Детето и играта, част 3- иг­ри с вода, пясък, огън и пръст

Всяка игра е по­средник на желания, носи удовлетворение и дава възможност те да бъдат изразени пред другите в споделени игри.

В тази връзка трябва да отделим специално място на иг­рите с вода, пясък и пръст и на игрите за запълване, изсип­ване и ровене с разни съдове.

Става дума не само за игри във водата (при които детето е обект на самата стихия), но също и за игрите с вода, в ко­ито край кофата или легена детето е господар на чешмите или на другите управляеми водоизточници. След възрастта на прохождането няма детско напрежение или изнервяне, което да не отстъпва пред възможността на детето да играе на свобода и да се потопи в магията на тази течност – синоним на живота, преминаваща между пръстите и течаща от чешмите, чиято технология то открива. Когато играе с водата, край която остава с часове сред малки предмети и съдове, може да се каже, че то всъщност се зарежда с живот и ден след ден развива своята интелигентност благодаре­ние на задачите, които тя му поставя – нейната плътност, плаващите и потъващите предмети.

Много е учудващо, че голяма част от майките се стра­хуват от тези толкова полезни игри, сякаш те крият всевъз­можни морални отклонения или прословутото „настива­не“. Напротив, дори да се забавлява със студена вода, стига да е с предпазна престилка и дръпнати ръкави, детето е в такова оживление, че е напълно загрято, макар да не играе в затоплена стая. Толкова много зимни ринофарингити са излекувани по този начин, за изненада на майките, които виждат как другите деца играят и все пак не смеят да поз­волят това и на своето. |

Игрите с въздуха, друга основна стихия, са по-трудни за описване, като изключим надуваемите балони. Що се отна­ся до игрите с огъня – те са опасни и е важно за детето да усети опасността и да знае как да избягва риска. Поняко­га четири-петгодишни деца, сами или в група, които не са били научени да се пазят, а огънят само им е бил забраня­ван, могат да изпаднат в такова очарование и изкушение от играта с него, че тя за жалост рискува да се окаже фатална за тях.

Когато чувства сигурност, детето се интересува от всич­ко, което забележи, и се опитва да го хване, отвори или разглоби. Камъче, цвете, листа, парче връв или хартия – и то вече е насочило вниманието си и е погълнато от зани­манието да слага в уста, да хвърля, да връща обратно и от­ново да захвърля и озвучава с различни звуци тази дейност на опознаване и овладяване. Осезание, миризми, вкусове, форми и цветове – то се нуждае да опита от всичко. Щаст­ливо е, ако другият присъства, за да подчертае и утвърди ценността на неговия обект на внимание, като го вземе или назове. От мига, в който започне да ходи, изригва неговото изследователско и изобретателско любопитство към всич­ки предмети, които е виждало, без да може да докосне. Не­говата жажда за знания го подтиква да се добере до тях и да ги изпробва, за да ги употребява и овладява наученото от тях. Всеки предмет, особено ако се движи или може да бъде задвижен, интригува детето във възрастта на „всичко да пипне“, както я наричаме. Да, но преди всичко това е етапът, когато посредством езика, думите и подходящата техника за боравене с всеки предмет, усвоени от възраст­ния, детето се научава да чувства сигурност в заобикаля­щото го пространство. То обича да среща затруднения и да ги преодолява, да отвръща на предизвикателството от предмети, оказващи съпротива, да достига границите на своята свобода, за да се упражнява да ги премахва. Когато децата играят заедно, правилата, които си поставят, поня­кога са по-вълнуващи за тях от самата дейност на мисловна или физическа игра. В своите самостоятелни игри детето понякога си поставя правила, но отново заради удоволстви­ето да ги наруши, заради радостта от надхитряването.

Нима в реалността именно опитът да властва над невъзможното не е това, което хвърля нарушителя в ръцете на закона?

Текстът е откъс от книгата на големия френски психоаналитик и детски психолог, Франсоаз Долто –

„Основни етапи на детството“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment