Select Your Style

Choose your layout

Color scheme

Да говорим с бебето, означава да подпомогнем израстването и отделянето му

Въпрос:

В „Записки за новороденото“ д-р Тис говори за вълшебните приказки. Легендата разказва, че фея или стара вещица се надвесва над люлката на детето още след раждането и нейните първи произнесени думи npедопределят неговото бъдеще

 

Франсоаз Долто:

Не можете да си представите множеството разстроени деца, за които майките ни казват: „Едва половин час след неговото раждане акушерката или лекарят ми каза: Този, малкият, какви ли няма да ви ги сервира! Или: Мила госпожо, горко ви с тази малката! Обикновено някоя све­кърва или семейна приятелка казват такива неща с подобна истинска или престорена злоба. А първите думи, произне­сени в мигове на много силна чувствителност, оставят дъл­боки следи в паметта.

 

Въпрос:

Фактът, че откриваме тази сцена в повечето приказки, означава, че хората винаги са вярвали в това.

 

Франсоаз Долто:

Хората знаят, че раждането и видът на едно щастливо семейство предизвикват и изострят чувствата на завист.  Раждането на дете извиква у всеки необикновени емоции.  Ние толкова сме свикнали с него, че вече не му обръщаме никакво внимание, но това все пак си остава голяма загадка. А приказките се обръщат към въображаемото и така успяват да изразят реалността по символен начин.

 

Въпрос:

Съществуват ли особени обстоятелства, при ко­ито словесният обмен с най-малките е още по- важен?

 

Франсоаз Долто:

Трябва да осведомяваме бебето за всичко, което го засяга, което правим или предстои да направим за него в непосредствено или близко бъдеще. Докато му пълним ваната, трябва да му кажем: „Пълня ти ваната“, „Ще ти приготвя шишето с мляко“. Това го знаят всички майки.

 

Въпрос:

Те обаче не се сещат да му говорят например за яслата, в която го дават.

 

Франсоаз Долто:

Би трябвало да му кажат: „Оставям те тук, при еди-кой си, а аз ще се върна вечерта и ще мисля за теб“ Това „ще мисля за теб“ е много важно. То чува тези думи и ве­черта, когато майка му отиде, тя не трябва да се учудва, ако детето и е сърдито и няколко минути не иска да я вижда. Тогава може да му се каже: „Имаш право, станало ти е мъчно и се страхуваш, че ако ме заобичаш отново, пак ще страдаш, когато се разделим. Вярно, такъв е животът, но ще видиш, че ще свикнеш, защото се налага. Аз трябва да си отивам и да се връщам, а ти си на сигурно място тук с еди-кой си.“ И отново да му се поговори за човека, който се грижи за него.

 

Въпрос:

Следователно този обмен е още по-необходим, когато детето се разделя с майка си.

 

Франсоаз Долто:

Не само тогава. Майката трябва винаги да говори на де­тето си, защото думите остават и след изчезването на този, който ги е изрекъл. Затова деца, на които не се говори доста­тъчно, имат истинска фобия и към най-малката раздяла. Ос­вен това детето открива езика единствено защото чува май­ка си да говори на друг човек, а после и на самото него по същия начин. Така то много бързо научава езика. Ако обаче майката се обръща към него като към куче или котка, то ще говори лошо и ще има майка на бебе, а не такава, която го извисява в живота, за да го превърне в истинско човешко същество. Да тласнеш и разгърнеш детето си за живота означава да му говориш без притеснение и да му разкриваш чувствата си, да му казваш например: „Прекаляваш!“, когато то иска прекалено много. Не е нужно да се разтапяме, а трябва да му говорим откровено. Строгата майка трябва да му разкаже за своята строгост; милата и нежна майка ще му говори за своята нежност, но важното е винаги да му казва всичко, което прави, мисли, преживява или усеща.

Текстът е откъс от книгата на големия френски психоаналитик и детски психолог, Франсоаз Долто –

„Основни етапи на детството“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment