Основни психични механизми при детето: разцепването по отношение на процесите на проекция и интроекция

До този момент разглеждах механизма на разцепване в качеството му на един от най-ранните механизми и защити на Аза срещу страховете. От самото начало на живота интроекцията и проекцията също служат на тази основна цел на Аза. Проекцията, както описва Фройд, произлиза от пренасочването на нагона към смъртта навън и според мен помага на Аза да преодолее страховете си, като го освобождава от опасностите и злото, които са вътре в него. Интроецирането на добър обект също се използва от Аза като защита срещу страховете.

Тясно преплетени с интроекцията и проекцията са и много други механизми. Особен интерес за мен представлява взаимосвързаността между разцепването, идеализацията и отричането. За разцепването е необходимо да си припомним, че в моментите на доволство любовта се насочва към добрата гърда, а в моменти на ограничения и лишения омразата и страховете от преследване се закрепват за отказващата, лишаваща гърда.

Идеализацията е пряко свързана с разцепването на обекта, тъй като добрите страни на гърдата се преувеличават като защитна мярка срещу преследващата гърда. Въпреки че е естествен резултат от страховете от преследване, идеализацията води началото си и от силата на нагоните, които се стремят към пълното си задоволяване и по този начин създават образа на неизчерпаема и изобилна гърда -идеалната гърда.

Пример за подобно разцепване откриваме в халюцинираното задоволяване на детето. Основните процеси, които съставляват идеализацията, играят водещата роля и в халюцинираното задоволяване: разцепване на обекта и отричане на лишенията и на преследването, фрустриращият и преследващ обект е отчетливо отделен и държан настрана от идеализирания обект. Той не само е отчетливо отделен от добрия, нещо повече, неговото съществуване е отречено, както и цялата ситуация на лишение наред с лошите чувства (болката), които ограниченията и лишенията предизвикват. Тези явления са непосредствено свързани с отричането на психическата реалност. Подобно отричане на психическата реалност е възможно само при наличието на изявено чувство за всесилие – отличителен белег на ранната душевност. Въздесъщото отричане на съществуването на лошия обект и на болезната ситуация е равносилно в несъзнаваното на заличаване на разрушителния импулс. Но не само обектът и ситуацията са отречени и унищожени, същата съдба споделя и обектната връзка, а следователно и тази част от Аза, която поддържа враждебните чувства към обекта.

В халюцинираното задоволяване си взаимодействат два паралелни процеса – всемогъщото създаване на идеалните обект и ситуация и също толкова всемогъщото унищожаване на лошия, преследващ обект и на болезнената ситуация. Тези процеси се основават на разцепването както на обекта, така и на Аза.

Мимоходом ще отбележа, че в тази ранна фаза разцепването, отричането и усещането за всесилие играят роля, подобна на тази на изтласкването на по-късен етап от развитието на Аза. За да оценим важността на процесите на отричане и на усещането за всесилие на етап, характеризиращ се със страхове от преследване и шизоидни механизми, трябва да си припомним маниите за величие и за преследване при шизофренията.

До този момент в разглеждането на страха от преследване наблягах на оралния елемент. Макар и водещата роля да е отредена на оралното либидо, либидни тенденции от други източници също излизат на преден план и водят до преплитането на орални, уретрални и анални желания с либиден и агресивен характер. Атаките срещу гърдата на майката прерастват в нападения върху цялото и тяло, което се възприема като естествено продължение на гърдата, далеч преди майката да се възприеме като цялостна личност, фантазиите нападения срещу майката се развиват в две основни посоки, първата от които е подчертано оралният импулс да се изсмуче, отхапе, обере и изцеди доброто съдържание от тялото на майката. (Ще обсъдя влиянието на тези импулси върху развитието на обектните отношения във връзка с интроекцията.) Втората посока на нападението е свързана с аналните и уретрални импулси и предполага изхвърлянето на опасни вещества (екскременти) от собственото тяло в майчиното. Заедно с тези вредни екскременти омразата изхвърля отцепени части от Аза, които се проецират върху майката, или както бих казала, аз е майката. Екскрементите и лошите части на Аза са предназначени не само да нараняват, но и да контролират и присвояват обекта. Доколкото майката съдържа лошите страни на субекта, тя не се възприема като отделен индивид, а се усеща като лошото собствено Аз.

Голяма част от омразата към отделни части на собствената душевност се пренасочват към майката. Това води до особена форма на идентификация, която изгражда прототйпа на агресивните обектни отношения. Предлагам термина „проективна идентификация“ за назоваването на тези процеси. Когато проекцията е продиктувана от импулса на детето да наранява и контролира майката, то я възприема като преследвач. При психотичните нарушения идентификацията на омразните части от личността с обекта допринася за засилването на омразата, насочена към други хора. Що се отнася до Аза, прекаленото разцепване и изхвърляне във външния свят на негови части води до значителното му отслабване. Агресивният компонент на чувствата и личността е пряко свързан в ума със сила, потенциал, мощ, знание и други желани качества.

Но не само лошите части на личността се изхвърлят и проецират, някои от добрите части на личността също биват изхвърляни. Екскрементите имат смисъла на подаръци. Изхвърлените заедно с екскрементите части на Аза и проецирани в други хора представляват доброто, т. е. обичаните части от личността. Идентификацията, основаваща се на този тип проекция, също оказва жизнено важно влияние върху обектните отношения и връзки. Проецирането на добри чувства и части от личността в майката е изключително важно за развиване способността на детето да създава добри обектни отношения и да интегрира Аза си. Ако обаче процесът на проекция стане прекален, се добива усещането за загуба на добрите части на личността, като по този начин майката се превръща в идеал за Аз, а този процес води до отслабване и обедняване на Аза. Много скоро подобни процеси обхващат и други хора и резултатът е прекалена зависимост от външните представители на добрите части на даден индивид. Другото явно следствие е страхът, че е загубена способността за обич, тъй като обичаният обект се обича преди всичко като представител на самия индивид, а не като обект сам за себе си.

Процесите на разцепване на личността и проецирането им в обекти са жизнено важни за нормалното развитие, както и за изграждането на анормални обектни отношения.

Също толкова решаващо влияние за обектните отношения има и интроекцията. Интроецирането на добър обект, първоначално гърдата на майката, е предварително условие за нормално развитие. Вече споменах как интроецирането на гърдата се превръща в съсредоточие на Аза и осигурява неговото сцепление. Характерна черта на най-ранните обектни отношения – към външни и вътрешни обекти- е тенденцията за идеализиране. В състояние на засилен страх или при силни лишения детето е принудено да бяга при вътрешния си идеализиран обект, който служи като убежище от преследвачите. този механизъм може да даде началото на различни сериозни нарушения: когато страхът от преследване е изключително силен, бягството към идеализирания обект става прекалено, а това спъва развитието на Аза и нарушава обектните отношения. В резултат на тези процеси Азът се възприема като изцяло зависим и подчинен на вътрешния обект, т. е. като обикновена негова черупка. Когато идеализираният обект остава неасимилиран, се заражда чувството, че Азът няма собствен живот и е лишен от всякаква стойност. Допускам, че бягството от неасимилирания идеализиран обект предизвиква по-нататъшни процеси на разцепване на Аза. Части от Аза се опитват да се обединят с идеализирания обект, а други части се опитват да се преборят с вътрешните преследвачи.

Различните начини за разцепване на Аза и вътрешните обекти водят до усещане за разпадане на Аза на парчета. Това усещане е равносилно на разлагане. При нормалното развитие състоянията на разпадане, които преживява детето, са преходни. Наред с други фактори задоволяването на нуждите от страна на външния добър обект отново и отново помага за преодоляването на тези шизоидни състояния. Способността на детето да преодолява временните шизоидни състояния е в пълно съзвучие с изключителната еластичност и гъвкавост на детската психика, ако състоянията на разцепване и разпад, непреодолими за Аза, се проявяват прекалено често или траят много дълго, поне според мен, трябва да се възприемат като знак за шизофренно заболяване на детето. Някои от тези симптоми могат да се забележат дори и в първите няколко месеца на живота. При възрастни пациенти състоянията на загуба на личността или шизофренно раздвояване изглежда представляват завръщане към тези детски състояния на разпад.

В собствения ми опит прекомерните страхове от преследване и шизоидните механизми в ранното детство могат да имат пагубен ефект за интелектуалното развитие в началните му фази. По тази причина определени форми на умствена изостаналост трябва да се разглеждат като принадлежащи към групата на шизофрениите. Следователно при разглеждането на умствена изостаналост при деца във всяка възраст винаги трябва да се взима предвид възможността за шизофренно заболяване в ранното детство.

Дотук разгледах някои от ефектите, които оказват прекалената интроекция и проекция върху обектните отношения. Тук няма да изследвам в детайли различните фактори, които предопределят преобладаването на интроекцията в дадени случаи и на проекцията в други. Що се отнася до нормалната личност, трябва да се отбележи, че посоката на развитие на Аза и на обектните отношения зависи от степента на баланс между процесите на интроекция и проекция, постигнати в ранните фази на развитието. На свой ред това оказва влияние на процеса на изграждане на Аза и асимилацията на вътрешни обекти. Процесите на интроекция и проекция винаги си взаимодействат, дори ако баланмежду тях е нарушен и единият от тях достига прекомерни измерения. Например проецирането на предимно враждебен вътрешен свят, управляван от страхове от преследване, води до интроецирането на враждебен външен свят и обратно, интроецирането на изкривен и враждебен външен свят подсилва проецирането на враждебен вътрешен свят.

Друг аспект на проективните процеси, с който вече се апознахме, засяга насилственото нахлуване и контролира-е на обекта от отделни части от субекта. В резултат на това влияние интроекцията може да се възприеме като насилствено нахлуване на външното във вътрешното, като възмездие за жестоките процеси на проециране. Това може да породи страха, че не само тялото, но и умът ни може да бъде контролиран от враждебни хора. Следствие на всички тези процеси може да се окаже тежко нарушение на способността за интроециране на добри обекти, което възпрепятства осъществяването на всички функции на Аза, забавя сексуалното развитие и може до доведе до прекомерно отдръпване във вътрешния свят. Подобно затваряне на вътрешния свят е причинено не само от сраха да не се интроецира опасен външен свят, но и от страха от вътрешни преследвачи и бягство към идеализирания вътрешен обект.

Обърнах внимание на отслабването и обедняването на Аза вследствие на прекалените процеси на разцепване и проективна идентификация. Загубилият силите си Аз е неспособен да асимилира вътрешните си обекти и се чувства сякаш те го ръководят. Омаломощеният Аз е неспособен да върне обратно в себе си частите, които е проецирал във външния свят. Тези разнообразни нарушения на взаимовръзките между проекцията и интроекцията предполагат прекалено разцепване на Аза и имат отрицателно влияние върху връзката с външния и вътрешния свят. Те са в основата на някои форми на шизофренията.  Проективната идентификация е основата на множество страхови ситуации. Аз ще спомена само някои от тях. Фантазията за насилствено влизане в обекта поражда страхове, свързани с опасност, надвиснала над субекта от вътрешността на обекта. Например импулсите да се контролира един обект възбуждат страха да не се окажем контролирани и преследвани вътре в него. Страховете на субекта от вътрешно преследване се подсилват многократно от интроецирането на насилствено овладения отвътре обект. Повторно интроецираният обект съдържа в себе си опасните аспекти на личността и поради това процесът на реинтроекция допринася за засилването на гореспоменатите страхове. Натрупването на страхове от подобен характер, при които сякаш Азът е впримчен в мрежата на вътрешни и външни преследвачи, е основен елемент при параноята.

И по-рано съм описвала фантазиите на детето за нападане и садистично проникване в тялото на майката като причини за пораждане на различни страхови ситуации (най-вече на страха да не бъдат затворени и преследвани вътре в нея), които лежат в основата на параноята. Показах също така, че страхът от затваряне (преди всичко страхът, че пенисът е затворен и атакуван) вътре в майката е основен фактор за нарушение на мъжката потентност (импотентност) на по-късен етап и за проявите на клаустрофобия.

Текстът е откъс от книгата на Мелани Клайн „Любов, завист, благодарност“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment