Срам, свенливост и изчервяване в юношеството

Без съмнение, с настъпване на юношеството (т.е. когато желанията се превръщат в реализуеми, за разли­ка от тези на детството) срамът приема нови измере­ния. Срамът не влиза в категориите на психоанализата. Фройд е съветвал той да се закача в предверието и да се взема оттам на излизане от кабинета на психоаналити­ка. Причината е, че срамът има социално измерение, той даже е „социална тревога“ в най-висока степен (по опре­делението на унгарския психоаналитик Имре Херман) и като такава пречи на аналитичния диалог. Подобно на всичко друго, засягащо социалното, срамът има непря­ка връзка с това, което е видяно и предизвиква рефлекса да се скриеш. Докато свенливостта засяга всичко онова, което може да бъде видяно (в буквален, както и в пре­носен смисъл), но без непременно да намесва чувството за вина, произтичащо от желанието. Свенливостта чес­то се проявява през пубертета и е в тясна зависимост от възпитанието. Нерядко обаче дори в семейни среди в които не битува преувеличена свенливост, юношите се крият от родителите си в периода на пубертета. Слу­чаят на Франсоа е малко по-особен.

Откато пубертетът го споходил, Франсоа се облича и разсъблича в леглото си, разказва ми неговата майка, акушерка по професия, която не се бои да назовава директно нещата. И дума да не става той да позволял да се види каквото и да било. Въпреки това обаче момчето не се затруднява да споделя. Неотдавна например той получил някаква пъпка на половия член и казал на майка си. Тя, предполагам, ще е поискала да го види. Във всеки случай обаче, открехвайки крайно предпазливо цепката на панталона, Франсоа й показва само пъпчивата част на органа! Излишно е, струва ми се, да подчертавам сложността на взаимоотношенията майка-син, както и натрапваното на тази майка. Нейното поведение води до съ­щинско парализиране при Франсоа. Той я обича, но когато тя е твърде близко до него, твърде „отгоре му“, както се казва, това предизвиква ис­тински пориви на омраза у Франсоа. Трябва да се знае, че „добрата“ майка е онази, която умее да спазва нужната дистаниия. Ако тя се приближи много, същата тази майка става „лоша“, защото се превръща в натраплива и обсебваща.

Ако свенливостта е в състояние да предизвика по­добни поведения, то срамът може да доведе до същин­ски психосоматични реакции (т.е. влияние на психично­то върху тялото, „сома“ на гръцки).

 

♦ Изчервяването, психосоматична реакция

 

Неговото значение е комплексно. И всъщност може да става дума за това нещо да се скрие, като се покаже (или пък – обратното). В този момент изчервяването се отключва от произволна забележка, отправена към някого на когото му се струва, без дори да си го помис­ля, че … другият може да си мисли нещо от порядъка на сексуалното например. Този механизъм е често срещан през юношеството, тъй като включва (предполагаем­ия) поглед на другия. Обикновено изчервяването е физи­ческото изражение на срама.

Патрик се оплаква от „вазомоторни“ смущения. Именно така той квалифицира изчервяванията си. Той се е консултирал с психиатри и даже е правил психодрама. Всичко е произтекло от проблемите на неговата сестра, която е била хоспитализирана заради анорексия нервоза, бо­лест на апетита. Оттогава Патрик се чувства различен от другите. Той всъщност бил много привързан към сестра си. Изчервяването му го връхлита на произволно място и по каквато и да било причина. Това е станало така непоносимо, че Патрик е напуснал лицея.

Подобен симптом, всъщност, може да предизвика след себе си друг: страхът да се изчервиш. Този страх, или фобия (по гръцкото му название), може да се пре­върне в инвалидизиращ, когато, за да се изплъзне от симптома, човек систематично отбягва местата и ситуациите, в които той би могъл да се възпроизведе. Училището е едно от идеалните за това места. Което обяснява доста от случаите на продължително и често отсъствие от училище (наричани по аналогия училищ­ни фобии ) и които произтичат от по-сложни причини, отколкото от фобичния симптом сам по себе си.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment