Select Your Style

Choose your layout

Color scheme

Тиковете

Става дума за автоматично психомоторно поведе­ние, възпроизвеждащо изработено, но стереотипно (ви­наги еднакво) движение. Психоаналитично тикът е бил изучаван от Мелани Клайн. Тя е показала как радикално­то премахване на мастурбацията в един случай е могло да доведе до появата на значим и притесняващ тик.

Впрочем терминът психосоматичен не е съвсем прецизен по отношение на тика, доколкото предпола­га връзка между психизма и тялото, а тук тя в дейст­вителност е недиректна, поради което смисълът на тика рядко се преоткрива. По дефиниция този смисъл всъщност е бил забравен. Остава само необяснимото и притесняващо поведение с комични последици, водещи до срам и гняв у конкретната личност.

Съвсем накрат­ко, като се ограничаваме да задълбаваме повече, ще ка­жем, че подобно на изчервяването, тикът показва, за да скрие, и скрива, за да покаже.

Споменатият вече Жюлиен разказва как миоклониите (спонтанни и ритмични потрепвалия на кле­пача) са се превърнали в истински тикове. Той си дал сметка, че въпросните миоклонии се били появили след негов сън, в който той извършва кръвосмешение с майка си. Този сън е значим за Жюлиен и след неговото разказване тикът из­чезна.

Но горният случай все пак е изключение. Най-често силата на навика, както и наличието на известна предразположеност, превръщат лечението на тика в нещо особено трудно.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment