Щастливата любовна връзка

Като не забравяме какво обясних за корените на любовта, нека разгледаме определени взаимоотношения при възрастните, като започнем със стабилната и изпълваща любовна връзка между мъж и жена, каквато можем да от­крием в щастлив брак. Това предполага дълбока привърза­ност, способност за взаимни жертви, споделеност както в мъката, така и в радостта, в интересите и сексуалните наслади. Връзка с подобен характер дава най-голяма свобода за проявлението на широк спектър от различните аспекти на любовта. Ако жената има майчинско отношение към мъжа, тя задоволява (доколкото това е възможно) най-ран­ните му желания за удовлетворение, каквото той е очаквал да получи от собствената си майка. В миналото тези желания не са били никога изпълнени в цялост, нито пък са би­ли напълно загърбени. Сякаш сега мъжът има свой собст­вен вид майка с относително малко чувство за вина. (Ще изложа подборно причините за това по-късно.) Ако жената е с богато развит емоционален живот, освен тези майчин­ски чувства тя е запазила в себе си нещо от детското отношение към баща и, и някои от характеристиките на тази стара връзка се прехвърлят върху отношенията със съпру­га и – тя вярва и се възхищава на съпруга си и го възприема като закриляща и услужлива фигура, какъвто е бил за нея баща й. Тези чувства са основата на връзка, в която желанията и нуждите на зрялата жена могат да открият своето пълно удовлетворение. Това отношение от страна на съпругата му позволява на мъжа да се държи покровителстве­но и да и помага по най-различни начини, т. е. в несъзнава­ното си да играе ролята на добър съпруг на майка си.

Ако жената е способна на силни чувства на любов към съпруга си и децата си, можем да заключим, че най-вероят­но е имала в детството си добри взаимоотношения с двама­та си родители, братята и сестрите си, т. е. че тя е успяла да се справи успешно с ранните си чувства на омраза и жела­ние за отмъщение. Споменавала съм и преди значимостта на несъзнаваното желание у момиченцето да има дете от баща си и сексуалните желания към него, породени в тази връзка, фрустрирането на гениталните желания от страна на бащата поражда в момичето наситени агресивни фанта­зии, които оказват силно влияние върху способността за сексуално удоволствие в зрелия живот. Сексуалните фан­тазии на момиченцето са свързани с омраза, магнетично насочена към пениса на баща му, защото то усеща, че му се отказва удоволствието, щедро предоставяно на майка му. В ревността си и омразата си то иска пенисът да бъде страшно и зловещо нещо, каквото не би могло да задоволи дори и майка му. Във фантазиите му пенисът придобива разру­шителни качества. Поради тези несъзнавани желания, на­сочени към сексуалното удоволствие на родителите му в известна част от фантазиите си, момиченцето възприема половите органи и сексуалното удоволствие като лоши и опасни. Тези агресивни фантазии са последвани в ума на детето от желанието да прави добро – по-точно от фанта­зии, в които то излекува гениталиите на баща си, които само е наранило или увредило, фантазиите за излекуване са свързани със сексуалните чувства и желания. Всички те­зи несъзнавани фантазии влияят силно върху чувствата на жената към съпруга и. Ако той я обича и я задоволява сек­суално, нейните несъзнавани садистични фантазии губят си­лата си. Макар и отслабени, те не могат да бъдат напълно заличени (макар че при нормално развита жена те не са разгънати в степен да пречат на тенденцията за смесване с по-позитивни и приятелски еротични импулси), те водят до стимулирането на фантазии за възстановяване. Така се за­действа подтикът да се правят репарации. Сексуалното и удоволствие и носи не само наслада, но и увереност и сила срещу страховете и чувството за вина, произтичащи от ран­ните и садистични желания. Увереността на свой ред за­силва сексуалното удоволствие и поражда у жената чувства на благодарност, нежност и още по-силна любов. Прос­то защото някъде в дълбините на нейния ум се таи усеща­нето, че гениталии й са опасни и могат да увредят тези на съпруга й производни на агресивните фантазии спрямо баща и, – тя изпитва огромно удоволствие от факта, че е способна да дари съпруга си с удоволствие и щастие и да си докаже, че гениталиите и са добри.

Фантазиите относно страховития характер на генита­лиите на бащата оказват влияние и върху съзнаваното на жената. Но ако има щастлива и сексуално удовлетворява­ща връзка със съпруга си, тя възприема гениталиите му ка­то добри, като по този начин се омаловажават страховете и от лошите гениталии. Сексуалното удоволствие води до дво­яка увереност: в собствената й доброта и в тази на съпруга й. Придобитото по този начин чувство за сигурност се на­слагва над реалното сексуално удоволствие. Така още по­вече се разширява кръгът на действие на сигурността. Рев­ността и омразата, която жената изпитва към майка си ка­то нейна съперница за любовта на баща й, играят важна роля в агресивните и фантазии. Взаимното щастие, доста­вяно чрез сексуално удоволствие и чрез връзка, основава­ща се на обич със съпруга и, се възприемат като факт, до­казващ, че садистичните желания спрямо майка и не са се осъществили и че е настъпило успешно възстановяване.

Разбира се, емоционалното отношение и сексуалната нагласа на мъжа към съпругата му са повлияни от минало­то му. Фрустрирането на гениталните му желания по отно­шение на майка му несъмнено са породили в неговото дет­ство фантазии, според които пенисът му е инструмент, спо­собен да причини болка на майка му и да я нарани. Същевременно омразата и ревността към баща му като негов съперник за любовта на майка му са причинили садистич­ни фантазии, насочени срещу бащата. В сексуалните отно­шения на мъжа с партньорката му в любовта ранните му агресивни фантазии, довели до страха от разрушителния ха­рактер на пениса, се задействат в определена степен и чрез сложна трансформация, като при жената садистичният импулс, наличен в управляеми граници, стимулира фантазии за възстановяване. Пенисът започва да се възприема като добър и лековит орган, който доставя удоволствие на же­ната, лекува наранените й гениталии и създава бебета. Щаст­лива и сексуално успешна връзка с жена му дава доказа­телства за добротата на пениса му и несъзнавано му вну­шава, че желанията му да я компенсира са се осъществили.

Това не само увеличава сексуалното му удоволствие и за­силва любовта му и нежността му към жената, но и под­хранва у него чувства на благодарност и сигурност. На свой ред тези чувства повишават творческите му способности и влияят на способността му за работа и други видове дей­ности. Ако съпругата му споделя неговите интереси (не само любовта и сексуалното доволство), тя му предоставя до­казателства за стойността на работата му. По тези разно­образни начини във връзката му със съпругата му се осъществяват ранните му желания да е способен да прави то­ва, което баща му прави за майка му в сексуален план и в други аспекти и да получава от майка си всичко, което тя дарява на баща му. Щастливата връзка на мъжа със съпру­гата му намалява агресивните подбуди срещу баща му, по­родени от невъзможността да има за жена майка си, и му доказва, че дълготрайните му садистични тенденции към баща му всъщност никога не са се реализирали. Тъй като недоволствата и омразата срещу баща му оказват влияние върху чувствата му към всички мъже, които символно са заемали неговото място, а мъката от отношенията му с май­ката са засегнали връзките му с жените, които сякаш я за­местват, една пълноценна любовна връзка коренно проме­ня виждането му за живота, отношението му към хората и всякакъв вид активност въобще. Любовта на жена му и ней­ната висока оценка му дават усещането, че е напълно зрял и равен на баща си. Враждебното и агресивно съперничес­тво с баща му намалява и преминава в далеч по-приятел­ско съревнование – по-скоро с достойната за уважение ба­щина фигура – във всички продуктивни функции и дости­жения. Всичко това може да увеличи и подобри неговата продуктивност.

По подобен начин, при изживяването на щастлива лю­бовна връзка с мъж, жената несъзнавано усеща, че един вид може да заеме мястото на майка си по отношение на нейния съпруг и да: изпита удоволствието, на което майка и се е наслаждавала, а на нея, като дете, й е било отказвано. Така тя може да се чувства равна на майка си, да се на­слаждава на щастие, подобно на нейното, да се възползва от всички права и привилегии, давани на майка и, при това без да я наранява и ограбва. Влиянието върху цялостното й развитие и светогледа и е подобно на промените, които на­стъпват у мъжа, когато благодарение на щастлив семеен живот се чувства равен на баща си.

И двамата партньори възприемат щастливата си сек­суална и любовна връзка, основана на взаимност, като пре­създаване на ранния им живот в техните семейства. Много от желанията и фантазиите на детството не могат да бъ­дат осъществени не само защото са неизпълними, но и поради факта, че несъзнаваните желания често са противоречи­ви и дори взаимно отричащи се. Изглежда парадоксално в известен смисъл, че голяма част от детските фантазии мо­гат да се реализират едва когато индивидът е пораснал. В щастливата връзка на зрели хора ранното желание да раз­полагат изцяло с майка си или баща си все още действа в нсъзнаваното с пълна сила. Разбира се, действителността не позволява някой да бъде съпруг на майка си или съпруга на баща си, но дори това да бе възможно, чувството на ви­на към другите би попречило на задоволството. Само кога­то някой е успял да развие такива отношения с родителите си в несъзнаваните си фантазии и е успял да преодолее доня­къде чувството си за вина, свързано с подобни фантазии, и постепенно да се откъсне от родителите си, без да губи връз­ка с тях, той е способен да прехвърли желанията си върху други хора, които символно заместват желаните обекти от миналото, без да са идентични с тях. С други думи, единстве­но ако индивидът е пораснал в истинския смисъл на поняти­ето, могат да се осъществят детските му фантазии в зрялата възраст. Още повече чувството за вина, свързано с тези дет­ски желания, се уталожва просто защото фантазираните в детството ситуации вече са възможни по разрешен начин, което доказва, че многобройните наранявания, въобразявани във фантазиите, всъщност никога не са били нанесени. Щастлива връзка на възрастни, каквато вече описах, може, както вече обясних, да представлява пресъздаване на ранната семейна ситуация. Тя ще бъде още по-пълна и ще затвори кръга на увереност и сигурност чрез връзката на мъжа и жената с техните деца. Това ни довежда до въпpoca за родителството.

Текстът е откъс от книгата на Мелани Клайн: „Любов, завист, благодарност“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment