С преминаването на детето от чисто детска в юношеска възраст тенденцията му към идолопоклонничество пред фигури на герои се изразява в отношението му към неговите учители – на някои се възхищава, други не харесва, мрази или презира. Това е друго проявление на процеса на ограничаване на любовта от омразата – добрата личност е пощадена и удоволствието да мразиш някой, достоен за такова отношение, е напълно оправдано. Както споменах в началото, обичаният и мразен баща и обичаната и мразена майка са едновременно обект на възхищение, омраза и подценяване. Тези смесени, объркващи и обременяващи чувства са непосилни за ума на детето и често са възпирани или потискани. Те се отприщват частично в отношението на детето с други хора – например гувернантки, лели, чичовци и други роднини. По-късно, в пубертета, повечето деца проявяват тенденция към отдалечаване от родителите си, защото в този момент сексуалните желания и конфликтът, свързани с родителите, се възобновяват с пълна сила. Ранните чувства на съперничество и омраза към бащата или майката, в зависимост от случая, се възраждат и детето ги изживява дълбоко и интензивно, макар и сексуалната им мотивираност да остава несъзнавана. Подрастващите са извънредно агресивни и се държат зле с родителите си и всеки, податлив на такова отношение – домашни помощници, слаби учители, мразени съученици. Когато омразата достигне тази точка на насищане, нуждата да се запазят доброто, получаването и даряването на любов се изостря неимоверно. Агресивният младеж търси хора, на които може да се възхищава и да идеализира. Любими учители могат да изпълняват тази функция. Гласуваното им на този етап доверие, одобрението и любовта, изпитвана към тях, им създават чувство за сигурност, защото в несъзнаваното подобно отношение потвърждава съществуването на добри родители и връзка на обич с тях, която опровергава силните омраза, страхове и вина, достигнали върховата си точка в дадения период от развитието. Има, разбира се, деца, които успяват дори в тази трудна ситуация да съхранят възхищението и любовта към родителите си, но те не са много. Струва ми се, че горепосоченото състояние донякъде обяснява странното положение в ума на подрастващия на идеализирани фигури – известни мъже и жени, писатели, атлети, авантюристи и измислени герои от света на литературата. Именно върху тях са съсредоточени цялата любов и възхищение, без които всичко би потънало в мрака на омразата и безлюбовността, състояние, опасно както за самия човек, така и за всички останали.
Заедно с преклонението пред определени хора се задълбочава омразата към други, обрисувани в най-черни краски. Това важи най-вече за измислени образи, т. е. определени типажи от филмите и литературните произведения или реално съществуващи, но много далечни за индивида хора, като политически лидери на опозиционната партия например. Абсолютно безопасно е да се мразят такива хора, които или не съществуват реално, или по никакъв начин не са пряко свързани с индивида; безопасно за тях и за самия индивид. Далеч по-безопасно, отколкото да се мразят близки хора. В известна степен това е вярно и за омразата към някои учители, директора и т. н., защото цялата ситуация в училище, със строгата си дисциплина и правила издига солидна бариера между учител и ученик, каквато не съществува между дете и баща.
Това разделяне на любовта от омразата към по- странични хора помага любимите хора да се запазят в безопасност, както в действителност, така и в ума на индивида, Освен че са физически отдалечени, тези хора са всъщност недосегаеми. Още повече, самото разделяне на любовта от омразата поражда увереност във възможността любовта да бъде запазена незасегната. Чувството на сигурност, подхранвано от умението да обичаш, в несъзнаваното на индивида е свързано с опазването на любимите хора невредими. Ето как се развива тази несъзнавана увереност – способен съм да не вредя на част от обичаните от мен хора, следователно не съм наранил никой от любимите ми хора и завинаги мога да ги запазя в душата си. При последния анализ образът на любимите родители се съхранява в несъзнаваното като най-ценно притежание и предпазва индивида от болката на пълната самота.
Текстът е откъс от книгата на известния детски психолог и психоаналитик, Мелани Клайн: „Любов, завист, благодарност“
No Comments