Постигане на независимост (при детето)

Привързаността на детето към майчина­та гърда и млякото й е основата на всички любовни връзки в живота. Ако възприемем майчиното мляко просто като здравословна и подходяща храна, можем да стигнем до из­вода, че може лесно да бъде заменена с друга също подхо­дяща храна. Майчиното мляко обаче, което първо притъпява пристъпите на глад у детето и му се предоставя от гърдата, която то започва да обича все повече и повече, придобива за него емоционална стойност, която не може да бъде заменена. Гърдата и нейният продукт, които първн задоволяват инстинкта му за самосъхранение, както и сек­суалните му желания, в съзнанието му символизират любовта, удоволствието и сигурността. Ето защо от изключи­телни важност с степента, в която детето успява психологи­чески да заменя тази първа храна с други храни. Майката може да успее лесно пян трудно да привикне детето към други храни, но това не означава, че бебето се е отказало от първата си храна или че е намаляло неистовото му же­лание за нея. То може да не е преодоляло мъката и омраза­та, предизвикани от това лишение, и още по-малко да се е адаптирало в истинския смисъл иа думата към тази фрустрацня. Ако това е така, то губи способността си да се прис­пособява към всички други фрустрации в живота.

Ако при изследване на несъзнаваното разберем силата и дълбочината на това първо привързване към майката ш нейната храна, и интензивността, с която тя продължава да влияе на несъзнаваното при грялата личност, може да се учудим по какъв начин детето успява все повече да се отда­лечава от майка си и постепенно да постигне своята независимост. Вярно е, че още при малкото бебе съществува силен интерес към нещата около него, нарастващо любо­питство, удоволствие да се запознава с нови хора и неща и наслада от различните му постижения – всички те позволя­ват на детето да открива нови обекти на интерес и любов. Тези факти не могат цялостно да обяснят способността на детето да се откъсне от майка, си тъй като в несъзнаваното си то е изключително силно свързано с нея. Самата приро­да на тази прекомерно силна привързаност изглежда, го от­блъсква от нея (неизбежни са алчността и омразата, поро­дени от фрустрацията), защото тя създава страха от загуба на тази тъй значима личност и съответно страх от зависимост от нея. Така в несъзнаваното се създава стремеж да се откаже от нея, който е в противоборство с непреодоли­мото желание да я задържи завинаги. Тези противоречиви чувства в съчетание с емоционалния и интелектуален рас­теж иа детето, които му позволяват да открива други обек­ти на интереси и удоволствие, изграждат способността лю­бовта да се пренасочва, т. е. да се заменя първият любим човек с други хора и предмети. Именно защото детето из­питва неимоверно голяма любов към майка си, то има от­къде да черпи в по-късните си отношения. Този процес на пренасочване и наместване на любовта е изключително важен за развитието на личността и човешките взаимоотно­шения. Бихме могли дори да кажем, че е основополагащ за развитието на културата и цивилизацията в цялост.

Това отместване на любовта (и омразата) от майката върху други хора и неща, равносилно на разпределяне на тези емоции върху по-широкия свят, е придружено от друг начин на справяне с ранните импулси. Чувствените усеща­ния на детето, свързани с гърдата на майката, прерастват в любов към нея като към цялостна личност. Чувството на любов, от самото си зараждане, е преплетено със сексуал­ни желания. Психоанализата привлече вниманието към фак­та, че сексуални чувства към родители, братя и сестри съществуват и могат да бъдат наблюдавани в известна сте­пен при малки деца. Единствено чрез изследване на несъз­наваното могат да се разберат силата и основополагащата важност на тези сексуални желания.

Сексуалните желания, както вече ни е известно, са тяс­но свързани с агресивни импулси и фантазии, с чувството за вина и страх от смъртта на любимия човек. Всички те подканят детето да намали привързаността си към родите­лите си. В детето се наблюдава тенденция да изтласква те­зи сексуални чувства, т. е. те стават несъзнавани, и са, ако мога така да се изразя, погребани в дълбините на ума. Сек­суалните импулси също се оттеглят от първите любими хо­ра и така детето придобива способността да обича определени хора по предимно приятелски начин.

Току-що описаният психологически процес – замяната на един любим човек с други, разграничаване на сексуал­ните от нежните чувства и изтласкването на сексуалните импулси и желания – представлява интегрална част от уме­нието да се създават по-широки връзки. За да се постигне успешно и цялостно развитие, е необходимо изтласкването на сексуалните желания по отношение на първите любими хора да не бъде прекалено крайно и отместването на детските чувства от родителите към други хора не трябва да бъде пълно. Ако остава достатъчно любов за най-близките до детето и ако сексуалните му желания, свързани с тях, не са прекалено изтласкани, в по-късния му живот любовта и сексуалните желания могат да бъдат съживени и свързани в едно, както и да играят повратна роля в щастливите лю­бовни взаимоотношения. В успешно развита цялостна лич­ност откриваме любов към родителите, към която се доба­вя и любов към други хора и неща. Както вече подчертах, това не е просто разтегляне на любовта, а по-скоро дифузия на емоции, които смекчават конфликтите на детето и облекчават вината му, свързана с привързаността и зависимостта от първите хора, към които то изпитва любов.

Като се обръща към други хора, детето всъщност не преодолява конфликтите си, а ги пренася от първите и най-важни в живота му хора в по-омекотен вариант върху тези нови обекти на любов (и омраза), които заместват старите. Тъй като чувствата на детето към тези нови хора са по-слаби, подтикът му да възстановява може да се прояви в пълната си сила. Този подтик обаче може да бъде потис­нат, ако чувството на вина е прекалено силно.

Всеизвестен факт е, че развитието на детето значител­но се подобрява, ако то има братя и сестри. Израстването му заедно с тях му позволява да се откъсне от родителите си и да изгради нов тип връзка с братята и сестрите си. Знаем също така, че то не само ги обича, но и изпитва ом­раза и ревност към тях, както и съперничество. Поради та­зи причина взаимоотношенията с братовчеди, другарчета по игра и други деца, отдалечени от непосредствената семей­на ситуация, позволяват разнообразяване на отношенията с братята и сестрите – разнообразяване, което е от най-ви­сока важност като основа за по-късни социални отношения.

Текстът е откъс от книгата на Мелани Клайн „Любов, завист, благодарност“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment