Въпрос:
В „Записки за новороденото“ д-р Тис говори за вълшебните приказки. Легендата разказва, че фея или стара вещица се надвесва над люлката на детето още след раждането и нейните първи произнесени думи npедопределят неговото бъдеще
Франсоаз Долто:
Не можете да си представите множеството разстроени деца, за които майките ни казват: „Едва половин час след неговото раждане акушерката или лекарят ми каза: Този, малкият, какви ли няма да ви ги сервира! Или: Мила госпожо, горко ви с тази малката! Обикновено някоя свекърва или семейна приятелка казват такива неща с подобна истинска или престорена злоба. А първите думи, произнесени в мигове на много силна чувствителност, оставят дълбоки следи в паметта.
Въпрос:
Фактът, че откриваме тази сцена в повечето приказки, означава, че хората винаги са вярвали в това.
Франсоаз Долто:
Хората знаят, че раждането и видът на едно щастливо семейство предизвикват и изострят чувствата на завист. Раждането на дете извиква у всеки необикновени емоции. Ние толкова сме свикнали с него, че вече не му обръщаме никакво внимание, но това все пак си остава голяма загадка. А приказките се обръщат към въображаемото и така успяват да изразят реалността по символен начин.
Въпрос:
Съществуват ли особени обстоятелства, при които словесният обмен с най-малките е още по- важен?
Франсоаз Долто:
Трябва да осведомяваме бебето за всичко, което го засяга, което правим или предстои да направим за него в непосредствено или близко бъдеще. Докато му пълним ваната, трябва да му кажем: „Пълня ти ваната“, „Ще ти приготвя шишето с мляко“. Това го знаят всички майки.
Въпрос:
Те обаче не се сещат да му говорят например за яслата, в която го дават.
Франсоаз Долто:
Би трябвало да му кажат: „Оставям те тук, при еди-кой си, а аз ще се върна вечерта и ще мисля за теб“ Това „ще мисля за теб“ е много важно. То чува тези думи и вечерта, когато майка му отиде, тя не трябва да се учудва, ако детето и е сърдито и няколко минути не иска да я вижда. Тогава може да му се каже: „Имаш право, станало ти е мъчно и се страхуваш, че ако ме заобичаш отново, пак ще страдаш, когато се разделим. Вярно, такъв е животът, но ще видиш, че ще свикнеш, защото се налага. Аз трябва да си отивам и да се връщам, а ти си на сигурно място тук с еди-кой си.“ И отново да му се поговори за човека, който се грижи за него.
Въпрос:
Следователно този обмен е още по-необходим, когато детето се разделя с майка си.
Франсоаз Долто:
Не само тогава. Майката трябва винаги да говори на детето си, защото думите остават и след изчезването на този, който ги е изрекъл. Затова деца, на които не се говори достатъчно, имат истинска фобия и към най-малката раздяла. Освен това детето открива езика единствено защото чува майка си да говори на друг човек, а после и на самото него по същия начин. Така то много бързо научава езика. Ако обаче майката се обръща към него като към куче или котка, то ще говори лошо и ще има майка на бебе, а не такава, която го извисява в живота, за да го превърне в истинско човешко същество. Да тласнеш и разгърнеш детето си за живота означава да му говориш без притеснение и да му разкриваш чувствата си, да му казваш например: „Прекаляваш!“, когато то иска прекалено много. Не е нужно да се разтапяме, а трябва да му говорим откровено. Строгата майка трябва да му разкаже за своята строгост; милата и нежна майка ще му говори за своята нежност, но важното е винаги да му казва всичко, което прави, мисли, преживява или усеща.
Текстът е откъс от книгата на големия френски психоаналитик и детски психолог, Франсоаз Долто –
„Основни етапи на детството“
No Comments