Тревоги в юношеството

Тревогата е философско свойство на човека, който размишлява върху своето съществуване. Като така­ва тя е нормална и даже – пожелателна. Но тя може, най-вече през юношеството, да приеме изострени и бо­лестни форми. Както е известно, за да я смекчи, юно­шата я окарикатурява с различни изрази: „тегаво ми е“, „друса ме нервата“ и др. Така тревогата се обговаря и след като тя се банализира, това може решително да промени нещата.

Но дори тревогата да е осъзнавана, понякога даже видима (изпотяване, задъхване, интонация на гласа, треперене и пр.), тя си остава не по-малко мистери­озно явление. Всъщност тревогата се поражда така, както и изчезва като по чудо. И макар понякога да могат да и се припишат съвсем конкретни и очевидни причини (които съвсем малко се отличават от уплаха­та и от страха), тя обикновено стряска много дълбоко личността, понеже връхлита внезапно и без предупреж­дение. Освен това тревогата се повишава при някои об­стоятелства (да си сам, или пък обратното – сред тълпата) и се разсейва в присъствието на определени хора.

А в присъствието на други, точно наопаки – човек би казал, че тя се превръща в заразителна. Това се отнася например до взаимоотношенията в двойката, но също и в семейната среда, където тревогата може да залее родители и деца. Лекарят много добре познава тези си­туации, в които само неговата поява е достатъчна, за да накара семейната тревога да изчезне.

 

Причини за тревогата

 

Страхът има обект. Човек се страхува от нещо. Тре­вогата е без съзнаван обект. Тя няма конкретна причи­на, тя е дифузна. Това обаче не е напълно вярно за някои строго определени тревоги, наричани фобии (от гръцко­то phobos- страх). Но тъкмо тези, насочени върху даден обект или ситуация тревоги, са в специфична връзка с дифузната тревога. Те позволяват на тази дифузна тревога (която е първична) да се насочи върху конкретен обект (животно, ситуация, транспортно средство и т.н.) и да изчезва, когато този обект се избягва. В дейст­вителност, ако обектът на тревогата (т.е. – неговата причина), най-често остава непознат, от това не следва да се заключава, че тази причина не съществува.

На 14 години споменатата вече Елизабет се влюби­ла в момче, което не посмяла да заговори в продължение на година. През това време тя била много тревожна, причината за което не съотнасяла към своето състояние на влюбеност. Тре­вожността и се проявила дори несъзнавано, защото когато се впуснала в изучаване на танци, нейният преподавателят и обърнал внимание за наличието на толкова сериозни контрактури, че се наложило тя да започне кинезитерапия. На всичкото отгоре Елизабет непрекъснато се опасявала, че сърцето и ще спре да бие. За всич­ко това тя ще си даде сметка много по-късно, в хода на своята терапия.

Тук е видно, че тревожността на Елизабет и ней­ното състояние на влюбеност вървят съвместно. Обектът, който е причина за тревогата, е несъзнаван може да се каже, че това е образът, който представ­лява това момче за нея, момче, което тя държала на разстояние (както често се случва), за да се предпази от същата тази тревога. Следователно не липсата (на обекта, в случая – на мом­чето) е тревожеща, а точно наопаки – неговата преко­мерна близост. Тревогата всъщност има за цел да обо­значи тази близост като опасна за личността.

 

♦ Проявления на тревогата

 

Проявленията на тревогата са многобройни, но мо­жем да ги обединим в две големи категории: психическа и физическа тревога.

  • Психическата тревога на практика винаги се съ­пътства от дифузно физическо неразположение. Тя из­скача внезапно при определени обстоятелства, които се характеризират с факта, че ориентирите на лич­ността ненадейно пропадат. Причините са толкова разнообразни, че изброяването само на някои от тях ще доведе до пропускането на други, но те се простират от известието за нечия смърт, …до разкриването на някакво предателство. В този момент човек изпит­ва чувството на отчужденост (светът му се струва друг), придружено от странното усещане, че е като в мъгла и „се рее“.

Към тази тревога трябва да прибавим усещането за нервност, изключително често срещано сред юно­шите. Нервният юноша се чувства зле в кожата си, и, както точно посочва изразът, губи малко усета си за граници, защото ориентирите му са дестабилизирани. Това може би обяснява непремерения вкус на някои юно­ши към т. нар. „филми на ужасите“: тук става дума за същинско автолечение. Страхът, който те изпитват не без наслада, е някакъв вид ваксинация срещу бездна­та на неназовимата тревога.

Този род тревога понякога може да доведе до прес­тъпни действия или до поведенчески зависимости (булимия, алкохолизъм, наркомания), които са средство за облекчение, нещо, което е важно да бъде разбрано.

  • физическата тревога приема многобройни изра­жения, според органите, които засяга: свито гърло, сър­цебиене, изпотяване, коремни болки, виене на свят.

Тези проявления, титулувани понякога като соматизация (от гръцкото „сома“ – тяло, понеже психично­то се проявява в тялото), невинаги са признавани като знаци на тревога от самата личност.

Катрин живее само с майка си. Двете отиват на пси­хиатър, понеже лекуващият лекар не е открил никаква причина за коремните болки на Катрин. Всичко в поведението на момичето (нейният сърдит и изнервен тон с майка и, многобройните и оплаквания от лекарите, размитите и отговори, крайно различни от онези, които се наблюдават при „истински болен“) показва, че става дума за „нещо различно“ от органична причина (болест), наличието на каквато, разбира се, трябва да се отхвърли. Въпреки това Катрин отказва да до­пусне, че има и най-малкия проблем, тя иска да говори единствено за изследването със скенер, което остава да се извърши. Майката, също обезпокоена, усеща добре, че между тях има ня­какво противопоставяне, но подобно на Катрин се оттегля в търсенето на някаква друга причи­на, която да е извън техните взаимоотношения. Насочена към болнично отделение, за да бъде по­ставена под наблюдение, Катрин сама си тръгва след 48 часа, сякаш въпреки всичко е знаела, че не това е разрешението на нейния проблем.

 

♦ Тревога и невроза

 

Отвъд тревогата, поведението на Катрин вече се е организирало по определен начин, който ние наричаме „невротичен“. Неврозите са привидно неразбираеми по­ведения, които целят да предпазят личността от тре­вогата посредством странни симптоми: хистерична театрализация, вманиаченост и натрапливи ритуали, фобии и пр. Засегнатият човек отлично ги осъзнава и често ги прикрива, но това обикновено не влошава кон­такта му с околните и с реалността.

Тревогата, понякога „чиста“ както при генерализира­ното тревожно разстройство произвежда всякакъв род симптоми. Те ще се организират в неврози от различен тип, които ще се утвърдят в момента на юношеството.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment