Нужно ли е да говорим на новороденото дете?

ВЪПРОС:

Лесно ще се съгласим, че думите, които казваме на детето от деня на неговото раждане, са важни, защото така то опознава гласовете от свое­то обкръжение. Загадъчно обаче ми изглежда казаното и написаното от Вас, според което детето явно долавя смисъла на нашите думи във възраст, далеч по-ранна от усвояването на езика.

 

ФРАНСОАЗ ДОЛТО:

Така е и най-любопитното е, че то е способно да го долови на всички езици, не само на езика на своите родители, но и на езика на всички, които го обичат и се интересуват от него, дори да са чужденци, изричащи думи, каквито никога не е чувало. И за мен си остава загад­ка. Детето сякаш непосредствено разбира онова, което ис­каме да му съобщим, стига да почувства уважение и заин­тересованост в нашето отношение тогава, когато говорим с него като с равен, а не като на бебе. Много хора говорят на децата както на домашните си любимци, със същия тон. Напротив, бебето разбира какво му се казва и ние го пос­вещаваме в речта само ако му говорим като на възрастен. Но, изглежда, то разбира дори много повече: смятам, че още преди да е схванало граматиката на езика, то възприе­ма несъзнаваното послание, отправено към него с дълбоко уважение и желание да му се обяснява. То разбира нашето желание да му обясним от какво страда и какво предстои да му се случи. Във всеки случай всички родители и педиатри, които познавам и които са опитвали да говорят така на бебетата, започват с думите: „Тя, сигурно е луда, но нека опитаме“, а резултатите са наистина изключителни. Всеки път детето се преобразява в отношението към своя педиатър – този чужд човек, който се грижи за него.

Ще ви разкажа една история, която цитирам в „Записки за новороденото“. Става дума за зряла жена, която в тру­ден момент от своя живот сънува сън, описан от нея като миг на пълно и изключително щастие. Този сън бил съпроводен от безсмислени думи и срички, които ние записахме. Тъй като знаех, че е прекарала първите девет месеца от живота си в Индия, отгледана от индийска бавачка, която обожавала, аз и казах: „А дали тези думи не са на хинди?“ Тогава дадохме фразата на индиец, който се разсмя и каза: „Но така говорят всички наши бавачки на бебетата и то оз­начава: Моето малко мъниче с очи, по-красиви от звезди­те. След деветмесечната си възраст жената не беше имала повече никаква връзка с онази страна, нито с езика хинди, който не владееше. Тя обаче беше преживяла отново тези думи и този език не като неутрален, а като езика на майчи­ната обич, вписан в нейната памет още от бебе.

И така, аз не мога да ви дам обяснение за това. Смятам, че деветте месеца, през които бива носено от възрастен човек, човешкото същество участва в неговите емоции не само фи­зически, но в дълбока свързаност, почиваща на гласовете и на нещо като телепатична интуиция, която явно съществува при бебетата. Още от своето зачеване човешкото същество е езиково същество. Това е много объркващо, защото няма­ме психологическо обяснение, но сме убедени, че при всеки опит да проведем истински диалог с детето се постигат зна­чителни успехи в отношенията родители – дете.

Текстът е откъс от книгата на големия френски психоаналитик и детски психолог, Франсоаз Долто –

„Основни етапи на детството“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment