Кой командва в семейството?

Майката на Бенедикт предпочете да остави своя съпруг да накаже дъщеря си. Тя постъпи несъмнено добре – авторитетът трябва да се отграничава от властта, а нейната започва да се износва. Искам да кажа, че близостта от всекидневните взаимоотношения не улесня­ва упражняването на авторитета, който твърде скоро рискува да се стори деспотичен на детето. Ето защо семейната двойка винаги се е възползвала от препращането на решението от единия към другия родител.

Всички знаят колко чести са подобен род исто­рии:

– Тате, – пита момчето, – мога ли… (да гледам телевизия, да отида да играя футбол и т.н.)?

– Питай майка си!

– Но тя току-що ми каза да попитам тебе.

Ролите са взаимозаменяеми. В нашата епоха на съв­местна отговорност тази закачка даже вече не предизвиква смях. Пробвайте се да попитате едно дете кой командва вкъщи, той (или тя) ще ви отговори неизменно „родителите“, без да разграничава бащата от майката. Това неразличаване върви на равна нога с упадъка на ба­щиния образ на Запад. Този упадък изглежда неизбежен, въпреки опитите за съпротива, които видимо са обре­чени на неуспех. Както изглежда, всъщност корените на този заник са обусловени едновременно от намаляване на религиозното чувство и от материализма, продик­туван от либералната икономика на консуматорското общество. Тези две свързани явления благоприятстват властта на майките, защото те са по-близо до материалната реалност, което далеч не значи (точно наопаки), че майките нямат интелектуални занимания просто бащата вече не е единственият самодържец на авторитета и не единственият, който олицетворява, абсолютните ценности, към които все пак обществото продължава да се съотнася. Той функционира, така да се каже, най-често като една втора майка, като спомага­телна майка, а даже в някои случаи – и като съперница.

Родителите на Жюлиен се тревожат от училищни­те резултати на сина си, но не го притискат извънмерно. Майката е банкова чиновничка, а бащата, който е бивш преподавател, проявява разбиране. Той именно, благодарение на седмичната си програма, се занимава с децата след училище и ги кара да си пишат домашните. Също той прави покупките и неделното пране. Накрат­ко, това е много присъстващ у дома си баща. Жюлиен изглежда щастлив от живота, но зад тази външност в действителност се крие постоянно раздразнение. Ня­колко месеца след като той започва терапия научавам, че родителите се разделят. Съпругът отказва развод, но разбира се, не може да възпрепятства съпругата си да наеме недалеч апартамент. Той не проумява неудовлетвореността на жена си. Тя самата е неспособна да обясни основанията за раздялата. Накрая тя ще каже, че се чувства лишена от притежанието на своите деца (Жюлиен има по-малко братче) и че всичко онова, което се отнася до нейния дом, и убягва.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Родители, осмелете се да кажете НЕ“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.