Както ни е добре известно, подобни на описваните тук хармонични семейни отношения не са често явление в реалния живот. Те зависят от щастливото съвпадение на редица обстоятелства и психологически фактори, най-вече от цялостно развита способност да обичаш у двамата партньори. Трудности могат да възникнат в отношенията между двамата съпрузи и между тях и децата им. Ще дам няколко примера.
Индивидуалността на детето може да не съвпада с представата на родителите му за нея. Всеки от партньорите може несъзнавано да иска детето му да „е“ негов брат или сестра от миналото. Това желание няма как да носи удовлетворение и у двамата родители, а също така е невъзможно да бъде реализирано дори за единия от тях. И отново, ако е имало силно съперничество и ревност между който и да е от родителите и техните братя или сестри, те могат да се пренесат върху постиженията и развитието на децата им. Друго затруднение възниква, когато родителите са прекалено амбициозни и искат чрез постиженията на децата си да придобият увереност в себе си и да намалят собствените си страхове. Освен това много майки не умеят да обичат децата си и не успяват да се насладят на тяхното присъствие, защото изпитват силно чувство на вина за това, че заемат във фантазиите си мястото на собствените си майки. Такава жена не е в състояние сама да гледа децата си, а ги поверява на грижите на гувернантки или други хора. В нейното несъзнавано те заместват майка и, на която по този начин тя връща децата, които е искала да и отнеме. Подобен страх да обичаш детето си несъмнено вреди на отношенията и връзката с детето и може да се прояви както при жени, така и при мъже. Най-вероятно той би се отразил и на отношенията между съпрузите.
Вече споменах, че чувството на вина и подтикът да а правят репарация са неразривно свързани с чувството на любов и обич. Ако ранният конфликт между любовта и омразата не е бил успешно разрешен или чувството на вина е прекалено силно, това може да доведе към отчуждаване от обичаните хора или дори до тяхното отблъскване. При последния анализ на преден план излиза страхът, че обичаният човек – да вземем за начало майката – може да умре от нанесените му във фантазиите рани, което прави непоносимо чувството на зависимост от този човек. Често наблюдаваме удоволствието, което децата изпитват от малките си постижения, и от всичко, което увеличава тяхната независимост. Има много очевидни причини за това, но най-основната и най-дълбоката според собствения ми опит си остава стремежът на детето да отслаби зависимостта си от най-значимия човек, неговата майка. Първоначално тя е поддържала живота му, задоволявала е всичките му нужди, защитавала го е и му е внушавала сигурност. Ето защо тя се възприема като източник на всичко добро и на самия живот. Във фантазиите на несъзнаваното тя се превръща в част от подрастващия. Съответно нейната смърт е равносилна на собствена смърт. В случаите, при които тези чувства и фантазии са прекалено силни, привързаността към обичаните хора може да се превърне в непреодолимо бреме.
Много хора се опитват да се измъкнат от тези трудности, като ограничават способността си за любов, отричат я напълно или я потискат и по принцип избягват силните чувства. Други се измъкват от опасностите на любовта, като заменят любовта към хората с любов към други неща. Отместването на любовта към предмети и интереси (проблеми, които разглеждам във връзка с изследователя и човека, борещ се с несгодите на природата) е част от нормалния растеж. Но при някои хора това отместване в посока на обекти, различни от човешките същества, се превръща в основното средство за избягване на конфликти. Всички познаваме подобни видове любители на животни, страстни колекционери, учени, художници и други, способни на огромна любов и дори саможертва за обектите, на които са се посветили, или на избраната от тях работа, но не успяват да отделят и част от интересите и любовта си за хората.
По съвсем друг начин протича развитието на хората, които са напълно зависими от тези, към които са силно привързани. При тях несъзнаваният страх, че любимият ще умре, води до прекалена зависимост. Алчността, която се увеличава от подобни страхове, е характерна черта на подобно поведение и се изразява във възможно най-пълноценното използване от човека, от когото зависим. Друг съставен елемент на това отношение на свръхзависимост е бягането от отговорност: другият човек се мисли за отговорен за собствените си постъпки, понякога дори за мнението ни и мислите ни. (Това е една от причините хората да приемат без критика вижданията на лидера и сляпо да се подчиняват на заповедите му.) При свръхзависими хора любовта е необходима като защита от чувството на вина и всякакви страхове. Любимият човек чрез прояви на привързаност и дълбоки чувства трябва непрекъснато да им доказва, че те не са лоши, агресивни и че разрушителните им импулси не са се осъществили.
Тези свръхразвити силни връзки са особено обезпокоителни в отношенията на майката към детето и. Както вече споменах, отношението на майката към детето и наподобява детските й чувства към собствената и майка. Добре ни е известно, че тези ранни взаимоотношения се характеризират с конфликт между любовта и омразата. Несъзнаваното желание за смърт, което момиченцето изпитва към майка си, се пренася върху собствените му деца, когато то стане майка. Тези чувства се подхранват от противоречивите чувства към братя и сестри, проявявани в детството. Ако в резултат на неразрешен в миналото конфликт майката изпитва прекалено силно чувство за вина по отношение на детето си, тя се нуждае извънредно силно от неговата любов и използва всякакви средства, за да го привърже към себе си и да го направи зависимо. Или пък може до такава степен да се посвети на детето си, че да го превърне в център на целия си живот.
Да разгледаме сега, макар и в основни линии, едно различно психично отношение – изневярата. Многообразните форми и проявления на изневярата (често резултат от най-разнообразни посоки на развитие и израз у много хора предимно на любов, а у други предимно на омраза, с всичките преливания между тях) имат обща отличителна черта – повтарящото се отвръщане от (любимия) човек, което отчасти се поражда от страха от зависимост. Установих, че типичният донжуан в дълбините на душата си изпитва ужас от възможната смърт на любими хора, като този страх често би се проявил в депресии и големи душевни страдания, ако не е развит този защитен механизъм – изневярата. По този начин той си доказва отново и отново, че най-обичаният от него обект (първоначално майка му, чиято смърт го е ужасявала, защото е усещал, че любовта му към нея е алчна и разрушителна) не е незаменим, тъй като може винаги да си намери друга жена, към която да изпитва страстни, но повърхностни чувства. За разлика от хората, при които ужасът от смъртта на любимия човек води до отхвърлянето му или до потискането и отричането на любовта, донжуанът по многобройни причини е неспособен да направи това. В отношението му към жените намира израз един несъзнаван компромис. Чрез изоставянето и отхвърлянето на жени той несъзнавано се отвръща от майка си, спасява я от собствените си опасни желания и се освобождава от болезнената си зависимост от нея. Във връзките си с многото жени, на които дарява удоволствие и любов в несъзнаваното си, той успява да задържи обичаната майка или да я пресъздаде.
В действителност той е тласкан от една към друга жена, тъй като всяка от тях много скоро започва да „замества“ майка му. Първоначалният му любовен обект бива изместен от цяла процесия различни такива. В несъзнаваните си фантазии той пресъздава или лекува майка си чрез сексуални удоволствия (с които дарява различни жени), защото неговата сексуалност е опасна само в един от аспектите си. В останалата си част тази сексуалност е изцерителна и я прави щастлива. Това двояко отношение е част от несъзнавания компромис, който води до неговата изневяра и се явява условие за определения му начин на развитие.
Това ме води към друг вид трудност в любовните отношения. Един мъж може да ограничи нежните си, обичливи, покровителствени чувства към една жена, която би могла да бъде и неговата съпруга, но да не може да изпита сексуално удоволствие в тази си връзка, и тогава се принуждава или да изтласква сексуалните си желания, или да търси задоволяването им с друга жена. Страхове, породени от разрушителната природа на неговата сексуалност или от съперничеството на бащината фигура, или чувството за вина в тази връзка са сред основните причини за такова разделяне на нежните чувства от чисто сексуалните. Обичаната и високо ценена жена, която символно замества майка му, трябва да бъде предпазена от неговата сексуалност (сексуалност, която във фантазиите му е опасна).
No Comments