Select Your Style

Choose your layout

Color scheme

Колебанията в сексуалния избор при юношите

Става дума за колебания между хетеро- и хомосек­суалния избор. Въпросното колебание е относително добре толерирано от 1968 година насам. То съответ­ства на прочутата бисексуалност, навлязла във всеки­дневния език и която, впрочем, остава сравнително неразбирана. Класически, бисексуалността произтича от едиповите идентификации. Нормалният и обърнатият Едип водят до мъжки и женски идентификации както при момчето, така и при момичето.

Това колебание е така допустимо, понеже юношата по необходимост трябва да експериментира (което често играе ролята на ваксинация!). Впрочем, известен хомосексуален опит (както емоционален, така и сексуален), про­тивно на онова, което циркулира в някои учебници, може да завърши с абсолютно хетеросексуална ориентация.

Жюлиен е изправен пред проблеми. Със сегашната си приятелка той е (относително) импотентен. И се пита дали не е хомосексуален. Да споменем, че баща му е починал, когато той е бил малък. Освен това бащата бил твърде омаловажаван от май­ката или, както казва Жюлиен: „Няма място за мъжете в това семейство“. Неговият кръстник (брат на майка му), в когото тя много се вслуш­ва, навярно е хомосексуален, но Жюлиен никога не се е опитвал да го узнае. Той обвинява майка си, че го е ,.кастрирала“. Вярно, момчето съотнася това усещане към обстоятелството, че на 10-годишна възраст, когато бил болен от заушка, забелязал как майка му в полусън го опипала по скротума, за да се успокои. Сетне пубертетът при него закъснял, което му създава „комплекси“. По-късно той си дава сметка, че спрямо момиче­тата няма проблеми с онези, които го обгрижват майчински и че страхува от тези, които желае. Хомосексуалността ще се прокрадва откровено в сънищата, които го тревожат, но които той отдава на феминизаиията, която (според него са­мия) е понесъл от майка си, с която частично се идентифицира. Тези сънища го карат да се стра­хува за мъжествеността си и ще му пречат да премине към действие всеки път, когато срещне момиче. Това ще продължи до мига, в който се запознава с младо момиче, с което пожелава да за­живее. Хомосексуалността все пак ще си остане във въображението му, но след психоанализата повече няма да му създава грижи.

Изборът между хетеросексуалност и хомосексуал­ност се вписва, в конкретния пример, в по-обширния въпрос за съмнението, който се среща при някои форми на невроза.

 

Хомосексуалният юноша

 

Някои юноши, за разлика ош Жюлиен, винаги са се чувствали хомосексуални. Още като деца (за момчета­та) те са имали женствено поведение, прикрито, поня­кога зад псевдо-пасивност или зад много свенлив харак­тер. Тази женственост най-често е резултат от една несъзнавана феминизация от страна на родителите. Именно тя е отговорна за известна хомосексуална ори­ентация, която обаче може напълно да се промени през юношеството.

Реакцията на семействата също много се промени. Във всеки случай неодобрението сега по-скоро се „психологизира“.

Лоик, на 16 години, е любимецът на майка си. Той има бурни отношения с баща си, който го удря и когото момчето провокира: Лоик има женстве­на външност, прави си „кичури“ при някои модни стилисти, посещава определени кръгове. Майка­та ще се срещне сама с психоаналитик, понеже и тя е правила анализа и се запитва дали цяла­та тази работа няма далечни първопричини. Нейният мъж, търговски експерт, има странно отношение към Лоик – на 6-годииша възраст го наричал „педал“! Освен това Лоик все по-често излиза от къщи, краде в магазините, иска да става певец, първоначално отказва да се срещне с психолог, после приема, когато приятелите му го препоръчват. Оттам насетне той ще загово­ри на всички за своя „психолог“, когото ще посе­ти само веднъж. От своя страна последният ще види как, придружен от по-възрастен приятел, при него ненадейно се изсипва един много красив юноша, чувстващ се комфортно и вече напълно вписал се в „хомосексуалната среда“, което про­чее, ще му позволи да си намери работа в една официална организация. Лоик видимо има други грижи, различни от тези да се връща назад към миналото си. Едно вече доста далечно минало, върху което е трябвало много по-рано да се извърши намеса – но не за да се промени сексуална­та ориентация (определена от много отдавна), а за да се избегне този кръг на провокация-на­казание, който при Лоик е довел до смущения в характера.

Въпреки еволюцията на обществото, юношеството на хомосексуалния младеж продължава да предизвиква драми, които понякога граничат с психиатрията. Това­рът на социалните съждения, подет, понякога, въпреки желанието им и от самите родители, остава значим. Така че хомосексуалният младеж трябва да се бори на много фронтове. Това, без съмнение, обяснява рискове­те, свързани със СПИН-епидемията, на които той чес­то се излага, които му се струват въображаеми или поне по-малки от онези, които си е навличал.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment