Никога толкова, колкото през периода на юношеството, погледът няма да господства с такава тежест. Ето защо той се превръща в дискриминационен фактор сред юношите. Не само че т. нар. look придобива неоспорима значимост за по-голяма част от тях, но и за останалите, симпатия и антипатия най-често произтичат от същото повърхностно естество. Не мисля, че съм пристрастен, а впрочем и самите юноши си го признават и изпитват облекчение да могат да говорят за това. Причината е, че думите имат други предимства (те отиват отвъд привидностите), но притежават и неудобства (ангажират повече), което обяснява защо на тази възраст е свойствено да се предпочита погледът пред тях. Този тип на „зрителна“ дискриминация води до сегрегации, които са болезнени. Още в семейството някакво чувство за отхвърленост, за изключеност може да се породи в главата на младежа, в резултат на съвсем безобидни наглед забележки.
Патрисиа, на 12 и половина години, е отглеждана сама от майка си, с която досега е имала съвсем идилични отношения. Преждевременно развита и много надарена в музиката, Патрисиа изцяло е удовлетворявала майка си, която е музикантка. За жалост майката (и тя самата в терапия) не понася добре пубертета на дъщеря си, тя даже й отправила малко недодялана забележка от сорта на: „Сега ти вече няма да си моето малко момиченце, както преди.“ Тази забележка дълбоко разтърсила Патрисия, която не съумяла непосредствено да говори за това. Ще са потребни много консултации, за да се възстанови диалогът, но въпросният епизод ще остане паметна дата, тази на началото на юношеството за Патрисиа.
Далеч по-тежки са отхвърлянията и неприемането в училищната среда. Механизмът им обаче е прост, но очевидно остава неразбран от засегнатите лица. Класът образува група, която се подчинява на определени закони. Така интеграцията се извършва автоматически между съученици, които се разпознават помежду си. Пристига нов човек – от страна на групата той е подложен на един класически изпитателен срок. Ако има някакъв проблем у новодошлия (или ако социалните среди са много различни, например) той ще бъде отхвърлен толкова по-жестоко, колкото на всяка цена се стреми да се интегрира. Причината е, че групата трудно понася различието, колкото и повърхностно да е то. И ако се разпитат членовете на подобна група, те ще уверяват в своята чистосърдечност, даже в добрите си намерения – те закачали новодошлия или отхвърления, именно за да го накарат да реагира и в никакъв случай поради злост! Всъщност, най-вече ако чувстват известно сходство с новоприсъединилия се, членовете на групата особено ще се страхуват самите те да не бъдат изключени. И единствено намесата на шефа на групата (т. нар. лидер в психологическата терминология) или тази на някой възрастен може да направи нещо за „натрапника“. При условие, разбира се, че последният наистина пожелае да говори за това.
Подобен род събития предизвикват не малко пристъпи на „мрачно настроение“, а понякога, в някои случаи – даже истинска патология, чиято първопричина се намира в училищната среда и трябва да се издири на всяка цена. Най-често юношата се е изолирал в своята самота (тук за малко щях да вметна думата „просто“, дотолкова проблемът е обичаен през юношеството). Обстоятелството, че с посредничеството на специалист, юношата ще може да говори, ще допринесе голямо облекчение за състоянието му, което инак би могло да се превърне в критично.
Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“
No Comments