Привързаността на детето към майчината гърда и млякото й е основата на всички любовни връзки в живота. Ако възприемем майчиното мляко просто като здравословна и подходяща храна, можем да стигнем до извода, че може лесно да бъде заменена с друга също подходяща храна. Майчиното мляко обаче, което първо притъпява пристъпите на глад у детето и му се предоставя от гърдата, която то започва да обича все повече и повече, придобива за него емоционална стойност, която не може да бъде заменена. Гърдата и нейният продукт, които първн задоволяват инстинкта му за самосъхранение, както и сексуалните му желания, в съзнанието му символизират любовта, удоволствието и сигурността. Ето защо от изключителни важност с степента, в която детето успява психологически да заменя тази първа храна с други храни. Майката може да успее лесно пян трудно да привикне детето към други храни, но това не означава, че бебето се е отказало от първата си храна или че е намаляло неистовото му желание за нея. То може да не е преодоляло мъката и омразата, предизвикани от това лишение, и още по-малко да се е адаптирало в истинския смисъл иа думата към тази фрустрацня. Ако това е така, то губи способността си да се приспособява към всички други фрустрации в живота.
Ако при изследване на несъзнаваното разберем силата и дълбочината на това първо привързване към майката ш нейната храна, и интензивността, с която тя продължава да влияе на несъзнаваното при грялата личност, може да се учудим по какъв начин детето успява все повече да се отдалечава от майка си и постепенно да постигне своята независимост. Вярно е, че още при малкото бебе съществува силен интерес към нещата около него, нарастващо любопитство, удоволствие да се запознава с нови хора и неща и наслада от различните му постижения – всички те позволяват на детето да открива нови обекти на интерес и любов. Тези факти не могат цялостно да обяснят способността на детето да се откъсне от майка, си тъй като в несъзнаваното си то е изключително силно свързано с нея. Самата природа на тази прекомерно силна привързаност изглежда, го отблъсква от нея (неизбежни са алчността и омразата, породени от фрустрацията), защото тя създава страха от загуба на тази тъй значима личност и съответно страх от зависимост от нея. Така в несъзнаваното се създава стремеж да се откаже от нея, който е в противоборство с непреодолимото желание да я задържи завинаги. Тези противоречиви чувства в съчетание с емоционалния и интелектуален растеж иа детето, които му позволяват да открива други обекти на интереси и удоволствие, изграждат способността любовта да се пренасочва, т. е. да се заменя първият любим човек с други хора и предмети. Именно защото детето изпитва неимоверно голяма любов към майка си, то има откъде да черпи в по-късните си отношения. Този процес на пренасочване и наместване на любовта е изключително важен за развитието на личността и човешките взаимоотношения. Бихме могли дори да кажем, че е основополагащ за развитието на културата и цивилизацията в цялост.
Това отместване на любовта (и омразата) от майката върху други хора и неща, равносилно на разпределяне на тези емоции върху по-широкия свят, е придружено от друг начин на справяне с ранните импулси. Чувствените усещания на детето, свързани с гърдата на майката, прерастват в любов към нея като към цялостна личност. Чувството на любов, от самото си зараждане, е преплетено със сексуални желания. Психоанализата привлече вниманието към факта, че сексуални чувства към родители, братя и сестри съществуват и могат да бъдат наблюдавани в известна степен при малки деца. Единствено чрез изследване на несъзнаваното могат да се разберат силата и основополагащата важност на тези сексуални желания.
Сексуалните желания, както вече ни е известно, са тясно свързани с агресивни импулси и фантазии, с чувството за вина и страх от смъртта на любимия човек. Всички те подканят детето да намали привързаността си към родителите си. В детето се наблюдава тенденция да изтласква тези сексуални чувства, т. е. те стават несъзнавани, и са, ако мога така да се изразя, погребани в дълбините на ума. Сексуалните импулси също се оттеглят от първите любими хора и така детето придобива способността да обича определени хора по предимно приятелски начин.
Току-що описаният психологически процес – замяната на един любим човек с други, разграничаване на сексуалните от нежните чувства и изтласкването на сексуалните импулси и желания – представлява интегрална част от умението да се създават по-широки връзки. За да се постигне успешно и цялостно развитие, е необходимо изтласкването на сексуалните желания по отношение на първите любими хора да не бъде прекалено крайно и отместването на детските чувства от родителите към други хора не трябва да бъде пълно. Ако остава достатъчно любов за най-близките до детето и ако сексуалните му желания, свързани с тях, не са прекалено изтласкани, в по-късния му живот любовта и сексуалните желания могат да бъдат съживени и свързани в едно, както и да играят повратна роля в щастливите любовни взаимоотношения. В успешно развита цялостна личност откриваме любов към родителите, към която се добавя и любов към други хора и неща. Както вече подчертах, това не е просто разтегляне на любовта, а по-скоро дифузия на емоции, които смекчават конфликтите на детето и облекчават вината му, свързана с привързаността и зависимостта от първите хора, към които то изпитва любов.
Като се обръща към други хора, детето всъщност не преодолява конфликтите си, а ги пренася от първите и най-важни в живота му хора в по-омекотен вариант върху тези нови обекти на любов (и омраза), които заместват старите. Тъй като чувствата на детето към тези нови хора са по-слаби, подтикът му да възстановява може да се прояви в пълната си сила. Този подтик обаче може да бъде потиснат, ако чувството на вина е прекалено силно.
Всеизвестен факт е, че развитието на детето значително се подобрява, ако то има братя и сестри. Израстването му заедно с тях му позволява да се откъсне от родителите си и да изгради нов тип връзка с братята и сестрите си. Знаем също така, че то не само ги обича, но и изпитва омраза и ревност към тях, както и съперничество. Поради тази причина взаимоотношенията с братовчеди, другарчета по игра и други деца, отдалечени от непосредствената семейна ситуация, позволяват разнообразяване на отношенията с братята и сестрите – разнообразяване, което е от най-висока важност като основа за по-късни социални отношения.
Текстът е откъс от книгата на Мелани Клайн „Любов, завист, благодарност“
No Comments