Без съмнение, с настъпване на юношеството (т.е. когато желанията се превръщат в реализуеми, за разлика от тези на детството) срамът приема нови измерения. Срамът не влиза в категориите на психоанализата. Фройд е съветвал той да се закача в предверието и да се взема оттам на излизане от кабинета на психоаналитика. Причината е, че срамът има социално измерение, той даже е „социална тревога“ в най-висока степен (по определението на унгарския психоаналитик Имре Херман) и като такава пречи на аналитичния диалог. Подобно на всичко друго, засягащо социалното, срамът има непряка връзка с това, което е видяно и предизвиква рефлекса да се скриеш. Докато свенливостта засяга всичко онова, което може да бъде видяно (в буквален, както и в преносен смисъл), но без непременно да намесва чувството за вина, произтичащо от желанието. Свенливостта често се проявява през пубертета и е в тясна зависимост от възпитанието. Нерядко обаче дори в семейни среди в които не битува преувеличена свенливост, юношите се крият от родителите си в периода на пубертета. Случаят на Франсоа е малко по-особен.
Откато пубертетът го споходил, Франсоа се облича и разсъблича в леглото си, разказва ми неговата майка, акушерка по професия, която не се бои да назовава директно нещата. И дума да не става той да позволял да се види каквото и да било. Въпреки това обаче момчето не се затруднява да споделя. Неотдавна например той получил някаква пъпка на половия член и казал на майка си. Тя, предполагам, ще е поискала да го види. Във всеки случай обаче, открехвайки крайно предпазливо цепката на панталона, Франсоа й показва само пъпчивата част на органа! Излишно е, струва ми се, да подчертавам сложността на взаимоотношенията майка-син, както и натрапваното на тази майка. Нейното поведение води до същинско парализиране при Франсоа. Той я обича, но когато тя е твърде близко до него, твърде „отгоре му“, както се казва, това предизвиква истински пориви на омраза у Франсоа. Трябва да се знае, че „добрата“ майка е онази, която умее да спазва нужната дистаниия. Ако тя се приближи много, същата тази майка става „лоша“, защото се превръща в натраплива и обсебваща.
Ако свенливостта е в състояние да предизвика подобни поведения, то срамът може да доведе до същински психосоматични реакции (т.е. влияние на психичното върху тялото, „сома“ на гръцки).
♦ Изчервяването, психосоматична реакция
Неговото значение е комплексно. И всъщност може да става дума за това нещо да се скрие, като се покаже (или пък – обратното). В този момент изчервяването се отключва от произволна забележка, отправена към някого на когото му се струва, без дори да си го помисля, че … другият може да си мисли нещо от порядъка на сексуалното например. Този механизъм е често срещан през юношеството, тъй като включва (предполагаемия) поглед на другия. Обикновено изчервяването е физическото изражение на срама.
Патрик се оплаква от „вазомоторни“ смущения. Именно така той квалифицира изчервяванията си. Той се е консултирал с психиатри и даже е правил психодрама. Всичко е произтекло от проблемите на неговата сестра, която е била хоспитализирана заради анорексия нервоза, болест на апетита. Оттогава Патрик се чувства различен от другите. Той всъщност бил много привързан към сестра си. Изчервяването му го връхлита на произволно място и по каквато и да било причина. Това е станало така непоносимо, че Патрик е напуснал лицея.
Подобен симптом, всъщност, може да предизвика след себе си друг: страхът да се изчервиш. Този страх, или фобия (по гръцкото му название), може да се превърне в инвалидизиращ, когато, за да се изплъзне от симптома, човек систематично отбягва местата и ситуациите, в които той би могъл да се възпроизведе. Училището е едно от идеалните за това места. Което обяснява доста от случаите на продължително и често отсъствие от училище (наричани по аналогия училищни фобии ) и които произтичат от по-сложни причини, отколкото от фобичния симптом сам по себе си.
Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“
No Comments