детето е по-слабо от възрастния и ще им бъде по-лесно. Според мен е по-труд­но, защото детето трябва да бъде може би дори още по-уважавано и от възрастен, когато му се говори. То е по­тенциално по-силно от нас, а всичко, което му казваме, може да попречи на неговото утвърждаване като човеш­ко същество и да допринесе за превръщането му в нещо като домашен любимец; и обратно – може значително да го освободи от затварянето, в което се оказват всички деца във всички общества, не само в нашето. Мисля, че както е открил Фройд, това произтича от възрастните, които из­тласкват своето детство или поне не допускат нищо, което им изглежда опасно, така че като родители смятат, че вся­ко дете трябва да се пречупва и дресира. А знаете колко е покъртително такова възпитание, каквото е описано от Алис Милер. Мисля, че скоро по радиото ще се говори за нейната книга „Това е за твое добро“, в която за въпросното напълно извратено възпитание практикувано впрочем от всички нацисти – възпитанието чрез, което възрастният трябва да овладява тази напаст- децата. Възрастните се страхуват и ако ги оставим, вече няма да има никакви правила, докато всяко човешко същество, когато е обичано, зачитано и получава хуманни правила за живот е особено признателно, запазвайки своята свобода. Трябва да отглеждаме децата, като ги оставим самостоятелни свободни в своите начинания, и най-вече като признаем, че не можем да удовлетворим всичките им желания – невъзможно е, защото те имат незадоволими желания. Трябва обаче винаги да признаваме, че техните желания са основателни, дори и да не ги изпълняваме.

 

Въпрос:

Но много трудно е да казваме „трябва“ или „необходимо е „, ако не сме извършили върху себе си работата на родител, т.е. да се чувстваме удобно с детето, което носим в себе си.

 

Франсоаз Долто:

И което със сигурност идва от възпитанието, даде­но на самите родители. Затова са необходими десетилетия да наваксаме отчуждението на малките (малки на ръст) по отношение на възрастните. Има ужасни пропуски по отно­шение на младото поколение. Това ме вълнуваше още като дете – когато виждах пилеене и претопяване на богатство­то, което се съдържа в детството; отчуждаването, към което се присъединява детето, преповтаряйки особения вид натраплива невроза за това да се живее „както трябва“. Преди се наричаше така – „както трябва“. За щастие има известна промяна и сега не сме толкова лицемерни. Смятам, че за много родители свободата и житейското познание, каквито имат децата още от съвсем ранна възраст, днес представля­ват голямо предимство. А след двадесет-тридесет години ще видим следващите, потомците на днешните осем-десет-годишни деца, които за щастие ще бъдат огромното богат­ство на Европа.

Текстът е откъс от книгата на големия френски психоаналитик и детски психолог, Франсоаз Долто –

„Основни етапи на детството“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment