От едно поколение към друго. Повторяемостта

Обикновено почти не се налага близкото минало да бъде разказвано: например в случаите, когато порасналите вече деца имат още край себе си бабите и дядов­ците, от чиито уста, следователно, могат да научат историята на фамилията. После тази история про­дължава да се развива пред погледа им. Децата могат да наблюдават отношенията на родителите си към собствените им родители, както и да ги съпоставят с отношенията помежду си.

Но често се случва второто поколение да иска да спести на третото онова, което го е накарало да из­търпи първото. Казано просто и ясно – във възпитани­ето на децата си, родителите се опитват да избегнат да възпроизвеждат грешките, в които са упреквали собствените си родители. Често това ги води дотам, че да постъпват по точно обратния начин на онзи, по който са действали родителите им. Така родители, които като деца са били отглеждани сурово, ще се пре­върнат в крайно толерантни, докато други, оставе­ни „на самотек“ по време на детството си, ще бъдат стриктни, дори прекалено строги. За жалост твърде осъзнатото желание да се коригира психологическото наследство не държи сметка за несъзнаваните мотива­ции. Така противно на намеренията си, тези родители неволно повтарят възпитанието, което са получили. А децата не пропускат да го забележат:

От известно време 16-годишната Никол кара труд­но юношество. Тя счита, че родителите и са взискателни и се затваря в себе си. Те не са тол­кова единни, колкото на нея и се струва. Баща й е изгубил майка си при драматични обстоятел­ства (тя се самоубила след самоубийството на един от синовете си), а неговият баща е починал в умопомрачение. Майката на Никол има сложни взаимоотношения със собствената си майка и се опитва да компенсира мрачния характер на мъжа си. Така че, пряко волята си един вид, тя налага на Никол своите морални изисквания и не може да се въздържи да не я надзирава, да не й отваря пощата и т.н. Причината е, че живият интерес, който Никол проявява към момчетата, я безпокои. Един ден майката споделя това, кое­то носи голямо облекчение на Никол. Същевре­менно майката разказва как самата тя някога е избягала от родителите си, за да последва своя съпруг. Тогава Никол и отвръща: „Виждах добре, че ти се опитваш да постъпваш диаметрално противоположно на онова, което баба е вършила спрямо теб и въпреки всичко резултатът е съ­щият: ти възпроизвеждаш същото нещо.“ Никол съумява да изкаже всичко това, понеже прави психотерапия и понеже знае, че майка и също е поета в терапия.

Освен друго, този пример посочва и средствата за справяне с тази несъзнавана повторяемост. По причи­на на собствената си тревога, майката на Никол е била почти принудена да разкаже на дъщеря си онова, което дотогава е държала в тайна, понеже се е срамувала от него. С това действие майката намали напрежението между себе си и дъщеря си, но освен това избегна въз­можността въпросната тайна да постави началото на едно поведение сходно с онова на собствената и майка спрямо нея. Така че разкриването на някои тайни може да бъда начин да се прекрати завръщането на неблаго­получията от миналото.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment