Тревогата е философско свойство на човека, който размишлява върху своето съществуване. Като такава тя е нормална и даже – пожелателна. Но тя може, най-вече през юношеството, да приеме изострени и болестни форми. Както е известно, за да я смекчи, юношата я окарикатурява с различни изрази: „тегаво ми е“, „друса ме нервата“ и др. Така тревогата се обговаря и след като тя се банализира, това може решително да промени нещата.
Но дори тревогата да е осъзнавана, понякога даже видима (изпотяване, задъхване, интонация на гласа, треперене и пр.), тя си остава не по-малко мистериозно явление. Всъщност тревогата се поражда така, както и изчезва като по чудо. И макар понякога да могат да и се припишат съвсем конкретни и очевидни причини (които съвсем малко се отличават от уплахата и от страха), тя обикновено стряска много дълбоко личността, понеже връхлита внезапно и без предупреждение. Освен това тревогата се повишава при някои обстоятелства (да си сам, или пък обратното – сред тълпата) и се разсейва в присъствието на определени хора.
А в присъствието на други, точно наопаки – човек би казал, че тя се превръща в заразителна. Това се отнася например до взаимоотношенията в двойката, но също и в семейната среда, където тревогата може да залее родители и деца. Лекарят много добре познава тези ситуации, в които само неговата поява е достатъчна, за да накара семейната тревога да изчезне.
♦ Причини за тревогата
Страхът има обект. Човек се страхува от нещо. Тревогата е без съзнаван обект. Тя няма конкретна причина, тя е дифузна. Това обаче не е напълно вярно за някои строго определени тревоги, наричани фобии (от гръцкото phobos- страх). Но тъкмо тези, насочени върху даден обект или ситуация тревоги, са в специфична връзка с дифузната тревога. Те позволяват на тази дифузна тревога (която е първична) да се насочи върху конкретен обект (животно, ситуация, транспортно средство и т.н.) и да изчезва, когато този обект се избягва. В действителност, ако обектът на тревогата (т.е. – неговата причина), най-често остава непознат, от това не следва да се заключава, че тази причина не съществува.
На 14 години споменатата вече Елизабет се влюбила в момче, което не посмяла да заговори в продължение на година. През това време тя била много тревожна, причината за което не съотнасяла към своето състояние на влюбеност. Тревожността и се проявила дори несъзнавано, защото когато се впуснала в изучаване на танци, нейният преподавателят и обърнал внимание за наличието на толкова сериозни контрактури, че се наложило тя да започне кинезитерапия. На всичкото отгоре Елизабет непрекъснато се опасявала, че сърцето и ще спре да бие. За всичко това тя ще си даде сметка много по-късно, в хода на своята терапия.
Тук е видно, че тревожността на Елизабет и нейното състояние на влюбеност вървят съвместно. Обектът, който е причина за тревогата, е несъзнаван може да се каже, че това е образът, който представлява това момче за нея, момче, което тя държала на разстояние (както често се случва), за да се предпази от същата тази тревога. Следователно не липсата (на обекта, в случая – на момчето) е тревожеща, а точно наопаки – неговата прекомерна близост. Тревогата всъщност има за цел да обозначи тази близост като опасна за личността.
♦ Проявления на тревогата
Проявленията на тревогата са многобройни, но можем да ги обединим в две големи категории: психическа и физическа тревога.
- Психическата тревога на практика винаги се съпътства от дифузно физическо неразположение. Тя изскача внезапно при определени обстоятелства, които се характеризират с факта, че ориентирите на личността ненадейно пропадат. Причините са толкова разнообразни, че изброяването само на някои от тях ще доведе до пропускането на други, но те се простират от известието за нечия смърт, …до разкриването на някакво предателство. В този момент човек изпитва чувството на отчужденост (светът му се струва друг), придружено от странното усещане, че е като в мъгла и „се рее“.
Към тази тревога трябва да прибавим усещането за нервност, изключително често срещано сред юношите. Нервният юноша се чувства зле в кожата си, и, както точно посочва изразът, губи малко усета си за граници, защото ориентирите му са дестабилизирани. Това може би обяснява непремерения вкус на някои юноши към т. нар. „филми на ужасите“: тук става дума за същинско автолечение. Страхът, който те изпитват не без наслада, е някакъв вид ваксинация срещу бездната на неназовимата тревога.
Този род тревога понякога може да доведе до престъпни действия или до поведенчески зависимости (булимия, алкохолизъм, наркомания), които са средство за облекчение, нещо, което е важно да бъде разбрано.
- физическата тревога приема многобройни изражения, според органите, които засяга: свито гърло, сърцебиене, изпотяване, коремни болки, виене на свят.
Тези проявления, титулувани понякога като соматизация (от гръцкото „сома“ – тяло, понеже психичното се проявява в тялото), невинаги са признавани като знаци на тревога от самата личност.
Катрин живее само с майка си. Двете отиват на психиатър, понеже лекуващият лекар не е открил никаква причина за коремните болки на Катрин. Всичко в поведението на момичето (нейният сърдит и изнервен тон с майка и, многобройните и оплаквания от лекарите, размитите и отговори, крайно различни от онези, които се наблюдават при „истински болен“) показва, че става дума за „нещо различно“ от органична причина (болест), наличието на каквато, разбира се, трябва да се отхвърли. Въпреки това Катрин отказва да допусне, че има и най-малкия проблем, тя иска да говори единствено за изследването със скенер, което остава да се извърши. Майката, също обезпокоена, усеща добре, че между тях има някакво противопоставяне, но подобно на Катрин се оттегля в търсенето на някаква друга причина, която да е извън техните взаимоотношения. Насочена към болнично отделение, за да бъде поставена под наблюдение, Катрин сама си тръгва след 48 часа, сякаш въпреки всичко е знаела, че не това е разрешението на нейния проблем.
♦ Тревога и невроза
Отвъд тревогата, поведението на Катрин вече се е организирало по определен начин, който ние наричаме „невротичен“. Неврозите са привидно неразбираеми поведения, които целят да предпазят личността от тревогата посредством странни симптоми: хистерична театрализация, вманиаченост и натрапливи ритуали, фобии и пр. Засегнатият човек отлично ги осъзнава и често ги прикрива, но това обикновено не влошава контакта му с околните и с реалността.
Тревогата, понякога „чиста“ както при генерализираното тревожно разстройство произвежда всякакъв род симптоми. Те ще се организират в неврози от различен тип, които ще се утвърдят в момента на юношеството.
Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“
Автор:
No Comments