Трудности в семейните отношения

Както ни е добре известно, подобни на описваните тук хармонични семейни отношения не са често явление в ре­алния живот. Те зависят от щастливото съвпадение на ре­дица обстоятелства и психологически фактори, най-вече от цялостно развита способност да обичаш у двамата парт­ньори. Трудности могат да възникнат в отношенията меж­ду двамата съпрузи и между тях и децата им. Ще дам ня­колко примера.

Индивидуалността на детето може да не съвпада с пред­ставата на родителите му за нея. Всеки от партньорите мо­же несъзнавано да иска детето му да „е“ негов брат или сестра от миналото. Това желание няма как да носи удов­летворение и у двамата родители, а също така е невъзмож­но да бъде реализирано дори за единия от тях. И отново, ако е имало силно съперничество и ревност между който и да е от родителите и техните братя или сестри, те могат да  се пренесат върху постиженията и развитието на децата им.  Друго затруднение възниква, когато родителите са прека­лено амбициозни и искат чрез постиженията на децата си да придобият увереност в себе си и да намалят собствените си страхове. Освен това много майки не умеят да обичат децата си и не успяват да се насладят на тяхното присъст­вие, защото изпитват силно чувство на вина за това, че за­емат във фантазиите си мястото на собствените си майки. Такава жена не е в състояние сама да гледа децата си, а ги поверява на грижите на гувернантки или други хора. В ней­ното несъзнавано те заместват майка и, на която по този начин тя връща децата, които е искала да и отнеме. Подо­бен страх да обичаш детето си несъмнено вреди на отноше­нията и връзката с детето и може да се прояви както при жени, така и при мъже. Най-вероятно той би се отразил и на отношенията между съпрузите.

Вече споменах, че чувството на вина и подтикът да а правят репарация са неразривно свързани с чувството на любов и обич. Ако ранният конфликт между любовта и ом­разата не е бил успешно разрешен или чувството на вина е прекалено силно, това може да доведе към отчуждаване от обичаните хора или дори до тяхното отблъскване. При по­следния анализ на преден план излиза страхът, че обичани­ят човек – да вземем за начало майката – може да умре от  нанесените му във фантазиите рани, което прави непоноси­мо чувството на зависимост от този човек. Често наблюда­ваме удоволствието, което децата изпитват от малките си постижения, и от всичко, което увеличава тяхната незави­симост. Има много очевидни причини за това, но най-ос­новната и най-дълбоката според собствения ми опит си ос­тава стремежът на детето да отслаби зависимостта си от най-значимия човек, неговата майка. Първоначално тя е поддържала живота му, задоволявала е всичките му нужди, защитавала го е и му е внушавала сигурност. Ето защо тя се възприема като източник на всичко добро и на самия живот. Във фантазиите на несъзнаваното тя се превръща в част от подрастващия. Съответно нейната смърт е равно­силна на собствена смърт. В случаите, при които тези чувства и фантазии са прекалено силни, привързаността към обичаните хора може да се превърне в непреодолимо бреме.

Много хора се опитват да се измъкнат от тези труднос­ти, като ограничават способността си за любов, отричат я напълно или я потискат и по принцип избягват силните чув­ства. Други се измъкват от опасностите на любовта, като заменят любовта към хората с любов към други неща. От­местването на любовта към предмети и интереси (пробле­ми, които разглеждам във връзка с изследователя и чове­ка, борещ се с несгодите на природата) е част от нормал­ния растеж. Но при някои хора това отместване в посока на обекти, различни от човешките същества, се превръща в основното средство за избягване на конфликти. Всички познаваме подобни видове любители на животни, страстни колекционери, учени, художници и други, способни на огромна любов и дори саможертва за обектите, на които са се посветили, или на избраната от тях работа, но не успяват да отделят и част от интересите и любовта си за хората.

По съвсем друг начин протича развитието на хората, които са напълно зависими от тези, към които са силно привързани. При тях несъзнаваният страх, че любимият ще умре, води до прекалена зависимост. Алчността, която се увеличава от подобни страхове, е характерна черта на по­добно поведение и се изразява във възможно най-пълно­ценното използване от човека, от когото зависим. Друг със­тавен елемент на това отношение на свръхзависимост е бя­гането от отговорност: другият човек се мисли за отгово­рен за собствените си постъпки, понякога дори за мнение­то ни и мислите ни. (Това е една от причините хората да приемат без критика вижданията на лидера и сляпо да се подчиняват на заповедите му.) При свръхзависими хора лю­бовта е необходима като защита от чувството на вина и всякакви страхове. Любимият човек чрез прояви на при­вързаност и дълбоки чувства трябва непрекъснато да им доказва, че те не са лоши, агресивни и че разрушителните им импулси не са се осъществили.

Тези свръхразвити силни връзки са особено обезпоко­ителни в отношенията на майката към детето и. Както вече споменах, отношението на майката към детето и напо­добява детските й чувства към собствената и майка. Добре ни е известно, че тези ранни взаимоотношения се характе­ризират с конфликт между любовта и омразата. Несъзнаваното желание за смърт, което момиченцето изпитва към майка си, се пренася върху собствените му деца, когато то стане майка. Тези чувства се подхранват от противоречивите чувства към братя и сестри, проявявани в детството. Ако в резултат на неразрешен в миналото конфликт майката изпитва прекалено силно чувство за вина по отноше­ние на детето си, тя се нуждае извънредно силно от негова­та любов и използва всякакви средства, за да го привърже към себе си и да го направи зависимо. Или пък може до такава степен да се посвети на детето си, че да го превърне в център на целия си живот.

Да разгледаме сега, макар и в основни линии, едно раз­лично психично отношение – изневярата. Многообразните форми и проявления на изневярата (често резултат от най-разнообразни посоки на развитие и израз у много хора пре­димно на любов, а у други предимно на омраза, с всичките преливания между тях) имат обща отличителна черта – по­втарящото се отвръщане от (любимия) човек, което отчас­ти се поражда от страха от зависимост. Установих, че ти­пичният донжуан в дълбините на душата си изпитва ужас от възможната смърт на любими хора, като този страх чес­то би се проявил в депресии и големи душевни страдания, ако не е развит този защитен механизъм – изневярата. По този начин той си доказва отново и отново, че най-обичаният от него обект (първоначално майка му, чиято смърт го е ужасявала, защото е усещал, че любовта му към нея е алчна и разрушителна) не е незаменим, тъй като може ви­наги да си намери друга жена, към която да изпитва страс­тни, но повърхностни чувства. За разлика от хората, при които ужасът от смъртта на любимия човек води до отхвърлянето му или до потискането и отричането на любов­та, донжуанът по многобройни причини е неспособен да направи това. В отношението му към жените намира израз един несъзнаван компромис. Чрез изоставянето и отхвър­лянето на жени той несъзнавано се отвръща от майка си, спасява я от собствените си опасни желания и се освобожда­ва от болезнената си зависимост от нея. Във връзките си с многото жени, на които дарява удоволствие и любов в несъзнаваното си, той успява да задържи обичаната майка или да я пресъздаде.

В действителност той е тласкан от една към друга же­на, тъй като всяка от тях много скоро започва да „замества“ майка му. Първоначалният му любовен обект бива изместен от цяла процесия различни такива. В несъзнаваните си фантазии той пресъздава или лекува майка си чрез сексуални удоволствия (с които дарява различни жени), за­щото неговата сексуалност е опасна само в един от аспек­тите си. В останалата си част тази сексуалност е изцерителна и я прави щастлива. Това двояко отношение е част от несъзнавания компромис, който води до неговата изневя­ра и се явява условие за определения му начин на развитие.

Това ме води към друг вид трудност в любовните отно­шения. Един мъж може да ограничи нежните си, обичливи, покровителствени чувства към една жена, която би могла да бъде и неговата съпруга, но да не може да изпита сексу­ално удоволствие в тази си връзка, и тогава се принуждава или да изтласква сексуалните си желания, или да търси за­доволяването им с друга жена. Страхове, породени от разрушителната природа на неговата сексуалност или от съ­перничеството на бащината фигура, или чувството за вина в тази връзка са сред основните причини за такова разде­ляне на нежните чувства от чисто сексуалните. Обичаната и високо ценена жена, която символно замества майка му, трябва да бъде предпазена от неговата сексуалност (сексу­алност, която във фантазиите му е опасна).

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment