До този момент, дори и без видим конфликт, детето е разполагало с добро средство, за да се дистанцира от родителите си: то си е „измисляло“ други родители. За да назове това явление, Фройд е създал израза „семеен роман“, който означава фантазмите, посредством които детето въображаемо изменя връзките с родителите си: то, да кажем, си въобразява, че не е плод на действителните си, а на необикновени родители, или на прочут баща (и тогава приписва на майка си тайни любовни авантюри), или пък че е законно родено дете, докато братята и сестрите му са извънбрачни. За Фройд подобни фантазми се скрепят към Едиповия комплекс, който отново бива пробуден през юношеството.
Какво представлява фантазмът? Това е въображаем сценарий, към който човек прибягва, за да понесе някаква реалност. За Фройд такава реалност е едиповата ситуация и е значително по-лесно човек да си фантазира за родители, които си представя като непознати, отколкото за тези, с които е в досег. Тези сценарии, които въпреки всичко ги засягат, сякаш са в противоположност на действителните родители.
Едиповият комплекс, който ще се опитам малко по-нататък да изясня, е реактивиран през юношеството. Защо? Защото първите въображаеми вълнения от детството („по-късно ще се омъжа за мама или оженя за татко“) са били белязани от своя край. При все това, ако сме убедени в наличието на детската сексуалност, то още по-малко можем да отхвърляме сексуалността на пубертета. Сексуалният акт става реализуем, а обичните създатели са все още тук. Какво се случва тогава? Сексуалността се превръща в нежност, ни казва Фройд, но тя продължава да е налична. Ето защо трябва да се изгради дистанция с родителите.Така пробуждането на Едиповия комплекс предизвиква и появата на семейния роман,за да предотврати всичко болезнено, което Едиповият комплекс може да съдържа. Впрочем много често хората забравят, че комплексът в някаква степен „задължава“ детето да „избере“, да се идентифицира само с единия от двамата родители, като „изоставя“ другия, което представлява несъзнаван траур. Но в същото време, по причина и на принудата към еманципация, чиито носители се явяват родителите, самите те насърчават юношата да се откъсне от тях. Това откъсване, което се осъществява постепенно, ще прекрати „бляна“ по семейния роман. Което иде да покаже, че този роман е имал функцията да подпомогне юношата да се дистанцира, понеже (забележителен факт) отдалечаването води юношата не към мечтателстване, а към това да се интересува от истинското минало на своите създатели. Блянът, следователно, е имал реален корен – търсенето, понякога трудно, на „истината“ за родителите. Истина за миналото, която родителите трябва да имат присъствието на духа да кажат, дори да повтарят, защото мълчанието върху това минало може да има тежки последствия.
Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“
Автор:
No Comments