Става дума за автоматично психомоторно поведение, възпроизвеждащо изработено, но стереотипно (винаги еднакво) движение. Психоаналитично тикът е бил изучаван от Мелани Клайн. Тя е показала как радикалното премахване на мастурбацията в един случай е могло да доведе до появата на значим и притесняващ тик.
Впрочем терминът психосоматичен не е съвсем прецизен по отношение на тика, доколкото предполага връзка между психизма и тялото, а тук тя в действителност е недиректна, поради което смисълът на тика рядко се преоткрива. По дефиниция този смисъл всъщност е бил забравен. Остава само необяснимото и притесняващо поведение с комични последици, водещи до срам и гняв у конкретната личност.
Съвсем накратко, като се ограничаваме да задълбаваме повече, ще кажем, че подобно на изчервяването, тикът показва, за да скрие, и скрива, за да покаже.
Споменатият вече Жюлиен разказва как миоклониите (спонтанни и ритмични потрепвалия на клепача) са се превърнали в истински тикове. Той си дал сметка, че въпросните миоклонии се били появили след негов сън, в който той извършва кръвосмешение с майка си. Този сън е значим за Жюлиен и след неговото разказване тикът изчезна.
Но горният случай все пак е изключение. Най-често силата на навика, както и наличието на известна предразположеност, превръщат лечението на тика в нещо особено трудно.
Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“
No Comments