Select Your Style

Choose your layout

Color scheme

Избор на партньор в любовта

Психоанализата сочи, че съществуват дълбоки несъзнавани мотиви, които предопределят избора на партньор в любовта и карат двама определени хора да се привличат сексуално и да изпитват удоволствие един от друг. Чувст­вата на мъжа към жената са винаги повлияни от ранното отношение към майка му. В повечето случаи то е несъзнавано и проявленията му са замаскирани по най-различен начин. Мъжът може да избере за свой партньор жена, която има черти, абсолютно противоположни на тези на май­ка му – може би любимата жена изглежда по коренно раз­личен начин, но гласът й или някои черти на характера и са в съзвучие с ранните му впечатления от майка му и са из­ключително привлекателни за него. Или просто защото иска да се освободи от прекалено силна привързаност към май­ка си, той може да избере партньорка, пълна противопо­ложност на майка му.

Много често в процеса на развитие сестра или братов­чедка заема мястото на майката в сексуалните фантазии на момчето и в любовните му чувства. Очевидно е, че отношение, основаващо се на подобни чувства, ще се разли­чава от това на мъж, който търси майчински черти във всяка жена. Въпреки това мъж, чийто избор е повлиян от чувст­вата към сестра му, може също да търси майчински тип партньор в любовта. Ранното влияние на различни хора в обкръжаващата среда на детето създава голямо разнооб­разие от възможности – гувернантка, леля или баба могат да изиграят решаваща роля в това отношение. Разбира се, когато отчитаме влиянието на ранните връзки върху по-късния избор, не трябва да забравяме, че мъжът се опитва да преоткрие в по-късните си любовни отношения първите впечатления от човека, който детето е обичало някога, и фантазиите, свързани с този човек. Още повече несъзнаваното асоциира нещата на съвсем друга основа от тази, с която си служи съзнаваното. Напълно забравени – изтласка­ни – впечатления от различен характер допринасят за това една личност да е много по-привлекателна в сексуален и във всякакъв друг смисъл за въпросния индивид.

Подобни фактори са решаващи и за избора при жена­та. Впечатленията от баща й и чувствата и към него – въз­хищение, доверие и други подобни, могат да изиграят решаваща роля за избора и на партньор в любовта. Но може и да се окаже, че ранната любов към баща й е разколебана. Може би тя се е отвърнала от него поради прекалено силни конфликти или защото той я е разочаровал извънредно мно­го и брат, братовчед или другар може да е станал важният за нея човек. Тя може да е изпитвала сексуални желания и фантазии и да е имала майчински чувства към него. В по­добен случай тя ще търси любовник или съпруг, който да отговаря по-скоро на образа на брат, отколкото на бащиния тип личност. в успешната и щастлива любовна връзка несъзнаваното от двамата партньори си съответства. На­пример, жена с преобладаващи майчински чувства би тър­сила партньор от братов тип, а фантазиите и желанията на мъжа биха й съответствали, ако той търси предимно май­чински настроена жена. Ако жената е силно привързана към баща си, то тя несьзнавано избира мъж, който се нуждае от жена, за която би могъл да играе ролята на добър баща.

Макар че любовните отношения в зряла възраст се ос­новават върху емоционалната връзка с родителите, братята и сестрите, съвсем не е задължително новите взаимоотноше­ния да са просто повторение на ранните семейни ситуации, Несъзнавани спомени, чувства и фантазии се намесват в новите любовни или приятелски взаимоотношения в доста променен вид. Освен ранните влияния редица още фактори способстват за сложното изграждане на любовни или при­ятелски взаимоотношения. Нормалните отношения при възрастните винаги съдържат свежи елементи, извлечени от новата ситуация – от обстоятелствата и характерите на хора­та около нас и техните реакции спрямо собствените ни емо­ционални нужди и практически интереси като зрели хора.

Текстът е откъс от книгата на Мелани Клайн „Любов, завист, благодарност“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment