Какво представлява блокажът? Това е ограничение, което човек сам си налага, без да го желае. Именно затова блокажът е изживяван болезнено: ако взема решение да не изляза, а да остана вкъщи, за да поработя, примерно, не само че няма да се почувствам фрустриран, но и ще бъда горд, че съм си наложил нещо, което оценявам като имащо по-висока стойност. Но ако вместо да работя, аз „зацикля“ и не съумея да се впусна в задачата, ще се почувствам едновременно фрустриран от собственото си решение (което ме лишава от излизане), както и от моя неуспех.
Колет винаги е била потискана от фигурата на брат си, който е с една година по-голям. Средата и културата, в които се е родила, привилегироват мъжа. Колет се чувства двойно по-нискостояща – веднъж като малката сестра, появила се след един обожаван брат, и втори път – като момиче. Обаче Колет ще се защитава и ще блести във всички области, свързани с интелектуалното, но които са различни от тези на брат и. „Има някаква форма на интелигентност, която му е запазена, казва тя- Аз сама съм ограничила себе си.“ Нейното интелектуално превъзходство обаче ще и помогне да превъзмогне тежка психическа болест.
Всъщност в периода на юношеството блокажът точно в интелектуалната област е изживяван най-болезнено. Той често засяга момчетата, които понякога са смазвани от онова, което си мислят, че се очаква от тях, или пък от това, което сами на себе си искат да докажат. Съществуват най-различни форми на интелектуален блокаж.
- Невъзможност за интелектуална дейност. Тя е често срещана и понякога може да придобие тревожни размери. При все това е обяснима и следователно – лечима. Ето едно тълкуване на нейния механизъм, което ще може, навярно да помогне на жертвите на такава странна парализа на мозъка.
Ние имаме само един мозък, a гo впрягаме да извършва толкова различни дейности като: да мисли, да кара нашите мускули да се движат, да изсвири музикално парче или да обича. Освен това тези дейности понякога се случват заедно: именно това е обяснението, че аз не мога едновременно да си дам сметка за всички въпросни операции. Някои следователно се случват без мое знание и могат внезапно да ме завладеят, когато най-малко ги очаквам. Други, наопаки, остават дълбоко скрити и въпреки това „владеят съзнанието ми“, без да го желая, но най-вече – без да го зная. Но въпреки безкрайните си възможности, мозъкът не е в състояние да фиксира вниманието си върху много неща едновременно. Трябва да се извърши избор, а той не зависи само и единствено от моята воля. Именно поради това аз не мога да реша да работя, ако мозъкът ми витае другаде. И ако се насиля, въпреки всичко, само след няколко минути ще се рея, както се казва, „в облаците“.
Подобно явление съществува във всяка възраст, но е често срещано през юношеството по причина на всичките задачи, които мозъкът има да извършва в тази възраст. В такъв случай психотерапията показва цялата си полезност: ако аз мога да поговоря с някой неутрален за онова, което не мога да кажа на никой друг или което не признавам дори на себе си, ще имам (о)свободен дух, за да правя онова, което ми се нрави или което съм решил да правя Но за това ще трябва да приема да припозная значимостта на проблема, без да го омаловажавам: така много блокажи могат да бъдат снети.
- Специфични блокажи в определена учебна област. Често невъзможността за работа или за успех засягат само един предмет. Понякога този блокаж не трае дълго и може даже да се прехвърли върху друга област. Разбира се, че още от самото начало на училищния живот има „литератори“ и „математици“, а тези способности са превърнати даже в наследствени характеристики!
Обаче подобни блокажи по физика, математика, история или по език, които възникват внезапно по време на юношеството, често имат достатъчно прост механизъм, когато става дума за афективни проблеми.
♦ Думите, за да го кажеш
Тук афективен трябва да се схваща в широкия смисъл на „всичко онова, което може да предизвиква емоции“. Но емоциите се прикачат към ключови думи, които ги отприщват. Така че тези думи са натоварени със смисъл и с чувства, те, както се казва, не са неутрални. Но емоциите не са приятно нещо и съзнанието се мъчи да ги избегне. За нещастие и интелектуалната мисъл често борави със същите думи. В резултат, за да се избегнат емоциите, които се свързват с думите, съзнанието блокира разбирането им и пречи посредством това даже на интелектуалната дейност. Този механизъм е напълно несъзнаван. Осъзнаван е единствено блокажът, който заобикаля емоцията (и една специфична емоция, наричана тревога). Именно поради това блокажът (или инхибицията) е труден за премахване: тревогата стои отзад и пациентът търси да я избегне на всяка цена, даже с тази на учебния провал.
Бенжамен, когото вече срещнахме сега е студент по биология. Въпреки че наглед е свенлив, видяхме, че спрямо момичетата той не се колебае да се изразява по понякога спонтанен и наивен начин, който предизвиква присмеха на другарите му. Него ден професорът представя функционирането на клетъчната мембрана. Тя, обяснява той, е полупропусклива; освен това тя задържа калия и изхвърля натрия от клетката. Това изхвърляне е активно явление, което се нарича калиево-натриева помпа: всяко изхвърляне на единица натрий довежда до постъпването на единица калий. Дотук, както изглежда, няма никакъв проблем да се разбере казаното от професора, но Бенжамен вдига ръка: той не е схванал. Професорът обяснява още веднъж. Бенжамен продължава да не разбира и задава глупав въпрос, който разсмива цялата група студенти, което далеч не променя нещата. Бенжамен е блокиран.
Двамата с него отделихме известно време, за да проумеем защо. Знаем, че Бенжамен има проблем с момичетата, че натрапливо е обзет от идеята за сексуална връзка, че родителите му образуват странна двойка, че тези въпроси го безпокоят. Впрочем обяснението на блокажа се оказва следното (навярно ще си помислите, че е „изсмукано от пръстите“, но ще възразя, че то накара блокажа да изчезне и ще добавя още веднъж, че той беше несъзнаван): обмяната на натрий и на калий между клетката и нейното обкръжение всъщност изпълнява едно сдвоено действие. И именно това обстоятелство блокираше разбирането на Бенжамен.
Личностите зад думите
Зад ключовата дума следователно стоят хора и чувствена връзка. Онова, което е вярно за толкова конкретен пример, какъвто е случаят с Бенжамен, може да се отнася също и до цяла учебна дисциплина и обяснява редица необичайни понижавания на училищния успех: отвъд въпросната дисциплина често се открива личността на преподавателя, личност, която понякога е обект на твърде значима привързаност.
Брюно е в математическа паралелка. От началото на годината неговият успех по физика много се е занижил спрямо математиката, въпреки че до този момент е било обратното. Преподавателката по физика е млада жена, чиято физика не оставя Брюно безразличен. След като това бъде установено, оценките по физика на Брюно ще се покачат.
Същото е и за Елизабет, чиито трудности по математика прикриваха проблем (точно определен!) с нейния баща. Достатъчно ще се окаже този проблем да се постави във връзка с нейните затруднения, за да изчезнат те.
Би било преувеличено всички блокажи да се свеждат до този тип обяснения. Много специалисти, натоварени с коригиращо обучение (психопедагози по френски или по математика), ще ви кажат, че на драго сърце биха избавили дисциплината си от последствията на този (прекален) несъзнаван смисъл. Вярно е, че блокажите, с които те си имат работа, датират от много дълго време и за нещастие са независими от някакво просто и ясно значение, което може лесно да бъде разкрито. Но в случая тук аз говоря за блокажи, които са се появили през юношеството и като такива те са мобилизируеми.
Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош: „Проблемите на юношеството“
Автор:
No Comments