Превъплъщенията на юношеството: тревоги, блокажи, депресия

Юношеството не изскача ех nihilo’. Ето защо, схва­щано като психическа същност, юношеството задължа­ва житейската съдба на индивида да се зачита по-скоро като едно цяло, отколкото тя да се насича на отделни независими житейски траншове.

Въпреки това обаче, юношеството (когато и ако, разбира се, то се състои) въвежда определен брой нови явления: предизвикването към бъдещето и траурът по миналото са, вече видяхме, две противоположни тен­денции, които нормално „задвижват“ процеса. Но поня­кога той се ускорява твърде много и тогава настъпва тревогата – тревога пред бъдещето, естествено, но и защото това бъдеше си има име (сексуалност, авто­номност, еманципация и пр.). Така че някои юноши се за­пъват със зъби и нокти: това е инхибицията (наричана на всекидневен език блокаж, задръжка) във всичките и разновидности. Други се стоварват от много високо в бездната на депресията (която тук отграничаваме от опита за самоубийство).

Не бива обаче да се счита, че тези първостепенни симптоми са единствено и само преувеличения на оно­ва, което е могло да изпитва детето, бъдещ юноша. Напротив, и в това е своеобразието на юношеството – да може да бъде съпроводено от нови симптоми, когато то протича трудно. Така някое дете, до този мо­мент с блокажи (инхибирано, свенливо, затворено), ще се преобрази в юноша, който спори разпалено, а друго, щастливо от живота – в мълчалив и тревожен юноша. Не съществува никакво правило и следователно никак­ва възможна прогноза. Трябва обаче още веднъж да се подчертае, че юношеството не е болест! Точно обрат­ното – то се стреми да хармонизира съвкупността от разнопосочни и противоречиви понякога ценности, които детето, станало юноша, трябва да запази или да отхвърли, за да се превърне във възрастен. Това в някои случаи е трудно и мъчително, но не е болест. Ето защо трябва добре да се познават превъплъщенията на процеса, за да се лекуват те с максимум ефикасност (и минимум медикаменти).

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment