Раз(пре)делението на задачите и на ролите в семейството

Несъмнено феминизмът даде относително добри плодове – обикновено съпругът споделя по равно практическите задължения на съпругата си, която също работи най-често извън дома. Но това разделение на задължени­ята изглежда води след себе си равнозначно поделяне на ролите в символичен план. По такъв начин, че се отбе­ляза намаляване на разликите, свързани с половата при­надлежност, а бащината и майчината роля изглеждат все no-малко разграничени. Въпреки това обаче половото различие си остава безусловната мярка.

Децата изпитват затруднения да идентифицират поведението, което се предполага че ще овладяват благодарение на примера на родителя от същия пол. Това засяга повече момчето, отколкото момичето. Случай­ност ли е, че именно те представляват повече от две трети от специализираните консултации? Да се при­бягва до обяснения от типа, че върху момчето тежал по-силен учебен натиск, докато момичето имало тра­диционно по-малка нагласа за следване, ми се струва отживелица. Тази обществена еволюция, която впрочем тегне колкото върху мъжа, толкова и върху жената, до­вежда (що се отнася до двойката) до понякога трудно доловимо нарушение на равновесието. Майката, коя­то отглежда децата си и остава близка с тях, е също и майката, която надзирава и наказва. Тя все по-малко проявява склонност да се разтоварва от втората си роля върху съпруга, който се прибира късно, още повече че той вече не олицетворява напълно онази външна от­правка, на която се позовават. Както винаги, ситуации­те на развод изострят разликите и ги показват на бял свят. Магистратите се оказват съвсем естественото в позицията да олицетворяват този бащин ориентир, който законодателят е оттеглил от бащата. На прак­тика майките винаги схващат това. Те първи забеляз­ват, че детето им се държи по различен начин, когато баща му присъства, и знаят добре от какво значение е фактът да се обърнат към някой трети за детето си, било то към собствения му баща, лекаря и даже пси­хоаналитика. От своя страна, изглежда че бащите са вдигнали ръце. Оправданията с работата или с безра­ботицата, даже с претовареността, трудно прикриват обстоятелството, че на моменти те са се чувст­вали обезоръжени при възпитанието на детето си и са се отказали „да се борят“. Ето защо едно разискване върху съответните роли на бащата и на майката е же­лателно при всякакви проблеми от психопедиатричен порядък.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Родители, осмелете се да кажете НЕ“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.