Select Your Style

Choose your layout

Color scheme

Създаване и поддържане на приятелства в детството и в зряла възраст

Характерът на ранните детски приятелства се променя в процеса на порастване. Силата на импулсите и чувствата, типични за този етап от живота, е основа за създаването на здрави приятелства между младежите (предимно с хора от същия пол). Зад тези взаимоотношения се крият несъзнавани хомосексуални тенденции и влечения, които могат да доведат до действителни хомосексуални връзки. Подобни връзки са половинчато бягство от неизбежния и поради ре­дица вътрешни и външни причини неуправляем на този етап стремеж към противоположния пол. Ще разгледам някол­ко вътрешни причини, валидни за момчетата – при тях все още са изключително силни желанията и фантазиите, свър­зани с майка им и сестрите им. Те водят ожесточена вътрешна борба с необходимостта да пренасочат чувствата си към нови любовни обекти и да загърбят първоначалните. Импулсът за контакти с противоположния пол, и при мо­мичетата, и при момчетата, на този етап е придружен от толкова много страхове, че води до засилване на стремежа към контакти с хора от същия пол. Любовта, възхищение­то и ласкателното отношение, влагани в приятелствата, служат, както вече споменах, като защитна преграда срещу ом­разата. Поради тези и редица други причини младите хора се посвещават на такива взаимоотношения и връзки. В та­зи фаза на развитието засилените хомосексуални тенден­ции, били те съзнавани или несъзнавани, играят значима роля за ласкателното отношение към учители от същия пол. Приятелствата в юношеството са, както знаем, доста нес­табилни. Една от причините за това е силата на сексуални­те чувства (съзнавани или несъзнавани), които се намесват в приятелските чувства и ги разстройват. Подрастващият все още не се е освободил от обвързаностите на детството си и е – макар и да не го знае – изцяло обгърнат от тях.

 

Приятелства в зряла възраст

 

В зряла възраст несъзнаваните хомосексуални тенден­ции продължават да оказват своето влияние върху прия­телските взаимоотношения на хора от същия пол, но се различават от истинските хомосексуални любовни отношения, за приятелствата на този етап е характерно частично раз­деляне на чувствата на привързаност от сексуалните, кои­то се оттеглят, и макар да действат в известна степен в несъзнаваното, за практически цели престават да същест­вуват. Това отделяне на чувствата на привързаност от сек­суалните чувства е валидно и за отношенията между мъже и жени, но тъй като темата за приятелството е само част от обекта ми на изследване, ще се задоволя да коментирам само приятелските връзки между хора от същия пол, при това в най-общ план.

Да вземем за пример приятелството между две жени, които не са прекалено зависими една от друга. Разбира се, всяка една от тях може да се нуждае от помощ и закрила в даден момент при възникване на някаква ситуация. Тази способност да даваш и да получаваш в емоционален аспект е основополагаща за истинско приятелство. В такива отно­шения по зрял начин намират своя израз елементи на ран­ната ситуация. Майката първа ни е предоставяла помощ, съвети и закрила. Ако израснем в емоционално отношение и се превърнем в цялостни и завършени личности, няма да сме зависими от майчина утеха и подкрепа, но до края на живота си ще се нуждаем от тях в трудни и болезнени ситу­ации. В приятелските връзки понякога може да даваме и да получаваме майчински грижи и любов. Успешно съчетава­не на майчинско и дъщерно предразположение е сред усло­вията за емоционално богата женска личност и фактор за способността за приятелство. (Пълно и цялостно развита женска личност предполага умения за добри взаимоотно­шения с мъжете, що се отнася и до приятелските, и до сексуалните чувства. По отношение на връзките между жени става въпрос за сублимирани сексуални тенденции и чувст­ва.) Може във взаимоотношенията ни със сестрите си да сме успели да изпитаме и изразим майчински грижи и дъ­щерно приемане; след това е лесно да ги пренесем в отно­шенията си в зряла възраст. Но може да не сме имали сес­тра и към никой да не сме проявявали тези чувства, в такъв случай при приятелство с друга жена реализираме, макар и видоизменено, поради зрелостни нужди, силно и важно же­лание от детството.

Споделяме с приятелка интересите си и удоволствията си и освен това може да сме в състояние да се радваме на щастието и успеха й дори в мрачен за нас момент. Ако способността ни да се идентифицираме с нея е достатъчно сил­но развита, ние напълно споделяме щастието и, като за­вистта и ревността отстъпват на заден план.

При подобна идентификация винаги са налице чувст­вото за вина и стремеж за възстановяване. Способни сме да се идентифицираме истински с друга жена само ако сме съумели да преодолеем омразата си, ревността си, разоча­рованието си и недоволството от майка си, ако сме в състо­яние да се радваме, като виждаме, че тя е щастлива, ако сме разбрали, че не сме я наранили във фантазията си или че е възможно да възстановим нанесените и от нас щети. Чувството за собственост и недоволството, които водят до прекалени изисквания, пречат на приятелството; общо взе­то, прекалено силните емоции подкопават приятелските взаимоотношения. В такива случаи психоанализата установя­ва, че причина за това е намесата на ранна ситуация на не­задоволени желания, лишения, алчност и ревност; т. е. ма­кар и конкретен повод да са текущи проблеми и случки, основна причина за разваляне на приятелството е неразрешеният конфликт от детството. Балансирана емоционална атмосфера, която не изключва сила и дълбочина на чувст­вата, е предпоставка за успешно приятелство. Приятелст­вото не би било успешно, ако очакваме прекалено много от приятелката си – например да ни компенсира за всички­те ни ранни лишения. Повечето подобни изисквания са не­съзнавани и към тях не може да се подхожда рационално. Те неизбежно ни носят болка, разочарование и огорчение. Ако подобни крайни изисквания нарушават приятелството ни, то значи (колкото и различни да са обстоятелствата), че са се осъществили буквални повторения на ранната си­туация, когато алчност и омраза за първи път са помрачи­ли любовта към родителите ни и са ни потопили в разоча­рование и самота. Когато миналото не оказва силен натиск върху настоящата ни ситуация, успяваме по-успешно да нап­равим правилния избор на приятели и да се задоволяваме с това, което те ни предлагат.

Голяма част от това, което казах за приятелството меж­ду жени – въпреки важните разлики поради различната пси­хология на мъжа и жената, – е вярно и за приятелството меж­ду мъже. Разделянето на нежните от сексуалните чувства, сублимацията на хомосексуалните тенденции и идентифи­кацията са основа и на мъжкото приятелство. Макар в ситу­ацията да се намесват свежи елементи и нови удоволствия, съответстващи на зрялата възраст, в приятелството си с други мъже мъжът търси повторение на връзката с баща си или брат си или се опитва да създаде нова привързаност, която да задоволи стари желания или да подобри непълноценните отношения с някога най-близките му хора. Процесът на пренасочване на любовта ни от първите хора, които сме ценили най-много, към други хора включ­ва и прехвърлянето на любовно чувство върху предмети още от най-ранното ни детство. По този начин развиваме инте­реси и дейности, в които влагаме част от любовта, първо­начално посветена на хора. В ума на детето дадена част от тяло може да замества друга или предмет да символизира части от тялото и хора. Възможно е в тази символна верига всеки кръгъл предмет да се отнася в несъзнаваното на де­тето към майчината гърда. В постъпателния процес на символизация всичко, което излъчва доброта и красота или носи удоволствие и доставя наслада, във физическия и в по-ши­рокия смисъл, може в несъзнаваното на индивида да заема мястото на извечно щедрата гърда и на майката като цяло. Ето защо наричаме родната си земя „майчина“ земя – в не­съзнаваното ни родината замества майка ни. Любовта, която изпитваме към родината си, наподобява чувствата,характеризиращи връзката с майка ни.

За да представим начина, по който първите взаимоот­ношения се намесват в изграждането на интереси, привид­но безкрайно далечни от тях, ще разгледаме примера с из­следователя, посветил се на откривателства, заради които се излага на неимоверни опасности и лишения, дори се сблъсква със смъртта. Освен подходящите външни усло­вия и обстоятелства, в насочването на интереса към откривателството, важна роля играят редица психологически фак­тори. Тук ще спомена само един- два неосъзнавани факто­ра. В алчността си малкото момченце иска да нападне тя­лото на майка си, защото го възприема като естествено продължение на добрата и гърда. То си фантазира как ограбва съдържанието на тялото и – нейните ценни бебета, които в ревността си напада. Тези агресивни желания за прониква­не в тялото и скоро се свързват с гениталните му подтици да има сексуален контакт с нея. Психоаналитичната прак­тика установи, че фантазиите за проучване тялото на май­ката, породени от агресивните сексуални желания на дете, алчността му, любопитството и любовта му допринасят за развиване на интереса у мъжа към изследване на нови страни.

Докато обсъждах емоционалното развитие на малкото дете, обърнах внимание на това как агресивните импулси на детето пораждат силно чувство за вина и страх от смъртта на любимия човек. Всичко това е и съставен елемент на любовното чувство, което засилва всички импулси и ги сти­мулира. В несъзнаваното на изследователя всяка нова те­ритория представлява нова майка, която ще компенсира за­губата на истинската му майка. Той търси „обетованата зе­мя“ – земята, в която текат мед и мляко“. Вече установих­ме че страхът от смъртта на най-любимия човек в извест­на степен отблъсква детето от този човек. Същевременно този страх го подтиква вечно да се стреми да я пресъздава и преоткрива във и чрез всичко, което прави. По този на­чин бягството от нея и първоначалната привързаност към нея намират съвършения си израз. Ранната агресия на де­тето стимулира стремежа му да възстановява и да прави добро, да върне на майка си всички добри неща, които и е отнело във фантазиите си. Тези желания за правене на доб­ро се вместват в устрема към откривателство, защото чрез откриването на нови земи изследователят предоставя не­що на широкия свят. В своите търсения изследователят да­ва израз на агресията си и на стремежа си да възстановява. Знаем, че при откриването на нови земи агресията се проя­вява в борбата с природните стихии и в преодоляването на всякакви трудности. Понякога агресията се изразява много по-пряко и директно. Това е било типично за предишните епохи, когато към местното население се проявявала безс­крупулна жестокост, защото откривателите не само предп­риемали изследователски експедиции, но завладявали и колонизирали. Някои от най-ранните фантазии нападения над въображаемите бебета в тялото на майката и действител­ната омраза към новородените братя и сестри са се изразя­вали в реалното отношение към местните жители. Чрез за­селване на новооткритата страна с техни сънародници изследователите давали воля на желаното възстановяване. Яс­но е, че чрез съсредоточаване на интереса върху изследова­телската дейност (независимо дали пряко се проявява агресия, или не) разнообразни импулси и емоции – агресия, чувство за вина, любов и подтикът да се възстановяват ще­тите – се пренасят в сфера, впечатляващо отдалечена от пър­воначалния обект на тези импулси и емоции.

Съвсем не е необходимо влечението към откривателство да се изразява в действително физическо изследване на света. То може да се простира върху множество разно­образни полета, например всякакъв вид научно откритие. В удоволствието, което изпитва от своята работа астронав­тът, намират своето място ранните фантазии и желания да се изследва тялото на майката. В желанието да се преот­крива майката от ранното детство, която човек е загубил в действителност или в душата си, е изключително важно за създаването на изкуство и за начините, по които хората го възприемат и му се наслаждават.

Като илюстрация на процеса, описан от мен, ще разгледам известния сонет на Кийтс „Първа среща с Чапмановия Омир“. За удобство цитирам цялата поема, макар че е толкова известна:

„Доста царства на златото съм пропътувал, много божествени страни видял; на редица острови съм се любувал, които поетът в чест на Аполон възпял. Често слушал съм за шир необятна, където тъмновеждий Омир бил същински господар. Но нивга аз не вкусих чистия и и спокоен дар, докато не чух на Чапман речта красива и понятна.“

Кийтс изразява в тези стихове гледната точка на чо­век, който се наслаждава на произведение на изкуството. Поезията е сравнена с „божествени страни“ и „царства на златото“. Самият той при прочита на Чапмановия Омир е сякаш астрономът, който гледа към звездите, когато и „в чийто взор се вплела новооткритата звезда“. Но след това Кийтс става откривателят, който с „безмълвно удивление“ открива нови земи и морета. В блестящата поема на Кийтс светът символизира изкуството и е пределно ясно, че за него научното и творческото удоволствие и откривателството имат един и същ източник – любовта към красивите земи – „царствата на златото“. Изследването на несъзнаваното (между другото само по себе си новооткрит от Фройд континент) показва, както вече споменах, че красивите зе­ми символизират любимата майка, и копнежът, с който се насочваме към тях, произтича от копнежа по майката. Да се върнем към сонета. Бихме могли да предположим (без да навлизаме в подробен анализ), че тъмновеждий Омир, който е господар на земята на поезията, символизира обо­жавания и силен баща, чийто пример синът (Кийтс) след­ва, като навлиза в желаната от него страна (изкуството, красотата, света, в крайна сметка майка му).

По подобен начин скулпторът, който вдъхва живот на произведенията на изкуството, независимо дали те пред­ставляват човек, несъзнавано възстановява и пресъздава първите си любими хора, които във фантазиите си е уни­щожил.

„Почувствах се тогава като звездоброец, в чийто взор се вплела новооткритата звезда, или като могъщий Кортез, втренчил орлов поглед през океана сред безмълвното дивление на своите бойци в един самотен връх насред Дейриен.“

Текстът е откъс от книгата на известния детски психолог и психоаналитик, Мелани Клайн: „Любов, завист, благодарност“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment