Характерът на ранните детски приятелства се променя в процеса на порастване. Силата на импулсите и чувствата, типични за този етап от живота, е основа за създаването на здрави приятелства между младежите (предимно с хора от същия пол). Зад тези взаимоотношения се крият несъзнавани хомосексуални тенденции и влечения, които могат да доведат до действителни хомосексуални връзки. Подобни връзки са половинчато бягство от неизбежния и поради редица вътрешни и външни причини неуправляем на този етап стремеж към противоположния пол. Ще разгледам няколко вътрешни причини, валидни за момчетата – при тях все още са изключително силни желанията и фантазиите, свързани с майка им и сестрите им. Те водят ожесточена вътрешна борба с необходимостта да пренасочат чувствата си към нови любовни обекти и да загърбят първоначалните. Импулсът за контакти с противоположния пол, и при момичетата, и при момчетата, на този етап е придружен от толкова много страхове, че води до засилване на стремежа към контакти с хора от същия пол. Любовта, възхищението и ласкателното отношение, влагани в приятелствата, служат, както вече споменах, като защитна преграда срещу омразата. Поради тези и редица други причини младите хора се посвещават на такива взаимоотношения и връзки. В тази фаза на развитието засилените хомосексуални тенденции, били те съзнавани или несъзнавани, играят значима роля за ласкателното отношение към учители от същия пол. Приятелствата в юношеството са, както знаем, доста нестабилни. Една от причините за това е силата на сексуалните чувства (съзнавани или несъзнавани), които се намесват в приятелските чувства и ги разстройват. Подрастващият все още не се е освободил от обвързаностите на детството си и е – макар и да не го знае – изцяло обгърнат от тях.
Приятелства в зряла възраст
В зряла възраст несъзнаваните хомосексуални тенденции продължават да оказват своето влияние върху приятелските взаимоотношения на хора от същия пол, но се различават от истинските хомосексуални любовни отношения, за приятелствата на този етап е характерно частично разделяне на чувствата на привързаност от сексуалните, които се оттеглят, и макар да действат в известна степен в несъзнаваното, за практически цели престават да съществуват. Това отделяне на чувствата на привързаност от сексуалните чувства е валидно и за отношенията между мъже и жени, но тъй като темата за приятелството е само част от обекта ми на изследване, ще се задоволя да коментирам само приятелските връзки между хора от същия пол, при това в най-общ план.
Да вземем за пример приятелството между две жени, които не са прекалено зависими една от друга. Разбира се, всяка една от тях може да се нуждае от помощ и закрила в даден момент при възникване на някаква ситуация. Тази способност да даваш и да получаваш в емоционален аспект е основополагаща за истинско приятелство. В такива отношения по зрял начин намират своя израз елементи на ранната ситуация. Майката първа ни е предоставяла помощ, съвети и закрила. Ако израснем в емоционално отношение и се превърнем в цялостни и завършени личности, няма да сме зависими от майчина утеха и подкрепа, но до края на живота си ще се нуждаем от тях в трудни и болезнени ситуации. В приятелските връзки понякога може да даваме и да получаваме майчински грижи и любов. Успешно съчетаване на майчинско и дъщерно предразположение е сред условията за емоционално богата женска личност и фактор за способността за приятелство. (Пълно и цялостно развита женска личност предполага умения за добри взаимоотношения с мъжете, що се отнася и до приятелските, и до сексуалните чувства. По отношение на връзките между жени става въпрос за сублимирани сексуални тенденции и чувства.) Може във взаимоотношенията ни със сестрите си да сме успели да изпитаме и изразим майчински грижи и дъщерно приемане; след това е лесно да ги пренесем в отношенията си в зряла възраст. Но може да не сме имали сестра и към никой да не сме проявявали тези чувства, в такъв случай при приятелство с друга жена реализираме, макар и видоизменено, поради зрелостни нужди, силно и важно желание от детството.
Споделяме с приятелка интересите си и удоволствията си и освен това може да сме в състояние да се радваме на щастието и успеха й дори в мрачен за нас момент. Ако способността ни да се идентифицираме с нея е достатъчно силно развита, ние напълно споделяме щастието и, като завистта и ревността отстъпват на заден план.
При подобна идентификация винаги са налице чувството за вина и стремеж за възстановяване. Способни сме да се идентифицираме истински с друга жена само ако сме съумели да преодолеем омразата си, ревността си, разочарованието си и недоволството от майка си, ако сме в състояние да се радваме, като виждаме, че тя е щастлива, ако сме разбрали, че не сме я наранили във фантазията си или че е възможно да възстановим нанесените и от нас щети. Чувството за собственост и недоволството, които водят до прекалени изисквания, пречат на приятелството; общо взето, прекалено силните емоции подкопават приятелските взаимоотношения. В такива случаи психоанализата установява, че причина за това е намесата на ранна ситуация на незадоволени желания, лишения, алчност и ревност; т. е. макар и конкретен повод да са текущи проблеми и случки, основна причина за разваляне на приятелството е неразрешеният конфликт от детството. Балансирана емоционална атмосфера, която не изключва сила и дълбочина на чувствата, е предпоставка за успешно приятелство. Приятелството не би било успешно, ако очакваме прекалено много от приятелката си – например да ни компенсира за всичките ни ранни лишения. Повечето подобни изисквания са несъзнавани и към тях не може да се подхожда рационално. Те неизбежно ни носят болка, разочарование и огорчение. Ако подобни крайни изисквания нарушават приятелството ни, то значи (колкото и различни да са обстоятелствата), че са се осъществили буквални повторения на ранната ситуация, когато алчност и омраза за първи път са помрачили любовта към родителите ни и са ни потопили в разочарование и самота. Когато миналото не оказва силен натиск върху настоящата ни ситуация, успяваме по-успешно да направим правилния избор на приятели и да се задоволяваме с това, което те ни предлагат.
Голяма част от това, което казах за приятелството между жени – въпреки важните разлики поради различната психология на мъжа и жената, – е вярно и за приятелството между мъже. Разделянето на нежните от сексуалните чувства, сублимацията на хомосексуалните тенденции и идентификацията са основа и на мъжкото приятелство. Макар в ситуацията да се намесват свежи елементи и нови удоволствия, съответстващи на зрялата възраст, в приятелството си с други мъже мъжът търси повторение на връзката с баща си или брат си или се опитва да създаде нова привързаност, която да задоволи стари желания или да подобри непълноценните отношения с някога най-близките му хора. Процесът на пренасочване на любовта ни от първите хора, които сме ценили най-много, към други хора включва и прехвърлянето на любовно чувство върху предмети още от най-ранното ни детство. По този начин развиваме интереси и дейности, в които влагаме част от любовта, първоначално посветена на хора. В ума на детето дадена част от тяло може да замества друга или предмет да символизира части от тялото и хора. Възможно е в тази символна верига всеки кръгъл предмет да се отнася в несъзнаваното на детето към майчината гърда. В постъпателния процес на символизация всичко, което излъчва доброта и красота или носи удоволствие и доставя наслада, във физическия и в по-широкия смисъл, може в несъзнаваното на индивида да заема мястото на извечно щедрата гърда и на майката като цяло. Ето защо наричаме родната си земя „майчина“ земя – в несъзнаваното ни родината замества майка ни. Любовта, която изпитваме към родината си, наподобява чувствата,характеризиращи връзката с майка ни.
За да представим начина, по който първите взаимоотношения се намесват в изграждането на интереси, привидно безкрайно далечни от тях, ще разгледаме примера с изследователя, посветил се на откривателства, заради които се излага на неимоверни опасности и лишения, дори се сблъсква със смъртта. Освен подходящите външни условия и обстоятелства, в насочването на интереса към откривателството, важна роля играят редица психологически фактори. Тук ще спомена само един- два неосъзнавани фактора. В алчността си малкото момченце иска да нападне тялото на майка си, защото го възприема като естествено продължение на добрата и гърда. То си фантазира как ограбва съдържанието на тялото и – нейните ценни бебета, които в ревността си напада. Тези агресивни желания за проникване в тялото и скоро се свързват с гениталните му подтици да има сексуален контакт с нея. Психоаналитичната практика установи, че фантазиите за проучване тялото на майката, породени от агресивните сексуални желания на дете, алчността му, любопитството и любовта му допринасят за развиване на интереса у мъжа към изследване на нови страни.
Докато обсъждах емоционалното развитие на малкото дете, обърнах внимание на това как агресивните импулси на детето пораждат силно чувство за вина и страх от смъртта на любимия човек. Всичко това е и съставен елемент на любовното чувство, което засилва всички импулси и ги стимулира. В несъзнаваното на изследователя всяка нова територия представлява нова майка, която ще компенсира загубата на истинската му майка. Той търси „обетованата земя“ – земята, в която текат мед и мляко“. Вече установихме че страхът от смъртта на най-любимия човек в известна степен отблъсква детето от този човек. Същевременно този страх го подтиква вечно да се стреми да я пресъздава и преоткрива във и чрез всичко, което прави. По този начин бягството от нея и първоначалната привързаност към нея намират съвършения си израз. Ранната агресия на детето стимулира стремежа му да възстановява и да прави добро, да върне на майка си всички добри неща, които и е отнело във фантазиите си. Тези желания за правене на добро се вместват в устрема към откривателство, защото чрез откриването на нови земи изследователят предоставя нещо на широкия свят. В своите търсения изследователят дава израз на агресията си и на стремежа си да възстановява. Знаем, че при откриването на нови земи агресията се проявява в борбата с природните стихии и в преодоляването на всякакви трудности. Понякога агресията се изразява много по-пряко и директно. Това е било типично за предишните епохи, когато към местното население се проявявала безскрупулна жестокост, защото откривателите не само предприемали изследователски експедиции, но завладявали и колонизирали. Някои от най-ранните фантазии нападения над въображаемите бебета в тялото на майката и действителната омраза към новородените братя и сестри са се изразявали в реалното отношение към местните жители. Чрез заселване на новооткритата страна с техни сънародници изследователите давали воля на желаното възстановяване. Ясно е, че чрез съсредоточаване на интереса върху изследователската дейност (независимо дали пряко се проявява агресия, или не) разнообразни импулси и емоции – агресия, чувство за вина, любов и подтикът да се възстановяват щетите – се пренасят в сфера, впечатляващо отдалечена от първоначалния обект на тези импулси и емоции.
Съвсем не е необходимо влечението към откривателство да се изразява в действително физическо изследване на света. То може да се простира върху множество разнообразни полета, например всякакъв вид научно откритие. В удоволствието, което изпитва от своята работа астронавтът, намират своето място ранните фантазии и желания да се изследва тялото на майката. В желанието да се преоткрива майката от ранното детство, която човек е загубил в действителност или в душата си, е изключително важно за създаването на изкуство и за начините, по които хората го възприемат и му се наслаждават.
Като илюстрация на процеса, описан от мен, ще разгледам известния сонет на Кийтс „Първа среща с Чапмановия Омир“. За удобство цитирам цялата поема, макар че е толкова известна:
„Доста царства на златото съм пропътувал, много божествени страни видял; на редица острови съм се любувал, които поетът в чест на Аполон възпял. Често слушал съм за шир необятна, където тъмновеждий Омир бил същински господар. Но нивга аз не вкусих чистия и и спокоен дар, докато не чух на Чапман речта красива и понятна.“
Кийтс изразява в тези стихове гледната точка на човек, който се наслаждава на произведение на изкуството. Поезията е сравнена с „божествени страни“ и „царства на златото“. Самият той при прочита на Чапмановия Омир е сякаш астрономът, който гледа към звездите, когато и „в чийто взор се вплела новооткритата звезда“. Но след това Кийтс става откривателят, който с „безмълвно удивление“ открива нови земи и морета. В блестящата поема на Кийтс светът символизира изкуството и е пределно ясно, че за него научното и творческото удоволствие и откривателството имат един и същ източник – любовта към красивите земи – „царствата на златото“. Изследването на несъзнаваното (между другото само по себе си новооткрит от Фройд континент) показва, както вече споменах, че красивите земи символизират любимата майка, и копнежът, с който се насочваме към тях, произтича от копнежа по майката. Да се върнем към сонета. Бихме могли да предположим (без да навлизаме в подробен анализ), че тъмновеждий Омир, който е господар на земята на поезията, символизира обожавания и силен баща, чийто пример синът (Кийтс) следва, като навлиза в желаната от него страна (изкуството, красотата, света, в крайна сметка майка му).
По подобен начин скулпторът, който вдъхва живот на произведенията на изкуството, независимо дали те представляват човек, несъзнавано възстановява и пресъздава първите си любими хора, които във фантазиите си е унищожил.
„Почувствах се тогава като звездоброец, в чийто взор се вплела новооткритата звезда, или като могъщий Кортез, втренчил орлов поглед през океана сред безмълвното дивление на своите бойци в един самотен връх насред Дейриен.“
Текстът е откъс от книгата на известния детски психолог и психоаналитик, Мелани Клайн: „Любов, завист, благодарност“
No Comments