Юношеството не изскача ех nihilo’. Ето защо, схващано като психическа същност, юношеството задължава житейската съдба на индивида да се зачита по-скоро като едно цяло, отколкото тя да се насича на отделни независими житейски траншове.
Въпреки това обаче, юношеството (когато и ако, разбира се, то се състои) въвежда определен брой нови явления: предизвикването към бъдещето и траурът по миналото са, вече видяхме, две противоположни тенденции, които нормално „задвижват“ процеса. Но понякога той се ускорява твърде много и тогава настъпва тревогата – тревога пред бъдещето, естествено, но и защото това бъдеше си има име (сексуалност, автономност, еманципация и пр.). Така че някои юноши се запъват със зъби и нокти: това е инхибицията (наричана на всекидневен език блокаж, задръжка) във всичките и разновидности. Други се стоварват от много високо в бездната на депресията (която тук отграничаваме от опита за самоубийство).
Не бива обаче да се счита, че тези първостепенни симптоми са единствено и само преувеличения на онова, което е могло да изпитва детето, бъдещ юноша. Напротив, и в това е своеобразието на юношеството – да може да бъде съпроводено от нови симптоми, когато то протича трудно. Така някое дете, до този момент с блокажи (инхибирано, свенливо, затворено), ще се преобрази в юноша, който спори разпалено, а друго, щастливо от живота – в мълчалив и тревожен юноша. Не съществува никакво правило и следователно никаква възможна прогноза. Трябва обаче още веднъж да се подчертае, че юношеството не е болест! Точно обратното – то се стреми да хармонизира съвкупността от разнопосочни и противоречиви понякога ценности, които детето, станало юноша, трябва да запази или да отхвърли, за да се превърне във възрастен. Това в някои случаи е трудно и мъчително, но не е болест. Ето защо трябва добре да се познават превъплъщенията на процеса, за да се лекуват те с максимум ефикасност (и минимум медикаменти).
Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“
No Comments