Става дума за колебания между хетеро- и хомосексуалния избор. Въпросното колебание е относително добре толерирано от 1968 година насам. То съответства на прочутата бисексуалност, навлязла във всекидневния език и която, впрочем, остава сравнително неразбирана. Класически, бисексуалността произтича от едиповите идентификации. Нормалният и обърнатият Едип водят до мъжки и женски идентификации както при момчето, така и при момичето.
Това колебание е така допустимо, понеже юношата по необходимост трябва да експериментира (което често играе ролята на ваксинация!). Впрочем, известен хомосексуален опит (както емоционален, така и сексуален), противно на онова, което циркулира в някои учебници, може да завърши с абсолютно хетеросексуална ориентация.
Жюлиен е изправен пред проблеми. Със сегашната си приятелка той е (относително) импотентен. И се пита дали не е хомосексуален. Да споменем, че баща му е починал, когато той е бил малък. Освен това бащата бил твърде омаловажаван от майката или, както казва Жюлиен: „Няма място за мъжете в това семейство“. Неговият кръстник (брат на майка му), в когото тя много се вслушва, навярно е хомосексуален, но Жюлиен никога не се е опитвал да го узнае. Той обвинява майка си, че го е ,.кастрирала“. Вярно, момчето съотнася това усещане към обстоятелството, че на 10-годишна възраст, когато бил болен от заушка, забелязал как майка му в полусън го опипала по скротума, за да се успокои. Сетне пубертетът при него закъснял, което му създава „комплекси“. По-късно той си дава сметка, че спрямо момичетата няма проблеми с онези, които го обгрижват майчински и че страхува от тези, които желае. Хомосексуалността ще се прокрадва откровено в сънищата, които го тревожат, но които той отдава на феминизаиията, която (според него самия) е понесъл от майка си, с която частично се идентифицира. Тези сънища го карат да се страхува за мъжествеността си и ще му пречат да премине към действие всеки път, когато срещне момиче. Това ще продължи до мига, в който се запознава с младо момиче, с което пожелава да заживее. Хомосексуалността все пак ще си остане във въображението му, но след психоанализата повече няма да му създава грижи.
Изборът между хетеросексуалност и хомосексуалност се вписва, в конкретния пример, в по-обширния въпрос за съмнението, който се среща при някои форми на невроза.
Хомосексуалният юноша
Някои юноши, за разлика ош Жюлиен, винаги са се чувствали хомосексуални. Още като деца (за момчетата) те са имали женствено поведение, прикрито, понякога зад псевдо-пасивност или зад много свенлив характер. Тази женственост най-често е резултат от една несъзнавана феминизация от страна на родителите. Именно тя е отговорна за известна хомосексуална ориентация, която обаче може напълно да се промени през юношеството.
Реакцията на семействата също много се промени. Във всеки случай неодобрението сега по-скоро се „психологизира“.
Лоик, на 16 години, е любимецът на майка си. Той има бурни отношения с баща си, който го удря и когото момчето провокира: Лоик има женствена външност, прави си „кичури“ при някои модни стилисти, посещава определени кръгове. Майката ще се срещне сама с психоаналитик, понеже и тя е правила анализа и се запитва дали цялата тази работа няма далечни първопричини. Нейният мъж, търговски експерт, има странно отношение към Лоик – на 6-годииша възраст го наричал „педал“! Освен това Лоик все по-често излиза от къщи, краде в магазините, иска да става певец, първоначално отказва да се срещне с психолог, после приема, когато приятелите му го препоръчват. Оттам насетне той ще заговори на всички за своя „психолог“, когото ще посети само веднъж. От своя страна последният ще види как, придружен от по-възрастен приятел, при него ненадейно се изсипва един много красив юноша, чувстващ се комфортно и вече напълно вписал се в „хомосексуалната среда“, което прочее, ще му позволи да си намери работа в една официална организация. Лоик видимо има други грижи, различни от тези да се връща назад към миналото си. Едно вече доста далечно минало, върху което е трябвало много по-рано да се извърши намеса – но не за да се промени сексуалната ориентация (определена от много отдавна), а за да се избегне този кръг на провокация-наказание, който при Лоик е довел до смущения в характера.
Въпреки еволюцията на обществото, юношеството на хомосексуалния младеж продължава да предизвиква драми, които понякога граничат с психиатрията. Товарът на социалните съждения, подет, понякога, въпреки желанието им и от самите родители, остава значим. Така че хомосексуалният младеж трябва да се бори на много фронтове. Това, без съмнение, обяснява рисковете, свързани със СПИН-епидемията, на които той често се излага, които му се струват въображаеми или поне по-малки от онези, които си е навличал.
Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“.
No Comments